Драгомирци или Драгомир (, Вафиохори, катаревуса Βαφειοχώριον, Вафиохорион, до 1928 година Δραγομίρ, Драгомир) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония.
География Селото е разположено 60 m надморска височина, на няколко километра източно от Ругуновец (Поликастро).
История Праистория На 2 km северно от селото е открито праисторическо селище от Бронзовата епоха, обявено в 1987 година за защитен паметник.
В Османската империя Църквата „Свети Георги“ в Драгомирци е от 1806 година.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Драгомирци (Dragomirtzi) е посочено като селище в Авретхисарската каза с 90 домакинства, като жителите му са 400 българи.
Към края на ХІХ век селото е чифлик на солунския банкер Саул Модиано. В 1904 година драгомирчани взимат под наем селото от Модиано за 7 години, но преди изтичането на този срок го откупуват изцяло.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Драгомирци е населявано от 480 жители българи. В началото на XX век цялото население на Драгомирци е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Драгомирци (Dragomirtzi) има 616 българи екзархисти и функционира българско училище.
По време на Хуриета през първата половина на 1909 година в селото е основано бюро (клон) на Съюза на българските конституционни клубове.
При избухването на Балканската война в 1912 година девет души от Драгомирци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В Гърция Селото остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. По време на войната селото е разорено от гръцката армия и населението му бяга в Струмишко, което остава в България. На негово място веднага са настанени 40 гъркомански семейства от Струмишко или 332 души. Те обаче след нормализирането на обстановката се връщат по домовете си в Струмишко.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Драгомирци (Драгомирци) има 140 къщи славяни християни.
В 1924 година малкото останали български жители – официално 40 души, се изселват в България. На тяхно място са настанени гърци от България.
В 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 117 семейства и 478 души гърци бежанци.
Населението произвежда жито, тютюн и бостан.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Драгомирци на 31 юли 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Курия Κουρί Дасаки Δασάκι местност на Ю от Беглерия Беглерия Μπεϊγλερή Архондика Άρχοντικά местност на Ю от Ситария и на З от Беглерия Казаново Καζανόβον Какорема Κακόρεμα река на Ю от Казаново Казански ниви Καζανόβου Аплома Άπλωμα местност на ЮИ от Казаново Беглерия Μπεϊγλερή Вриси Βρύση извор на ЮИ от Казаново и на СИ от Беглерия Аврет Хисар Αβρέτ Χισάρ Гинекокастрон Γυναικόκαστρον крепост на ЮИ над Женско Суртараш Σουρτάρας Пиги Πηγή местност на ЮИ от Драгомирци Суртараш Σουρτάρας Оргома Όργωμα извор на ЮИ от Драгомирци Аша махале Άσία Μαχαλέ Синикия Асияс Συνοικία Ασίας Бара Μπάρα Авлаки Αύλάκι местност на С от Драгомирци Селемли Σελεμλή Селинос Σέληνος местност на СЗ от Драгомирци Арджан Άρτζάν Плиромена Πληρωμένα езеро на СЗ от Драгомирци
Личности Родени в Драгомирци Андон, деец на ВМОРО, четник на Кръстьо Асенов в 1903 година, Георги Делев, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Девета велешка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен Гоне Вардалиев (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Иван Ташев с четата на Рума Делчева Димитър Атанасов Георгиев – Марчето (1920 – 1944), български партизанинСписък на убити партизани Димитър Бандулов, български печатар Лазар Ников, български революционер от ВМОРО, четник на Аргир Манасиев„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.25 Мино Топлев (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета Мито Главов (Мицо Глаов, 1888/1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, Първа рота на Четиринадесета воденска дружина Мицо Наков (1866 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота и Четвърта рота на Четиринадесета воденска дружина Петър Йотов (1872 – след 1943), български революционер Трайко Гьотов (1870 – ?), български революционер, войвода на ВМОРО Христо Мицов Балев (1873 – след 1943), български революционер Христо Бандулов (1867 – ?), български просветен деец Янак Гонов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета Янаки Георгиев (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, учител, Първа рота на Тринадесета кукушка дружина Янаки Стояов, македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на Трета солунска дружина
Външни препратки "Драгомирци, Кукушка околия (исторически бележки и унията в гр. Кукуш)" – книга на Христо Бандулов за борбите в Драгомирци, София, 1938 година
Бележки
Категория:Села в дем Пеония