Кара̀йотица, също Карь̀отица или Кариотица (, Кариотиса), е село в Егейска Македония, дем Пела на административна област Централна Македония.
География Селото е разположено на надморска височина от 10 m в Солунското поле на 5 km североизточно от Кадиново (Галатадес) и на 12 km западно от демовия център град Енидже Вардар (Яница).
История В Османската империя Старото село е било разположено на брега на Ениджевардарското езеро, на пет километра южно от сегашното.
Към 1527-1532 година Карайотиса е вакъф на потомци на Евренос бей в казата Йенидже и Вардар и наброява 111 ханета и 13 неженени мъже.Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 130-131.
На километър южно от Карайотица до 1888 година е бил разположен чифликът Врастия с 4 къщи, които в тази година се изселват в Карайотица. В 1924 година землището на чифлика е експоприирано и разпределено между бежанците.
В началото на XX век Карайотица е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Карайотица (Врастия) брои 120 жители българи и 30 цигани.
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Карайотица (Karayotitza) има 176 българи патриаршисти гъркомани. В селото има църква „Св. Лука“ или „Св. Богородица“, която днес се намира извън самото село.
На 22 ноември 1909 година гръцкият андартски капитан Гоно Йотов в свой доклад дава отчет за свършената от него работа в Ениджевардарско:
Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:
При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Карайотица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В Гърция През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. При преброяването от 1920 година Кариотица има 293 жители.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Карайотица (Карајотица) има 25 къщи славяни християни и 15 къщи цигани мохамедани.
В 1924 година мюсюлмнското му население се изселва в Турция. От българското население 71 души принудително са изселени в България. На тяхно са настанени тракийски гърци бежанци от село Неохори, околия Деркос,Кариотица на сайта на Дем Александър Велики заселени на 5 km северно от старото село. Според преброяването от 1928 година селото е чисто бежанско с 244 бежански семейства с 823 души. Статистиката на Народоосвободителния фронт от 1947 година показва, че в Стара Карайотица има 50 местни жители и 120 бежанци. Всички жители на новото село са бежанци от Източна Тракия.
Землището на селото е богато, защото се напоява добре. Произвеждат се предимно жито, памук, овошки. Развито е и отглеждането на млекодайни крави.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Карайотица на 6 август 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Докакия Ντοκάκια Докари Δοκάριместност на Ю от Карайотица и на СИ от Врежот Чаир Τσαΐρι Ливади Λειβάδιместност на С от Карайотица Чифлик Τσιφλίκι Мегало Ктима Μεγάλο Κτήμαместност на И от Карайотица и на З от Балъджа
Личности Родени в Карайотица Димитър Георгев (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 9 велешка дружина Иван Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Щерьо Юнана„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56 Мицо Свирков – Глувиот (1877 – 1973), селски куриер на ВМОРО Теодорос Милидис (р.1951), гръцки политик от Нова демокрацияΝέα Δημοκρατία Христо Георгиев Бинчаров (1866 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Апостол войвода в 1910 - 1911 година, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 13 кукушка дружина
Бележки
Категория:Села в дем Пела