„Boeing 747“ е широкофюзелажен, търговски авиолайнер за превоз на пътници и товари, често наричан с прякора си „Джъмбо Джет“ или „Кралица на небесата“. Той е най-разпознаваемият самолет в света и е първият широкофюзелажен самолет, произвеждан някога.Great Planes-Boeing 747 . Discovery Channel. Посетен на 28 октомври 2007. Произведен е в завода за цивилни търговски самолети на Boeing в САЩ. Първият „Джъмбо Джет“ е с два и половина пъти по-голям капацитет от „Boeing 707“Branson, Richard. Pilot of the Jet Age. Time, 7 декември 1998. Посетен на 13 декември 2007., който по това време, 60-те години на 20 век, е най-големият търговски самолет. „Boeing 747" държи световния рекорд за най-голям пътнически самолет в продължение на 37 години от момента на първия си полет през 1970 г. The superjumbo's advent ends a reign of nearly four decades by the Boeing 747 as the world's biggest airliner.

В предната част на фюзелажа четиридвигателният 747 има двупалубна конфигурация, използвана за всички варианти на самолета – пътнически, транспортен и други. От Boeing проектират горната палуба на фюзелажа като гърбица с цел да осигурят допълнителни места, а и да отделят първа класа от пътническия салон. Също така позволява самолетът да бъде конвертиран много лесно в товарен самолет за големи товари, като се добави голяма предна товарна врата. Boeing разчитат много на товарния вариант, тъй като през 60-те години надпреварата за създаването на свръхзвуков пътнически самолет е в разгара си и се е смятало, че създаването им ще измести от пазара дозвуковите пътнически самолети, но няма да окаже влияние на товарните дозвукови самолети.Orlebar 2002, p. 50. Смятало се е, че пътническият вариант ще бъде остарял, когато бъдат продадени 400 самолета.Haenggi 2003, pp. 14 – 15. Надхвърляйки няколкократно очакванията на критиците, до 1993 г. са продадени 1000 самолета,Sutter 2006, p. 259. а през септември 2012 г. от завода излиза самолет номер 1448. Също така има 81 потвърдени поръчки за изпълнение за новия вариант 747 – 8 747 Model Orders and Deliveries data. The Boeing Company, декември 2011. Посетен на 4 ноември 2012.

747 – 400 е най-разпространената пътническа версия на "Джъмбо“ в експлоатация, тя е и сред най-бързите авиолайнери в експлоатация, развивайки висока дозвукова скорост от Мах 0,85 – 0,855 (над 920 km/h). Има междуконтинентален обхват от 13 450 km.Technical Characteristics – Boeing 747 – 400, The Boeing Company. Посетен на 29 април 2006. Пътническият вариант 747 – 400 може да събере на борда си 416 пътници в нормална трикласова конфигурация, 524 пътници в двукласова и 660 пътници в еднокласова конфигурация с висока плътност. Новият вариант на самолета, 747 – 8, е в производство и получава типов сертификат през 2011 г. Доставките на товарния вариант 747-8F за стартовия клиент Cargolux започват през октомври 2011 г.; доставките на пътническия вариант 747-8I за Lufthansa започват през май 2012.

Общо са произведени 1574 самолета Boeing 747 от различни модификации. Последният самолет от този модел, товарен Boeing 747-8F, поръчан от компанията Atlas Air, е произведен на 6 декември 2022 г.

Разработка История През 1963 г. военновъздушните сили на САЩ стартират серия от проучвания за създаването на много голям стратегически транспортен самолет. Въпреки че представят C-141 Starlifter, те вярват, че им е необходим много по-голям товарен самолет с много повече възможности, особено възможността да пренася извънгабаритни товари, които не биха се събрали в нито един съществуващ дотогава самолет. По-нататъшните изследвания довеждат до оформянето на изискванията за CX-HLS (Голяма логистична система CX) през март 1964. Въздухоплавателното средство трябва да има капацитет на натоварване от 81 600 kg със скорост Мах 0,75 (805 km/h) и обхват (без презареждане) от 9260 km при полезен товар от 52 200 kg. Трябва да бъде с две товарни врати, отпред и отзад, и да поема товари с размери 5,18 m ширина, 4,11 m височина и 30,5 m дължина. Разполагайки само 4 двигателя, за бъдещия самолет трябва да се разработят нови двигатели с много по-голяма мощност и с по-висока икономичност. На 18 май 1964 г. постъпват предложения за разработване на фюзелажа от Boeing, Douglas, General Electric, Lockheed и Martin Marietta; предложения за разработването на двигатели пристигат от General Electric, Curtiss-Wright и Pratt & Whitney. След направено проучване на Boeing, Douglas и Lockheed е даден предварителен договор за разработка на фюзелажа, а на General Electric и Pratt & Whitney е даден предварителен договор за разработването на двигателя. И трите предложения споделят редица функции. Тъй като в изискванията към CX-HLS е отбелязано, че трябва да може да се товари отпред, всички са вмъкнали предната врата на мястото, където обичайно е разположен кокпитът. И трите фирми решават този проблем, като преместват кокпита над товарната зона; от Douglas предлагат малка „шушулка“ точно над вратата и пред крилото; Lockheed използват дълъг „гръбнак“ над и по протежение на фюзелажа на самолета, като центропланът е разположен в „гръбнака“; Boeing комбинират и двете предходни предложения, като предлагат по-голяма „шушулка“ разположена от носа до задната част на крилото. През 1965 г. конструкцията на Lockheed и двигателят на General Electric са избрани за новия транспортен самолет C-5 Galaxy, което за времето си е най-големият военен самолет. Носовата врата и вдигащият се кокпит ще бъдат използвани в дизайна на 747.

Предложението за авиолайнера „Boeing 747" е замислен, когато пътуването със самолет се увеличава през 60-те години. Огромната популярност на „Boeing 707" и на Douglas DC-8 играе водеща роля в зората на ерата на търговските самолети, която е революция в пътуването на далечни разстояния. Дори преди да изгубят договора за CX-HLS, Boeing са притиснати от Juan Trippe, (президент на Pan American World Airways (Pan Am), един от най-важните клиенти на Boeing, да създадат пътнически самолет, два пъти по-голям от 707. По това време летищата започват да се претоварват от постоянно увеличаващия се брой на пътници, превозвани от сравнително малко самолети. Това се превръща в сериозен проблем и Juan Trippe смята, че проблемът може да се превъзмогне с направата на нов голям самолет. През 1965 г. Joe Sutter е преместен от отдела за развитие на „Boeing 737", за да поеме управлението на новосформирания екип за създаване на нов голям самолет, вече именуван като 747. Joe Sutter инициира съвместно проектно проучване с Pan Am и с други авиокомпании, за да разбере по-добре техните изисквания. По това време той е бил убеден, че в крайна сметка 747 ще бъде изместен от свръхзвуковия транспорт. Boeing предлагат проектирането на 747 да е такова, че лесно да може да се трансформира в товарен и да се запази производствения процес, дори ако търсенето на пътническия вариант намалее. Товарният вариант трябва да се пригоди към широко навлязлата методика за превоз и доставки на контейнери. Стандартните контейнери са с височина и ширина 2,4 m и дължина 6,1 или 12 m. Това означава, че ако се използва фюзелаж, подобен на този от проекта CX-HLS, ще е възможно събирането на 2 контейнера на ширина, 2 на височина, разположени в 2 или 3 редици на дължина. През април 1966 г. Pan Am поръчва 25 самолета от типа 747 – 100 на стойност 525 млн. долара. По време на тържественото подписването договора за 747 и на празненството по случай 50-ата годишнина на Boeing в Сиатъл, Juan Trippe казва:

Като стартов клиент, а и като компания, участвала в ранния етап на проектиране на 747, от Pan Am са можели да повлияят на дизайна и на производството на самолета по такъв начин, по който друга компания не може.

Проектиране

В крайна сметка високоплощникът, предложен от Boeing за проекта CX-HLS, не се използва при създаването на новия самолет, но оказва сериозно влияние в по-нататъшното проектиране.Lockheed C-5 Galaxy, Partners in Freedom. NASA, 2000. Посетен на 17 декември 2007. Първоначалният дизайн е включвал два етажа по цялата дължина на фюзелажа, с осем седалки на ред, разделени от две пътеки на долната палуба, и седем седалки на ред, разделени с две пътеки на горната палуба.Irving 1994, p. 282. Но загрижеността за евакуационните пътища и намаления обем на товари водят до отхвърлянето му в началото на 1966 г., в полза на по-широкофюзелажен еднопалубен вариант. Впоследствие кокпитът е разположен в скъсена горна палуба. По този начин носът на самолета се превръща в голяма товарна врата при карго версията. От това решение се появява и отличителната „издатина“, с която 747 е известен. В първите модели не е окончателно решено за какво може да служи малкото свободно пространство на горната палуба зад кокпита. В някои модели се използва за луксозна бизнес класа със сепарета.Jenkins 2000, p. 17. Една от основните технологии, които са направили възможно създаването на голям самолет като 747, е създаването на турбовентилаторен двигател с висока степен на двуконтурност.Mecham, M. „In review: 747, Creating the World's First Jumbo Jet and Other Adventures from a Life in Aviation.“ Aviation Week and Space Technology, Vol. 165, No. 9, 4 септември 2006, p. 53. За двигателите, създадени чрез тази нова технология, се е смятало, че могат да осигурят два пъти по-голяма мощност от широко използваните по това време турбореактивни двигатели, като същевременно използват и 30% по-малко гориво. General Electric са пионери в създаването на тази технология, но се концентрират в създаването на двигател за военния C-5 Galaxy и не развиват технологията за комерсиалния пазар."GE Aviation: CF6." GE Aviation. Посетен на 9 декември 2007.Colson, Michael S. Mechanical Engineering 100 Years of Flight. memagazine.org. Посетен на 9 декември 2007. Pratt & Whitney също правят разработки за двигател, работещ на същия принцип, и в края на 1966, заедно с Boeing и Pan Am, сключват договор за производството на двигател за новия 747, двигател модел JT9D.

Проектът 747 е създаден по нова методология, наречена „анализ на дървото от грешки“. Този нов метод позволява на инженерите да проследят как повредата на един елемент от системата влияе върху работата на останалата част; подобрявайки поотделно всяка една част, намаляват вероятността от грешки на цялата система. За да отвърнат на притесненията относно безопасността и летателната годност на 747, производителите въвеждат редица дублиращи елементи в конструкцията – дублираща хидравлична система, четворен основен колесник и двойни управляващи повърхности.Sutter 2006, pp. 121, 128 – 131. Освен това са използвани най-новите и мощни хидравлични крикове, използвани в индустрията по онова време, за да позволят новият самолет да се използва успешно на всички летища. Това включва разполагането на предкрилки по дължината на почти целия атакуващ ръб на крилото и разполагането на големи тричастни задкрилки по дължината на изходящия ръб на крилото.Guy and Wagner 1997, pp. 25 – 26. Спуснатите задкрилки увеличават площта на крилото с 21% и осигуряват до 90% по-голяма подемна сила от крило, на което няма задействана механизация.Jenkins 2000, p. 19. Boeing се споразумяват с Pan Am за доставката на първия 747 до края на 1969 г. Определената дата за доставка им оставя само 28 месеца, за да проектират и произведат самолета, което от своя страна е две трети от нормалното време за това начинание.Sutter 2006, pp. 96 – 97. Графикът за изпълнение е толкова бърз, че хората, работещи по проекта, са наричани „феноменалните“.Guy and Wagner 1997, p. 19. Създаването на самолета е било такова финансово и техническо предизвикателство, че управлението на фирмата е било „заложило“ бъдещето на фирмата в името на успеха.

Завод