Въстанието на Спартак, наричано също Трета робска война, Гладиаторска война и Война на Спартак (, 73 г. пр.н.е. – 71 г. пр.н.е.),Плутарх, Крас 8 е последното от серия неуспешни робски въстания срещу Римската република, известни като въстания на робите в Древен Рим. То е единственото, което пряко застрашава сърцето на римските владения в Италия, и е двойно по-тревожно за римляните заради нарастващата група от роби, която се сражава успешно срещу римската армия между 73 и 71 г. пр.н.е. В крайна сметка бунтът е смазан от военните усилия на един римски командир – Марк Лициний Крас. Въпреки тази победа въстанието има косвени последици за римската политика за години напред.
Между 73 и 71 г. пр.н.е. група от избягали роби (първоначално малко на брой, около седемдесет гладиатори), която скоро нараства до сто и двадесет хилядиАпиан, Граждански войни, 1:117; А. Белявский, Л. Лазаревич, А. Монгайт, Всемирная история. Энциклопедия: в 10-и т. – Москва: Государственное издательство политической литературы, 1956 г. том 2 мъже, жени и деца. Започват да обикалят Италия, като влизат в успешни сражения под ръководството на няколко водачи, между които и легендарния гладиатор Спартак. Възрастните, годни за бой, се доказват като изненадващо ефективни въоръжени сили и неведнъж се противопоставят успешно на римските военни части – местните патрули в Кампания, римската милиция и обучените римски легиони, предвождани от консули. Плутарх описва действията на робите като опит за бягство през Цизалпийска Галия, докато Апиан и Флор описват бунта като гражданска война, в която робите имат за цел да завладеят самия град Рим.
Римският сенат, разтревожен от продължаващите военни успехи на армията от роби, както и от грабежите на римските градове и селските райони, в крайна сметка изпраща армия от осем легиона под командването Марк Лициний Крас. Войната приключва през 71 г. пр.н.е., когато робите, водени от Спартак, след дълги и ожесточени боеве срещу легионите на Крас осъзнават, че пристигналите армии на Помпей и Лукул се опитват да ги хванат в капан. Това принуждава армията от роби да влезе в последна решителна битка срещу армията на Крас. В тази битка бунтовниците са разгромени.
Въстанието на Спартак има важно значение за политиката на Рим в следващите години. Крас и Помпей използват потушаването на въстанието за утвърждаване на политическите си кариери. Възползват се от обществения отзвук на успеха и силата на легионите си при изборите за консули през 70 г. пр.н.е. Техните действия като консули помагат за подкопаване на римските политически институции и допринасят за по-късното превръщане на Римската република в империя.
Исторически контекст През I век пр.н.е. Римската република преминава през дълъг период на криза, който довежда до окончателния ѝ крах и установяването на Римската империя. Политическата ситуация се характеризира с постоянна нестабилност през целия век, благодарение на непрекъснатите конфликти между популарите и оптиматите: след гражданската война между Гай Марий, който е homo novus и аристократа Сула и с последвалата диктатура на Сула, господството на оптиматите става все по-безспорно в сената и римската политика.Емилио Габа, Esercito e società nella tarda repubblica romana, Флоренция 1973 г., с. 383 (глава 8) и с. 407 (глава 9)За връзката между политическото господство на аристокрацията и условията на робите виж: Момзен, Римска история с. 88 – 94 В тази конфликтна ситуация през 80 пр.н.е. започва бунтът на Квинт Серторий. Той събира около себе си последователите на Марий, бягащи от режима на Сула и търсещи убежище в Испания. Съюзява с лузитаните и създава независима държава в рамките на републиката. През 76 пр.н.е. да се изправи срещу Серторий е изпратен Гней Помпей, който успява да победи след като Серторий е предаден и убит от собствените си хора през 72 пр.н.е.Момзен, Римска история с. 581 По същото време римляните са ангажирани на Изток с Третата Митридатова война водена от Луций Лицини Лукул срещу Митридат VI.Момзен, Римска история с. 622 Двата конфликта ефективно намаляват присъствието на войски в Италия, водейки до това римската армия да е неадекватна и неефективна, което позволява първоначалния успех на въстанието водено от Спартак.Antonelli с. 96 – 97; Scullard с. 120 – 121; Момзен с. 656 – 659; Brizzi с. 348.„Липсваха обучени войници, както и опитни генерали. Квинт Метел и Гней Помпей бяха ангажирани в Испания, Марк Лукул в Тракия, Луций Лукул в Мала Азия и на разположение имаше само неопитни милиции и много на брой посредствени офицери.“Момзен, Римска история с. 657 – 658. – Теодор Момзен
Римската република и робството В римската история робите са важен фактор за развитието на икономиката. Робите са набавяни като работна сила по различни начини, включително чрез покупка от чуждестранни търговци и с поробване на чуждо население при военни действия (завладяване на територии).William Smith, A Dictionary of Greek and Roman Antiquities, „Servus“, стр. 1034; подробна информация за правните и военни средства, чрез които хората били поробвани. Войните през II и I век пр.н.е. докарват в Рим стотици хиляди роби от различни места. William Smith, Greek and Roman Antiquities, „Servus“, стр. 1040; Смит споменава закупуване на 10 000 роби от киликски пиратиЮлий Цезар, Commentarii de Bello Gallico, 2:33; Цезар разказва за това как римската армия заловила и поробила 53 000 адуатуки. Малък брой роби работят като домашни прислужници и занаятчии; по-голямата част работят в мини и по нивите в Южна Италия и Сицилия. William Smith, Greek and Roman Antiquities, „Servus“, стр. 1039 Ливий, Историята на Рим, 6:12
Отношението към робите е грубо и дори жестоко в периода на Римската република. Според републиканските закони робите не са смятани за хора, а за вещи. Притежателите им могат да обиждат, да злоупотребяват, да нараняват или убиват робите си, без законът да изисква някакво наказание за тези действия. Има много категории роби. Най-многобройни и най-ниско в йерархията са тези, които работят в мините и по полетата и през целия си живот полагат тежък физически труд.William Smith, Greek and Roman Antiquities, „Servus“, стр. 1022 – 39 ; обобщение на сложното римско право, свързано с робите.
Прекалената жестокост и подтисничество на робите води до бунтове. През 135 г. пр.н.е. избухва първото робско въстание, през 104 г. пр.н.е. избухва второто. И двете въстания са в Сицилия, където малка група бунтовници успява да събере десетки хиляди последователи, желаещи да избягат от тежкия робски живот. Въпреки че въстанията се считат за сериозни масови безредици, продължават няколко години и изискват пряка военна намеса от сената, те никога не са смятани за сериозна заплаха за републиката. В континентална Италия никога не е имало бунтове на роби, нито робите са били разглеждани като потенциална заплаха за град Рим. Всичко това обаче се променя при третото робско въстание.
Начало на въстанието (73 пр.н.е.) Бунтът в Капуа В Римската република през I век пр.н.е. гладиаторските игри са един от най-популярните начини за развлечение. Имало няколко гладиаторски школи (Ludi) в Италия, където се обучават гладиаторите участващи в кървавите игри.William Smith, Greek and Roman Antiquities, „Gladiatores“, стр. 574 . В тези школи военнопленници, осъдени престъпници (които са смятани за роби) и свободни хора (дошли по собствено желание, като начин да си изкарват прехраната) са обучавани да се бият до смърт в гладиаторските представления.Теодор Момзен, Римска история, 3233 – 3238. През 73 пр.н.е. група от около 200 гладиатори от школата на Гай Корнелий Лентул Батиат в град Капуа планират бягство. Когато планът им е разкрит, около 70 души успяват да се доберат до кухненски сечива („сатъри и шишове“) и проправят пътя си към свободата с бой, като в движение успяват и да вземат различни гладиаторски оръжия и брони.Плутарх, Крас, 8:1 – 2; твърди, че са избягали 78 души; „сатъри и шишове“ е от Живота на КрасАпиан, Civil Wars, 1:116; според него избягалите са „около седемдесет“Ливий, Periochae, 95:2 ; твърди, че са избягали 74 душиФлор, Epitome, 2.8; според Флор избягалите са „тридесет или повече души“
Вече на свобода, гладиаторите избират водачите си, двама галски гладиатора Крикс и Еномай, както и Спартак за когото се знае, че е тракиец. Предполага се, че Спартак се е бил за римляните, като войник от тракийска помощна войска, но после е осъден на робство, или е осъден на робство след като е взет като военнопленник от римляните.Апиан, Civil Wars, 1:116; Забележка: Статуса на Спартак като войник от помощна римска войска е взето от the Loeb edition на Апиан преведено от Хорас Уайт (Horace White), където се казва „...който някога е служил като войник с римляните...“. В превода на Джон Картър (John Carter) в the Penguin Classics version се чете: „... който някога е воювал срещу римляните и след като е пленен е продаден...“.Плутарх, Крас, 8:2. Въпреки че древните източници описват Спартак като тракиецПлутарх, Крас Апиан, Граждански войни 1.116; казва: „той е тракиец по рождение, който служеше като войник с римляните, но след това го затвориха и го продадоха като гладиатор“Флор, Epitome of Roman History 2.8; го описва, като „един който от тракийски наемник, стана римски войник, войник дезертьор и разбойник, а след това гладиатор“. и някои автори го посочват като тракиец от племето медиThe Histories, Sallust, Patrick McGushin, Oxford University Press, 1992, ISBN 0-19-872143-9, p. 112., има няколко въпросителни относно националността на Спартак – тракиец (Traex; в множествено число траки: Thraces) е вид гладиатор в Рим, така че „тракиец“ може да се отнася само за стилът на бой в който е обучаван.William Smith, Greek and Roman Antiquities, „Gladiatores“, стр. 576 .
Избягалите роби успяват да победят малка група римски войници изпратени след тях от Капуа и се въоръжават с пленената войнишка екипировка.Плутарх, Крас, 9:1. Източниците са малко противоречиви по отношение на реда на събитията непосредствено след бягството, но са съгласни, че тази група от избягали гладиатори ограбват региона около Капуа, взимат много други роби в своите редици, и в крайна сметка се оттеглят в по-безопасна позиция при Везувий.Апиан, Граждански Войни, 1:116; Флор, Epitome, 2.8 – Флор и Апиан твърдят, че робите се оттеглят към Везувий, докато Плутарх споменава само „хълм“ при обсадата от Глабер на лагерът на робите.
Победа над преторските войски
Тъй като бунтът избухва в Кампания – регион, който служи за почивка на влиятелните и богати римляни и където се намират много имения – въстанието бързо привлича вниманието на римските власти. Първоначално на въстанието се гледа по-скоро като на вълна от престъпност, а не като на въоръжен бунт.
По-късно през годината от Рим изпращат армия, командвана от претор да потуши въстанието. Забележка: в източниците има съгласие за това, че е изпратена преторска експедиция, но няма съгласие за имената на командирите и подчинените. Римският претор Гай Клавдий Глабер събира армия от 3000 души, не като легион, а като милиция „събра ги набързо и на случаен принцип, римляните считали че това не е война, а по-скоро нападение с цел грабеж“.Апиан, Граждански войни, 1:116. Силите на Глабер обграждат робите при Везувий и блокират единствения известен път, който води надолу по планината. Глабер има идея да чака, докато изтощените от глад и жажда робите не се предадат сами.