Вранче () е село в община Долнени на Северна Македония.
География Разположено е в Прилепското поле, югозападно от центъра на общината Долнени и северозападно от град Прилеп.
История В обобщен списък (иджмал дефтер) на селищата във вилаета Пирлепе, обложени с данъка джизие, от 9 април 1636 година селото е записано като Въраниче, с 9 ханета.Турски извори за българската история, предговор и съставителство Е. Грозданова, Главно управление на архивите, София 2001, с. 30 (превод П. Груевски).
В XIX век Вранче е село в Прилепска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от 1874 година. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Вранче (Vrantché) е посочено като село с 69 домакинства и 308 жители българи.
На 20 май 1881 г., по време на празнуването на Свети Никола в село Вранче, в селото пристигнало отделение войска, което без обяснение задържало около 60–70 мъже на възраст между 20 и 25 години и ги отвело при каймакамина. Сред тях бил и Илия Пупучнев от Средорек, който при опит да възрази срещу задържането бил жестоко пребит от аскера, като състоянието му станало тежко, а останалите задържани продължили да бъдат държани вързани.В. ЗОРНИЦА, Брой № 25, 23.06.1881
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Вранче е населявано от 520 жители българи християни и 10 цигани.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Вранче е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 53 къщи.
В началото на XX век българите в селото са под върховенството на Българската екзархия. Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Вранче има 50 български къщи. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вранче (Vrantché) има 64 българи екзархисти. Към 1906 – 1907 година енорийски свещеник във Вранче, Средорек, Дабяни и Кутлешово е Спасе Петров, живеещ във Вранче.Централен държавен архив, ф. 246К (Българска екзархия), оп. 9, а.е. 91 (Регистър на венчилата в с. Вранче, с. Средорек, с. Дабяни и в с. Кутлешово, Прилепска каза, Пелагонийска епархия, Битолски вилает; енорийски свещеник Спасе Петров.)
При избухването на Балканската война десет души от Вранче са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
През 1913 година селото попада в Сърбия. Сръбският войвода Василие Тръбич пише, че Вранче е български център в Прилепското поле. При избухването на Първата световна война и започналата сръбска мобилизация на местните жители, 25 от тях избягват и образуват чета на ВМОРО. През юни 1915 година вранечката чета успява да убие сръбския войвода Йован Долгач.Војвода Василије Трбић, Мемоари. Казивања и доживљаји војводе велешког, књига друга, Београд, 1996, с. 43, 46., Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, с. 146.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Вранче е част от Долненска община в Прилепска околия на Битолски окръг и има 532 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 8.
Личности Родени във Вранче Ангел Талев, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, земеделец, 4-та рота на 4-та битолска дружина, ранен на 22 юни 1913 година, награден с кръст „За храброст“ IV степен Ангеле Константин, участник в „подготовката на действия на Българската бунтовническа организация“, арестуван през август 1903 година, осъден на 5 години затвор в крепост, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Благой Силянов, 48-годишен, македоно-одрински опълченец, 1-ва рота на 6-а охридска дружина Васил М. Талев (? – 1910), четник от ВМОРО, загинал в Поречието в сражение със сърби Илия Боев, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, земеделец, 3-та рота на 4-та битолска дружина, награден с кръст „За храброст“ IV степен Илия Настов (Настев), македоно-одрински опълченец, четата на Коста Попето Илия Стойков, македоно-одрински опълченец, 29-годишен, хлебар, 1-ва рота на 4-та битолска дружина Йован Стойко, участник в „подготовката на действия на Българската бунтовническа организация“, арестуван през август 1903 година, осъден на 5 години затвор в крепост, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Йордан Иванов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, 2-ра рота на 6-а охридска дружина Йордан Ковилоски (1884 – 1979), деец на ВМОРО, участник в Балканските и Първата световна война, в която е ранен и получава българска пенсия Йордан Петров, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, 1-ва и 4-та рота на 4-та битолска дружина, награден с кръст „За храброст“ IV степен Китан Ристе, участник в „подготовката на действия на Българската бунтовническа организация“, арестуван през август 1903 година, осъден на 5 години затвор в крепост, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Коче Поше, участник в „подготовката на действия на Българската бунтовническа организация“, арестуван през август 1903 година, осъден на 5 години затвор в крепост, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Миле Наумчев, деец на ВМОРО, заловен в 1903 година 20-годишен, изпратен на заточение, убит в УрфаРозалин, Димитър. Страданията на 323 македонски затворници в Диарбекир, през 1903-1904, Спомени от бившия заточеник Георги Т. Ачков, София, 1923, печ. „Розова долина“, стр. 20. Мирче П. Стоянов (? – 1903), четник на ВМОРО, убит от турци във Върбяни Мирче Петре, участник в „подготовката на действия на Българската бунтовническа организация“, арестуван през август 1903 година, осъден на 5 години затвор в крепост, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Наумче Грозданов, деец на ВМОРО, заловен в 1903 година, изпратен на заточение, убит в Мала АзияРозалин, Димитър. Страданията на 323 македонски затворници в Диарбекир, през 1903-1904, Спомени от бившия заточеник Георги Т. Ачков, София, 1923, печ. „Розова долина“, стр. 21. Ордан Константин, участник в „подготовката на действия на Българската бунтовническа организация“, арестуван през август 1903 година, осъден на 5 години затвор в крепост, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Петър Стефанов, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Андреев„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.36 Ристе Поцо, участник в „подготовката на действия на Българската бунтовническа организация“, арестуван през август 1903 година, осъден на 5 години затвор в крепост, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Спиро Веселинов, македоно-одрински опълченец, 32-годишен, 2-ра рота на 6-а охридска дружина Стоян Талев, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, 4 рота на 4-та битолска дружина Тале Найдо, участник в „подготовката на действия на Българската бунтовническа организация“, арестуван през август 1903 година, осъден на 5 години затвор в крепост, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Цветан Багев (? – 1915), четник от ВМОРО, убит от сърби в родното си село Цветко Богоев, македоно-одрински опълченец, 35-годишен, файтонджия, 4-та рота на 4-та битолска дружина, ранен на 9 юли 1913 година Янко Тасе, участник в „подготовката на действия на Българската бунтовническа организация“, арестуван през август 1903 година, осъден на 5 години затвор в крепост, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Юрдан Петров († 2 юни 1913 г., с. Пашаджиково, Кочанска околия; починал, погребан в с. Пашаджиково), редник в Македоно-одринското опълчение, 4-та дружина, 1-ва ротаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 18, л. 19 Ристе Найдов, е убит на 14 май 1881 година от селските падари (пазачи) след спор, възникнал заради това, че в оставения им за храна мазник нямало достатъчно масло.В. ЗОРНИЦА, Брой № 25, 23.06.1881 Тома Тодоров, млад войник в 34-та допълваща дружина, роден в с. Вранче, Прилепска околия, починал на 29 септември 1918 г.ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 424, л. 70
Други Николина Николески (р. 1976), хърватска и северномакедонска танцьорка, по произход от Вранче
Бележки
Категория:Села в община Долнени