Патичино или Патечино, или Патечина (, Патима; до 1926 година: Πάτοτσιν, Патоцин; ) е бивше село в Република Гърция, на територията на дем Воден (Едеса), област Централна Македония.
География Развалините на селото са разположени на 1030 m надморска височина в планината Нидже, източно от Ослово (Панагица), близо до старото село Турице.
История В Османската империя Селото е било българско, напуснато в немирните години на XVIII век. Във втората половина на XIX век власи номади от Епир купуват мястото от турски бег от Ослово и селото е изградено отново.
В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Пачетин като българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Патичино живеят 100 българи.
След Илинденското въстание цялото село минава под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев (La Macédoine et sa Population Chrétienne) в 1905 година в Патичин (Patitchin) има 72 българи екзархисти.
Според румънски източници Патичино е арумънско село.
В Гърция През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Селото е влашко според преброяванията от 1913 и 1920 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Патечин има 150 къщи власи християни. Под влияние на румънската пропаганда част от жителите на селото заедно с тези на Къдрево емигрират в Румъния. Други се заселват във Воден и Негуш.
В 1926 селото е прекръстено на Патима.
Селото е изгорено от германците през януари 1944 година. След това пострадва и в Гражданската война и в зимата на 1947 година властите изселват населението му във Воден.
Личности Родени в Патичино Анастасие Фоту (1923 – 1996), румънски духовник
Бележки
Категория:Исторически села в дем Воден Категория:Арумънски селища