Средновековната българска армия е основното бойно тяло на Първото и Второто българско царство. По време на първите десетилетия след основаването на страната, армията се състои от прабългарска конница и славянска пехота. Ядрото на българската армия е тежката кавалерия, която се състои от 12 000 – 30 000Димитров, Б. Българите – първите европейци, с. 41, УИ „Св. Климент Охридски“, София, ISBN 954-07-1757-4 тежко въоръжени ездачи. Останалата част от конницата, най-вероятно се съставлява от характерните за повечето номадски и полуномадски народи от Средна Азия (тюрки, монголци) конни стрелци.
На върха на своята слава през IX и X век българската армия е една от водещите военни сили в Европа и доказатество за това са няколкото документирани случаи, в които византийски пълководци, предвождащи големи и добре подготвени армии, преустановяват настъплението, защото не желаят да се конфронтират с българската армия на нейна територия.Andreev, J. The Bulgarian Khans and Tsars (Balgarskite hanove i tsare, Българските ханове и царе), Veliko Tarnovo, 1996, p. 111 ISBN 954-427-216-XLeo Diakonos, pp. 62 – 63 – Лъв Дякон пише: „...да докараш армията си до тези опасни места и да ги изпратиш при българите, които биха ги изклали като добитък, защото е казано, че ромеите често навлизат в лоши места в България и се срещат със своята съдба. Поради това той решава да напусне с армията си и да се върне обратно във Византия.“Andreev, J. The Bulgarian Khans and Tsars (Balgarskite hanove i tsare, Българските ханове и царе), Veliko Tarnovo, 1996, p. 158 ISBN 954-427-216-X
Армията е неизменно свързана със съществуването на българската държава. Нейния успех под управлението на Цар Симеон I маркира създаването на огромна империя и впоследствие нейната загуба след продължителна война на изтощение в началото на XI век, която слага края на българската независимост. Когато българската държава е възстановена отново през 1185 г. е постигната серия от впечатляващи победи първо над Византия, а после и над западните рицари от основаната от тях Латинска империя.
Както държавата, така и армията на средновековна България се разпадат в края на XIII и началото на XIV век. Това се доказва от неспособността им да спрат османското нашествие нито на бойното, нито на дипломатическото поле. Това води до пълното завладяване на държавата през 1422 г.
След Освобождението на България през 1878 г. българската армия е възстановена.
История VII – VIII век Прабългарите са войнствен степен номадски народwikisource:Great Battles of Bulgaria и войната е част от техния ежедневен живот. Прабългарите са изключителни ездачи: в културата им конят се смята за свещено животно и получава специални грижа.
Главнокомандващия се нарича канасубиги (предполагаемо означава кан, владетел от/чрез/с Бога) и той свиква и предвожда войската с помощта на аристокрацията. Военните рангове от най-нисшия до най-висшия са багаин, багатур, боил, таркан. Постоянната армия се състои от личния отряд на хана от избрани войници, докато армията при кампании се състои практически от целия народ, който може да носи оръжие. На бойното поле армията е разделена на ляв и десен фланг.
Праългарите са изкусни в използването на военни хитрости. Използват оставянето в резерв на силна конница, която да атакува врага в подходящия момент. Също така понякога концентрират свободните си коне зад бойните формации, за да избегнат изненадващи атаки в гръб. Като всички степни народи, и българите използват засади и привидни отстъпления, по време на които изненадващо се обръщат назад и изстрелват облаци от стрели върху врага. Ако врагът прекрати атаката и се разпръсне неорганизирано, се обръщат обратно и яростно го атакуват в близък бой.
Българската армия е добре въоръжена според аварския модел: ездачът има сабя или меч, дълго копие и лък с торба за стрелите на гърба. На седлото си носи кръгъл щит, боздуган и ласо, наречено аркан. На своите декорирани колани войниците носят повечето от нужните им обекти като кремък и огниво, нож, чаша и игленик. Тежката кавалерия е снабдена с метални броня и шлем. Конете също са с броня. Бронята е два типа – плетена ризница или кована броня. Командирите носят колани със златни или сребърни катарами, които отговарят на ранга им и титлата.Cited in Халенбаков, О. Детска енциклопедия България: Държавата – 681 г., с. 13
Армията има желязна дисциплина с офицери (стотници), които проверяват задължително дали всичко е наред преди битка. За кон, който не е хранен добре или не са се полагали добри грижи за него наказанието е смърт. Войниците са под заплахата от смъртна присъда ако изгубят тетивата си или не поддържат меча си. Смъртно наказание грози и всеки, който язди боен кон в мирно време.
През 680 г. византийците под командването на Константин IV са разбити в битката при Онгъла и са принудени да сключат унизителен мирен договор, в който те де юре признават създаването на българска държава на тяхна бивша територия и се задължават да плащат годишен трибут.Петров П. Хр., Към въпроса за образуването на първата българска държава, Славянска филология, V, София, 1963, стр. 89 – 112 През 718 г. българската намеса е решаващ фактор за отблъскването на арабите при втората арабска обсада на Константинопол. Според съвременници арабите построяват защитни ровове, за да се защитят от нападенията на българската конница в тила им. Въпреки това в решаващата битка през лятото на същата година българите избиват между 20 000 и 32 000 араби.Andreev, J. The Bulgarian Khans and Tsars ('Българските ханове и царе), Veliko Tarnovo, 1996, p. 26 ISBN 954-427-216-X Освен в битките с арабите на юг, българите се бият с аварите на северозападZlatarski, V. History of the Bulgarian state in the Middle Ages, p. 214 Sofia, 1971, и хазарите на североизток. След кървави битки между реките Днестър и Днепър хазарската опасност е елиминирана, но основателя на българската държава кан Аспарух е убит в една от тези битки ок. 700 година.Andreev, J. The Bulgarian Khans and Tsars (Balgarskite hanove i tsare, Българските ханове и царе), Veliko Tarnovo, 1996, p. 19 ISBN 954-427-216-X През 705 г. кан Тервел, оказва помощ на детронирания император Юстиниан II в замисления контрапреврат. Той подпомага начинанието с 12 000 армия, към която се присъединяват 3000 ромеи съзаклятници. През 717 г. по време на войната с арабите Тервел мобилизира (според различни източници) между 10 000 и 15 000 конници.Canard 1926, с. 99 – 102 El-Cheikh 2004, с. 63 – 64
Династията на Крум В началото на IX век българската държава започва да се разширява. След победата над ромеите при Маркели през 792 г., страната преодолява 50-годишна държавническа криза и навлиза в новия век по-силна и сплотена. По време на първите години от управлението си княз Крум, заедно с ударите на Франкското кралство от запад, окончателно унищожава аварския хаганат и удвоява земите на България, поемайки управление над плодородното Панонско поле и солниците и златните мини на Трансилвания. Крум постига големи победи над Ромейската империя, унищожавайки ромейската войска в битката при Върбишкия проход (811) и Версиникия (813) докато пленява важния град Сердика (днешна София) през 809 г.
Ромейският историк псевдо Симеон твърди, че Крум изпраща силна 30 000-на кавалерия, „цялата обкована в желязо“,Symeon Magister, ed. Bon., 616 която опустошава Тракия. Според надписи намерени в района на Плиска, Преслав, Мадара и Шабла в днешна североизточна България, по времето на хан Крум са налични 1713 тежко въоръжени конници.Венедиков, София, с. 53 – 54 Предполагайки, че оцелелите насписи са около 1/10 от общия брой, това прави около 17 000 души само във вътрешността на България. След сравнение с данните на псевдо Симеон, може да се предположи, че тежковъоръжената конница от българската войска наброява между 17 000 и 30 000 души, в зависимост от нивото на въоръжение.Иванов, И. Към въпроса за българската военна мощ през последната четвърт на X и началото на XI век. Защо България загуби двубоя с Византия? В края на IX век и в началото на X век цар Симеон I Велики успява да въоръжи в битка повече от 60 000 души.
По времето на Крум обичайно главнокомандващ войската е владетелят. Втори по ранг е кавханът, който води войската в отсъствието на княза. Третият по важност в йерархията е ичиргу боилът, който ръководи гарнизона на столицата. На бойното поле вокската е разделена на 3 части: среда, десно и ляво крило. Средата се командва от владетеля, левото крило от кавхана, а десното крило от ичиргу боила.Бешелиев, В., Прабългарски епиграфски паметници, с. 37 Другите висши военни чинове включват таркан, който е равен на византийския чин стратег според Стивън Рънсиман,Steven Runciman, A history of the First Bulgarian Empire, London 1930, p. 286 а най-висшият офицер се нарича „багаин“. Всички висши военни чинове са част от българските благородници, наречена боляри или боили.
Упадък при Петър I По време на дългите години война с Византия при управлението на цар Симеон Велики (893 – 927 г.) страната се изтощава. Постоянните войни причиняват загуба в доверието към Симеон като владетел и затова ок. 20 000 души от българските земи потърсват убежище във Византия (поради „войнствените атаки и непреклонни стремежи“ на Симеон).Andreev, J. The Bulgarian Khans and Tsars (Balgarskite hanove i tsare, Българските ханове и царе), Veliko Tarnovo, 1996, p. 104 ISBN 954-427-216-X Неговия наследник Петър I сключва изгоден мир с византийците, но ситуацията вътре в страната не се променя много. Има редица причини за упадъка, освен войната – някои историци смятат Петър I за слаб владетел, неспособен да се справи със своето собствено семейство (двама от братята му въстават срещу него) и посочват това като основна причина. По-късно, в средата на IX век, навсякъде в страната се разпространява една нова ерес – богомилството.Nicolaus Papa. Response, p. 1015 Богомилите проповядват, че хората не трябва да служат на светските власти, да плащат такси и да служат в армията. В резултат на тези вътрешни противоречия българите стават неспособни да спрат унгарците, които ограбват и плячкосат страната, още повече допринасяйки за тежката ситуация.
Когато византийците плащат на руския княз Светослав I да нападне България през 968 г., Петър I успява да изпрати само 30 000 войници срещу 60 000-на добре подготвена за плячкосване и грабежи войска.Cedrenus: II, p. 383 По време на руското нашествие между 968 и 971 г. българите де факто изгубват контрол над североизточната част от страната, включително и столицата Преслав, а през 970 г. Светослав избива 300 български аристократи, елита на българската нация и армия в Силистра.Драгиев, Ч. Детска енциклопедия България: Години на изпитание, с. 14
Династията на Комитопулите Падането на североизточните части от Първата българска държава под византийска власт и погубването на военния елит имат жестоки последствия за българската армия,Божилов, 1979; c. 122 особено откакто по-голямата част от тежката конница, която е основно средство за ранните успехи срещу византийците, е набирана именно от този район. Източници от епохата продължават да споменават съществуването на българската конница, но тя вече е много по-малка на брой и в по-голямата си част е лека кавалерия.Zlatarski, V. History of the Bulgarian state in the Middle Ages, p. 600 Sofia, 1971,
Съответно нараства значението на пехотата и военните тактики се променят, за да се приспособят към новите условия: засадата, макар да е използвана и в миналото, сега става крайъгълен камък на българските тактики – повечето от българските победи в този период са резултат от засади и внимателното използване на терена.Skylitzes-Cedrenus, pp. 278, 285, 288 По време на този период българите придобиват репутацията на умели пеши стрелци.