Любовна срамежливост е фраза, създадена от психолога Брайън Гилмартин, за да опише специфичен тип тежка хронична срамежливост. Според неговата дефиниция, публикувана в Срамежливост и любов: причини, последствия и лечение (1987), любовно-срамежливите хора намират за трудно, ако не и невъзможно да се отстояват в неформални ситуации, включващи потенциални романтични или сексуални партньори. Например хетеросексуален любовно-срамежлив мъж ще има проблеми със започването на разговори с жени, причинено от силни чувства на тревожност.
В книгата си Гилмартин оценява, че любовната срамежливост засяга приблизително 1,5% от американските мъже и ще попречи на около 1,7 милиона американски мъже някога да се оженят или да преживеят интимен сексуален контакт с жена.
Дефиниция на Гилмартин Гилмартин дава седем критерии за всеки „любовно-срамежлив мъж“ включен в неговото проучване: Той е девствен; той рядко излиза с жени, които са повече от просто приятелки; той няма в историята си никакви емоционално близки, смислени отношения от романтично и/или сексуално естество с човек от противоположния пол; той е страдал и продължава да страда емоционално поради липсата на пълноценна женска компания; той става изключително силно разтревожен от самата мисъл за самоотстояване при срещи лице в лице с жена по непринуден, приятелски маниер; той е стриктно хетеросексуален в своите романтични и еротични ориентации.
Гилмартин не разглежда съществуването на любовно-срамежливи жени или хомосексуални мъже, но се съмнява, че те биха изпитали същия негативен ефект, както при хетеросексуалните мъже. Той подозира, че условията биха се изявили доста различно; най-вече поради социалните роли, които принуждават хетеросексуалните мъже, а не жените или хомосексуалните мъже, да инициират връзките. Гилмартин обяснява, „За много срамежливата млада жена любовните срещи и омъжването не са по-малко вероятни отколкото при самоуверената несрамежлива жена... Всъщност дори много срамежливите жени се омъжват все някога. Любовно-срамежливите мъже не се женят независимо от това колко силни са техните желания...“
Изследване и наблюдения на Гилмартин Събраните данни от Гилмартин включват само хетеросексуални мъже. Според него хора от всяка възраст, раса, сексуална ориентация и пол могат да бъдат любовно-срамежливи. Въпреки това неговото мнение е, че негативните ефекти от любовната срамежливост се изявяват предимно при хетеросексуалните мъже. То изучава 200 любовно-срамежливи студенти (на възраст между 19 и 24 години), 100 по-стари любовно-срамежливи мъже (на възраст между 35 и 50 години) и сравнителна група от 200 „несрамежливи“, „високо социални“ студенти.
Темперамент и индивидуалност Любовно-срамежливите мъже в извадката на Гилмартин имат значителни разлики в темперамента спрямо несрамежливите мъже. На теста за личността на Айзенк те отбелязват значително по-ниски резултати на екстроверсия и по-високи на невротизъм отколкото несрамежливите мъже. Според терминологията на Айзенк, те имат „меланхоличен“ темперамент. Повечето от любовно-срамежливите мъже (и само няколко от несрамежливите) съобщават, че техните майки често казвали, че са били тихи бебета, което, като предполага Гилмартин, е доказателство, че за любовно-срамежливите е по-вероятно да пасват в обяснението на Джером Каган за поведенческото потискане. Също така при част от мъжете е имало трудности при раждането и понякога се е налагало цезарово сечение.
Малка част от по-младите любовно-срамежливи са имали някакъв оптимизъм за решаването на проблема си, докато всички по-стари любовно-срамежливи се чувстват много песимистично и също така изпитват цинизъм към жените и света като цяло. По-старите мъже изразяват повече гняв в интервютата, докато по-младите са по-спокойни. И от двете страни малцина се впускат в наркотици или алкохол. И двата типа имат подобни интереси, като например изкуство и плуване. За по-голямата част, състезателните спортове не са присъщи (независимо от възрастовата група). Също така и двете възрастови групи са много духовни в своите идеологически наклонности.
Мъжете имат разнообразни степени на чувствителност към неща, като допир, вкус, светлина и други стимули. Те имат склонност да бъдат по-хиперсензитивни отколкото несрамежливите мъже.
Взаимодействие с връстници и семеен живот Повечето от любовно-срамежливите мъже, но нито един от несрамежливите, съобщават, че никога не са имали никакви приятелства; нито дори познанства. Болшинството от любовно-срамежливите мъже съобщават, че са били тиранизирани от деца на тяхната възраст поради тяхната сдържаност и интереси, докато никой от несрамежливите не съобщава за такова нещо; също така любовно-срамежливите са били много по-малко склонни да отвръщат на удара. Близо половината от любовно-срамежливите съобщават, че са били тиранизирани или тормозени през гимназиалните си години, докато никой от несрамежливите не съобщава за такова нещо. Дори като възрастни, любовно-срамежливите мъже съобщават, че остават без приятели и биват оскърбявани от другите хора.
Тази липса на приемане от другите кара любовно-срамежливите мъже да се чувстват прекалено самотни и депресирани. Това също ги кара да не искат да си имат работа с индивиди от същия пол.
От данните, които Гилмартин разкрива за семейния живот на любовно-срамежливите, става ясно, че те са израснали в дисфункционални семейства. Повечето мъже съобщават, че като деца, техните родители и социални настойници са ги принуждавали да бъдат „истински мъже“. Голяма част от мъжете са страдали и от физическо насилие от страна на родителите и твърде често не са могли да разчитат на тях за емоционална подкрепа. Дори като възрастни все оше не могат да разчитат на тях за емоционална подкрепа. Възможно е насилственото и негрижовно отношение на родителите към емоциите, желанията и интересите на техния син да са отговорни за част от социалното потискане. Дори като възрастни мъже, родителите им изразяват, че са разочаровани да ги имат за синове и все още ги подценяват заради текущата им ситуация. Повечето от тях са обезпокоени, че техните синове така и не са се оженили и нямат внуци, на които да оставят наследство. Също така се казва, че те рядко или дори никога не посещават синовете си. Иронично, но макар че повечето от любовно-срамежливите мъже не харесват или дори мразят родителите си, постоянно ги посещават, защото те са единствените хора, с които си общуват, и също така, за да получат финансова подкрепа, въпреки че получават и тежки подигравки. Тези подигравки карат мъжете да се чувстват много депресирани и сломени. Това е споменато в главите „Родителите като причина за любовна срамежливост“ и „Семейството като гнездо за вбесяване и омаловажаване“.
В своите извадки Гилмартин открива, че само 14% от самоуверените несрамежливи мъже на университетска възраст не са имали сестри около себе си, докато порасват, съпоставено с 59% от любовно-срамежливите мъже на университетска възраст и със 71% от 35- – 50-годишните любовно-срамежливи мъже. В същите групи над половината от самоуверените несрамежливи млади мъже са израснали с поне две сестри, сравнено със само 6% от по-младите и 3% от по-старите любовно-срамежливи мъже. Гилмартин също отбелязва, че нито един от по-старите любовно-срамежливи мъже и много малко от по-младите са имали родители, на които да разчитат за емоционална подкрепа по време на израстването си. Също е отбелязано, че много малко от любовно-срамежливите мъже са имали голям брой братовчеди – 90% от тях са имали само 1 или никакви братовчеди, докато само 10% имали 2 или 3, и никой нямал повече от 3. Някои от мъжете казват, че техните братя/сестри, които били много по-предпочитани от родителите, впоследствие са постигнали успешни интимни връзки.
Приспособяване и тревожностни неврози Любовно-срамежливите мъже на Гилмартин са слабо приспособени, тъй като са нещастни в живота си и имат високи нива на тревожностни неврози. Той открива, че любовно-срамежливите мъже имат много песимистично и цинично отношение към света, имат фантазии, включващи значително повече насилие, имат доста по-голяма склонност да вярват, че никой не го е грижа за тях, и изпитват доста по-големи трудности да се концентрират. Той също открива тенденция при някои от любовно-срамежливите мъже натрапчиво да зяпат жени, към които изпитват влечение или дори да ги дебнат и следят, но без да са способни да разговарят с тях, което понякога им навлича неприятности, тъй като може да се тълкува като заплаха. Повечето от любовно-срамежливите мъже съобщават, че често изпитват чувства на депресия, самота, и отчуждение. Малък брой от мъжете биха опитали да се откъснат от реалността по разнообразни начини. Гилмартин отбелязва, че около 40% от по-старите любовно-срамежливи мъже сериозно обмислят самоубийство.
Кариера, доходи и образование Гилмартин отблеязва, че 100-те по-стари от проучените любовно-срамежливи мъже имали кариерна нестабилност над средностатистическата. Въпреки че почти всички от тях били завършили висшето си образование успешно, техните заплати били под средната за САЩ. Типично те имали професия под техните възможности и била ниско платена, като например шофьор на такси. По времето на проучването на Гилмартин (1979 – 1982), 3,6% от завършилите колеж в САЩ били безработни. Въпреки това по-старите любовно-срамежливи мъже имали непропорционален дял от 16% безработица, защото имали привидно лош професионален опит. Като резултат на това, всички от любовно-срамежливите мъже били в ниска-средна или ниска класа.
Приходът на по-старите любовно-срамежливи бил силно повлиян от техния избор на висше училище. Техният общ среден годишен доход бил 14 782 $ (съответстващо на 38 100 $ за 2008 година). Сред тези, които били завършили икономика, компютърни или инженерни науки, средният доход бил21 163 $ (съответстващо на 54 600 $ за 2008 година).
Музика Според Гилмартин любовно-срамежливите предпочитат вокални любовни балади, джаз, лека музика, саундтрак и лека класическа музика, но не и традиционна класическа музика. Някои също споменават, че много харесват кънтри и уестърн. Рокендрол от почти всякакъв тип не се харесва от любовно-срамежливите, но само на естетическо ниво, не и на морална основа. Гилмартин отбелязва, че изненадващо малко от любовно-срамежливите мъже споменават певици.
Гилмартин заключава, че мнозинството от любовно-срамежливите мъже предпочитат музика с емоционални/ескапистки теми и богата, красива мелодия. Като резултат любовно-срамежливите мъже не харесват музика, която е шумна, силна, дисонансна или немелодична според техните възгледи. Несрамежливите мъже, които Гилмартин интервюира, типично се наслаждават на рок музика и биха си купували само рок албуми. Музиката, на която любовно-срамежливите се наслаждават, се счита за досадна от повечето несрамежливи мъже.
Кино Гилмартин съставя списък от филми между 1945 и 1980, които са най-често гледани от любовно-срамежливите американци в това проучване. Според Гилмартин пълният списък от 63 повторно гледани филми може да се класифицира в две категории, „тежки“, емоционално-завладяващи любовни истории и ескапистки мюзикъли със силен романтичен привкус.
В контраст на това филмите най-често гледани от несрамежливите мъже били класифицирани като екшън-приключенски, научна фантастика, фентъзи, супергерои, лека комедия и криминална драма.
Теорията на Гилмартин Причини за любовната-срамежливост