Българските акционни комитети са патриотични организации на българите в Македония, съществували през 1941 година и подготвили анексията на по-голямата част от областта от България след разгрома на Кралство Югославия и Гърция от Германия по време на Втората световна война.

Предистория

Появата на българските комитети е обусловена от инвазията в Югославия от Нацистка Германия, която предопределя края на югославското (сръбско) управление в региона, възприемано като потисническо от македонските българи.Македония 1941 Възкресение (Macedonia 1941 Resurrection), Сотир Нанев (Sotir Nanev), Sofia 1942, reprinted Sofia 1993, p. 15Историја на македонскиот народ, Скопје, 1988, с. 257, 261, (History of Macedonain people, Skopje 1988, p. 257, 261), Апостолов, Александар. Колонизацијата на Македонија во стара Јгославија, Скопје, „Мисла“, без дата, с. 205. Те също са окуражавани от приятелските взаимоотношения между Нацистка Германия и България и от надеждата, че след като германската армия си замине, българската ще я последва в заемането на териториите. Сърбите на отговорни постове напускат по-голямата част от региона, не защото се страхуват от германците, а главно поради репресиите на местната българска популация.Македония 1941 Възкресение (Macedonia 1941 Resurrection), Сотир Нанев (Sotir Nanev), 1942, reprinted 1993 with ISBN 954-528-366-1, publisher Труд (Trud). Memoirs of a Macedonia-born Bulgarian lieutenant participating in the occupation of the Yugoslavian and Greek parts of Macedonia.Between Past and Future: Civil-Military Relations in Post-Communist Balkan States, by Biljana Vankovska, 2003, ISBN 1-86064-624-7, page 270. Extract from Google Books Посетен на 21 август 2007.

След навлизането на немските войски в Югославия деецът на ВМРО Васил Хаджикимов, заедно с адвоката Стефан Стефанов преминават границата на 7 април 1941 г. и на 9 април с немски камион се добират до Скопие, където се свързват с адвоката Благой Поппанков, търговеца Илия Атанасов и доктор Делчо Зографски.

На 8 април в Галички хан в Скопие се събират бивши дейци на ВМРО, политици и безпартийни по покана на комуниста Трайко Попов. Сред присъстващите от страна на ВМРО са Димитър Гюзелов, Димитър Чкатров, Тома Кленков и Иван Пиперков, както и привържениците на Иван Михайлов Димитър Цилев, Трайчо Чундев, Димитър Куртев, депутатът Симеон Андреев Наумов, търговецът Исак Аладжем от Кюстендил, Никола Коларов. От страна на ЮКП присъстват Коце Стоянов, Ангел Петковски и Илия Нешковски. Главен организатор е михайловистът Спиро Китинчев. На съвещанието са поканени и представителите на разглежданите като освободителни германски власти. Чкатров произнася едночасова реч, в която апелира за създаване на комитет, който да провъзгласи Македония за свободна и независима под протектората на Германия, но част от дейците са за директно издигане на идеята за присъединяване на Македония към България. Събралите се отправят незапазен апел до скопските граждани да се мобилизират, за да откажат отпор на запазената сръбска администрация.

За освобождението на предалите се след апела македонски войници били образувани комитети от местното население. Пръв почин за такъв комитет е направен в Тетово, където били съсредоточени хиляди военнопленници от Македония. Начело на акцията застанал местният адвокат Никола Павлов. Така е образуван първият български акционен комитет със задача да организира всенародна акция за помагане на македонските пленници и да съдействува пред германците или италианците за освобождението им от плен като българи.

На 11 април министър-председателят Богдан Филов пише за събранието в дневника си:

Създаване Пристигането на Стефанов и Хаджикимов на 9 април наклонява везните от независимост към присъединяване. След няколко дни срещи и консултации в Скопие на 13 април в дома на Китинчев се свиква ново голямо съвещание. На него се основава „Български централен акционен комитет на Македония“, а локалните комитети са наречени „местни“. Според точка 1 на решението на събранието организацията действа в територията, освободена от сръбско и гръцко робство, тоест и във Вардарска и в Егейска Македония. В разискванията има консенсус, че след пристигането на българските войски, функциите на комитета ще се променят към българските закони, така че „на местни начала да се продължи работата му от полза за Македония“.Македония История и политическа съдба, Том III, Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр. 10.

Избран е Централен комитет от 32 души.

Илия Атанасов Спиро Китинчев Васил Хаджикимов Стефан Стефанов Благой Поппанков Крум Органджиев Иван Пиперков д-р Никола Андонов д-р Александър Георгиев д-р Борис Благоев Тома ДранговБрат на Борис Дрангов, виж: Вестник Офицер, бр. 7, 2011, стр. 22 Михо Михайлов д-р Дарче Христов д-р Дончо Зографски Трайко Рибарев Трайче Андреев Янаки Костов Шуплев Благой Димчев поп Стоил Давидов Крум Бабамов Тома Попцветанов Панче Кръстев Кръстьо Васев Зафир Джиков д-р Борис Андреев Борис Петров д-р Тодор Хаджимитков Аритон Димков Георги Шендов Никола Якимов Александър Кръстев Страхил Коцев

Централният комитет избира Изпълнителен комитет в състав:

Стефан Стефанов от Кратово – президент, Спиро Китинчев от Скопие – вицепрезидент, Васил Хаджикимов от Щип – секретар, Крум Органджиев – касиер, Благой Поппанков – съветник Иван Пиперков – съветник д-р Александър Георгиев – съветник Илия Атанасов – съветник.Билярски и Бурилкова, „БКП и македонското освободително движение“

Първата задача на Централния комитет е да се организира предаването на управлението на общината в Скопие от заварените сръбски общински органи.

Членовете на ЦК, начело с Хаджикимов, започват активни обиколки из Македония и местни български акционни комитети са основани във Велес, Битоля, Ресен, Дебър, Свети Никола, Прилеп, Щип, Кавадарци, Кочани, Тетово, Виница, Гостивар, Струга, Лерин, Воден и други. Във Велес българските акционни комитети получават активна подкрепа от популярни комунистически функционери като Панко Брашнаров и Страхил Гигов. Оглавявания от Методи Шатаров Покрайненски комитет към ЮКП благосклонното се отнася към създаването на българските комитети във всички градове на Вардарска Македония непосредствено след влизането на германските и преди навлизането на българските войски. След Кочани В. Хаджикимов отива в село Виница, където на 18 април 1941 г. се създава местен български акционен комитет. Начело на изпълнителния съвет е председателят на акционния комитет Тодор Иванов. Подпредседател е старият войвода Борис Паликрушев, секретар Лазар Иванов, касиер Тодор Герасимов, а за съветници са избрани свещеник Иван Стойков, Милан Арсов, Траян Дуданов, Симеон Герасимов, Тодор Бамов, Тодор Карамаков, Стоимен Иванов и Стоян Панев (документ № 13).