Александър Хайтов

Александър Николаев Хайтов е български скулптор.

Биография Роден е на 4 юли 1954 г. в София, син е на писателя Николай Хайтов. Преводачката Жени Божилова му е мащеха. Завършва Художествената гимназия в София, след което следва в Националната художествена академия, специалност „Скулптура“ в класа на проф. Димитър Даскалов. Ученик е на проф. Величко Минеков и проф. Секул Крумов. Завършва през 1981 година.

Работи в жанровете рисунка, портрет, малка пластика и релеф.

Започва работа като учител в Художествената гимназия в Смолян. Взема участие във всички общи художествени изложби от 1982 до 1989 г. За период от 9 години е директор на „Пластика СБХ“ в София.Бяла книга на СБХ, Хронология на административно-управленските решения свързани със стопанската дейност на СБХ за периода от приемането на Търговския закон през 1991 г. до 2013 г., стр. 21 . Според Бяла книга НА СБХ, с протокол № 47 от 19 ноември 2004 г., УС на СБХ освобождава Ал. Хайтов като управител на „Пластика СБХ“ и възлага на ТФ да определи комисия за приемане на документацията на фирмата. На заседание на УС от 22 декември 2004 г., с протокол № 50, въз основа на констатациите от КК, се взима решение за изключването на Ал. Хайтов от членство в СБХ и завеждане на иск срещу него за търсене на имуществена отговорност според НК.

Александър Хайтов е автор на скулптурни композиции и пластики. По-известни сред тях са паметникът на Николай Хайтов в Смолян„Синовете на Хайтов вдигнаха паметник на баща си в Смолян“, в-к „Сега“, 18 септември 2007., паметникът на Добри Войников в Шумен„Войников се завърна“ , в-к „Шуменски показател“, бр. 80, 10 май 2008. (мъртъв линк), паметникът на Вили Казасян в Банско„Бюст на Вили Казасян в джаз алеята в Банско“, в-к „Сега“, 8 юли 2008., мемориалът на жертвите от атентата на гара Буново„АТАКА отбеляза 23 години от атентата в Буново“ , в-к „Атака“, 10 март 2008., паметникът на цар СамуилИван Петрински, „Oчна“ истерия“, webcafe.bg, 11 юни 2015 г. в СофияЕва Лъчезарова, „Откриха паметника на цар Самуил“, dama.bg, 8 юни 2015 г., паметникът на цар Иван Срацимир във ВидинЦвета Иванова, „Изправиха паметника на Иван Срацимир във Видин“ , kmeta.bg, 6 февруари 2016 г., паметникът на ген. Иван Колев в ДобричИван Стамболов, „Паметници светят, пеят и миришат“ , 10 септември 2016 г..

Творби на Хайтов има в Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, художествените галерии в Пловдив, Смолян, Стара Загора, Шумен, както и частни сбирки в България и чужбина.

Член е на Националния политически съвет на ПП „Национален фронт за спасение на България“.

През 2013 г. съди писателя Петър Величков за това, че е обвинил баща му в кражбата на ръкописи от дома на покойната Яна Язова и в опит да си присвои авторството на нейния роман „Левски“. Гражданско дело №11652/2013 г. е прекратено в полза на ответника Петър Величков.„Синовете на Хайтов загубиха делото срещу изследователя на Яна Язова“, news.bg, 2 март 2016 г. Награди За творчеството си Хайтов е носител на различни награди, сред които: 1982 – Втора награда на Петата национална изложба на художниците-учители, 1983 – Награда за скулптура на Националната младежка изложба, 1983 – Награда на Смолян за изобразително изкуство.

Източници

Категория:Български скулптори Категория:Български учители Категория:Възпитаници на Националната художествена академия Категория:Български националисти Категория:Членове на НФСБ Категория:Родени в София