Планиница, Планица или Липлак (, Фиска, до 1926 година Πλανίτσα, Планица) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония.

География Селото е разположено на 19 km североизточно от демовия център град Кукуш (Килкис) и на 14 km североизточно от Коркутово (Терпилос) в планината Карадаг (Мавровуни). На 5 km североизточно от Планиница има детски лагер Катаскиносис, който официално признат за селище през 1961 година и е част от тогавашната община Планиница. Според преброяването от 2011 година лагерът няма постоянни жители.«ΦΕΚ αποτελεσμάτων ΜΟΝΙΜΟΥ πληθυσμού απογραφής 2011», σελ. 10505 (с. 41 на pdf)

История В Османската империя През XIX век Планиница е предимно българско село в Авретхисарската каза на Османската империя. Църквата „Свети Илия“ е от XIX век. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Планиница (Planinitza) е посочено като селище в Аврет Хисарската каза със 100 домакинства с 395 жители българи и 84 мюсюлмани. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Планиница (Липлакъ) има 500 жители българи християни и 250 турци.

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Планиница (Planinitza) има 640 българи екзархисти и в селото работи българско екзархийско училище.

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Планиница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

В Гърция След Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Селото пострадва силно през войната, като голям дял от българското му население и дори и турци бягат в България. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Планица (Планица) има 25 къщи славяни християни и 25 къщи турци. В 1924 година по силата на Лозанския договор цялото турско население е изселено в Турция. Също така и останалите българи - официално 155 души се изселват в България. 30 семейства или около 150 души, тоест почти всички жители на селото, се заселват в Горни Воден, Асеновградско.Филипов, Никола. „Свети Кирик“, Горни Воден, Долни Воден, Издателство „SM“, Пловдив, 2011, стр.94 В Планиница са настанени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1926 година името на селото е променено на Фиска. В 1928 година селото е изцяло бежанско с 92 семейства и 318 жители бежанци.

Населението традиционно произвежда тютюн и жито, като се занимава и със скотовъдство.

+ Прекръстени с официален указ местности в община Планиница на 31 юли 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Кавак Καβάκ Левки Λεύκη възвишение на И от Планиница (495,6 m)

Личности Родени в Планиница Ангел Гогов (1897 - 1933), български революционер от ВМРО Ангел Атанасов Кълев (1911 – 1944), български военен деец, подофицер, загинал през Втората световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 103, л. 62 Атанас Манолев (? – 1913), 2 рота на 3 солунска дружина, загинал на 22 юни 1913 година Атанас Манолов (1888 – ?), 4 рота на 3 солунска дружина, ранен на 5 юли 1913 година

Външни препратки „Последни минути преди да напусна родно пепелище“, публикувано в сп. „Кукуш. Списание на Кукушкото Благотворително Братсво „Св. Георги“ – София“, год. I, бр. 1, София, 24 май 1924 година

Бележки

Категория:Села в дем Кукуш Категория:История на Асеновград