Юлия Агрипина (; на класически латински: IVLIA•AVGVSTA•AGRIPPINA; ; * 7 ноември 15 или 6 ноември 16 г., Опидум Убиорум, днес Кьолн; † 19/23 март 59 г., Мизенум, Кампания). За да се различава от майка си, често я наричат Агрипина Младша. Дъщеря е на римския генерал Германик и Агрипина Старша и е от Юлиево-Клавдиева династия. Тя е съпруга на римския император Клавдий и майка на римския император Нерон.
Биография Агрипина е родена в селище на убите в днешен Кьолн, когато баща ѝ Германик е главнокомандващ на воюващите легиони в Германия. Тя има трима по-големи братя Нерон Юлий Цезар Германик, Друз Юлий Цезар и бъдещия император Калигула и две по-малки сестри Юлия Друзила и Юлия Ливила.
Първият ѝ брак е през 28 г. в Рим с втория ѝ братовчед по бащина линия Гней Домиций Ахенобарб, от когото ражда през 37 г. единствения си син Нерон. Брат ѝ Калигула я изпраща през 39 г. в изгнание на остров Понтия, откъдето се връща след неговото убийство.
След втория ѝ брак с Гай Салустий Крисп Пасиен, когото вероятно отравя през 47 г., се омъжва за трети път през 49 г. за нейния чичо по бащина линия император Клавдий.
Агрипина се опитва да подсигури трона на сина си Нерон, макар че Клавдий има син от друг брак - Британик. Докато Нерон е малък, Агрипина се допитва до гадатели в опит да узнае бъдещето му. Гадателите ѝ предричат, че синът ѝ действително ще стане император, но също така ще убие и майка си. От своя страна тя отвръща: „Нека ме убие, стига да царува“.
През 50 г. Клавдий определя Нерон за свой наследник, a на жена си Агрипина дава титлата Августа. На Агрипина е наречен новия град Colonia Claudia Ara Agrippinensium (днес Кьолн). В родното си място тя нарежда да се основе ветеранска колония.
През 54 г. според, Тацит, тя отравя съпруга си с чиния отровни гъби по идея на отровителката Локуста, вледствие, на което Нерон е провъзгласен за император. В началото упражнява голямо влияние върху сина си. Впоследствие, синът ѝ, Нерон, който вече показва ясни прояви на цезарска лудост (параноя), се опитва многократно да я убие. Отравя я 3 пъти, но Агрипина предвидливо приема противоотрова преди всеки един от тях и оцелява. Изпраща я да пътува в потъваща лодка (в някои версии кораб), която тя успява да напусне и плува обратно до брега. Дори прави опит да бутне тавана на спалнята ѝ върху нея, но използваният механизъм отказва. През 59 г. поръчва убийството на майка си. Преди да бъде намушкана от изпратените наемници, Агрипина им казва да намушкат утробата (матката) ѝ от съжаление, че е родила Нерон.
С развитието на параноята му и измъчван от вина, Нерон започва да халюцинира, че е преследван от призрака на Агрипина. Според някои слухове дори прави опит за екзорсизъм над духа ѝ с помощта на персийски магове.
Родословното дърво на Ахенобарбите и връзката с император Нерон
Литература Werner Eck: Agrippina, die Stadtgründerin Kölns: eine Frau in der frühkaiserzeitlichen Politik. Greven, Köln 1993, ISBN 3-7743-0271-5. Anthony A. Barrett: Agrippina: mother of Nero. Batsford, London 1996, ISBN 0-7134-6854-8. Maike Vogt-Lüerssen: Neros Mutter. Mainz-Kostheim 2002, ISBN 3-935718-74-8. Светоний, Vita Passieni Crispi Тацит, Annales 4,53; 12,26 – 27.
Категория:Жени от Древен Рим Категория:Римски императрици Категория:Юлии Категория:Клавдии Категория:Юлиево-Клавдиева династия Категория:Убити римски императрици