Кръсте Льондев (Льонтев, Леонтев, Леонитов,Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 35. Лондев), известен като Лерински, е български военен и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 317.
Биография
Кръсте Льондев е роден през 1876 г. в леринското село Неокази,„Сите българи заедно“, Цочо В. Билярски, МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС И БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА. (ЕДИН ДОКУМЕНТАЛЕН ПОГЛЕД В МИНАЛОТО). тогава в Османската империя, днес Неохораки, Гърция. Присъединява се към ВМОРО и е назначен за лерински районен войвода. Участва в Илинденско-Преображенското въстание като войвода на четата от родното си село. След въстанието е четник, а от 1905 година районен войвода на ВМОРО. През август 1906 година Кръсте Льондев навлиза в Леринско с четата си, тогава негов четник е Павел Наумов. Действа в района на Сетина и Попадийско с 8 души четници като помощник войвода на Дзоле Стойчев.
Чета на Кръсте Льондев, 19 август 1906 година Номер Име Селище Околия Забележка 1. Кръсто Льондев Неокази Леринско 2. Павел Наумов Велес 3. Стефан Христов Бук Битолска 4. Петко Петров Битоля 5. Трайко Коцев Велес „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
След Младотурската революция в 1908 година се легализира и е близък на Яне Сандански и Народната федеративна партия. В 1910 година отново става нелегален и участва във възстановяването на ВМОРО. През 1911 – 1912 година дейността на Кръсте Льондев в Леринско е подкрепена от учителя Христо Руков, установил се в село Брезница.
Кръсте Льондев участва с чета в Балканска война и подпомага настъплението на гръцките части, но скоро след това е арестуван с 42-та си четници.„Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр.24 След Междусъюзническата война в 1913 година Льондев е войвода на ВМОРО в Битолско.Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 133.
По време на Първата световна война Льондев е старши подофицер в Планинската дивизия. Съучредител е на Леринското благотворително братство през август 1919 година.
След войната е член на Временното представителство на бившата ВМОРО. Изпратен е като организатор на ВМФРО в Албания. За кратко минава на сръбска служба и прави опит да провали каналите на ВМРО през Албания.Михайлов, Иван, „По трънливия път на македонското освободително дело“, издателство „Знание“, 1998 г., София, стр.75. Привлечен е към Вътрешната македонска революционна организация (обединена) от бившия служител на българската легация в Тирана Лазар Поповски и Христо Цветков и получава „Македонско дело“, но и федералисткия „Македонско съзнание“.
В 1926 година, след като сърбоманския журналист Спас Хаджипопов е убит в Битоля, Кръсте Льондев е арестуван. Според Милан Матов убиецът е Лазар Иванов, но е задържан Льондев поради подозрения за връзка с убиеца: „В 1926 г. от София бе изпратен в Битоля Лазар Иванов (родом от Леринско) да убие некои от сръбските големци. Той уби Попович (родом от с. Буф, Леринско), редактор на вестник „Напредък“, който ратуваше против гърците и бичуваше техните безчинства в Егейска Македония. Поради това убийство сърбите подозреха Льондев, че е във връзка с убиеца и го затвориха в Катил-хането (Долапите)... По същото време бега от София без паспорт Милко Пандов от Прилеп, когото сърбите заловили и го поставили в Битолското Катил-кане, дето се случил над Льондевия долап. Милко и Льондев беха добри познати <...> Льондев казал на Милко: „Кажи на Матов, че ще ме убият. Умирам на вятъра – само ми е мъчно, че не изпълних поръчката му да убия крал Александра <...>“. Според други Льондев бил организирал убийството по нареждане на ВМРО. Съден и вкаран в затвора, той е убит убит на 1 февруари 1927 година от сръбски жандармеристи, водещи го на следствие, насред улицата при опит за бягство; според Матов обаче това е бил само предлог, за което са свидетелствали няколко души.
Бележки
Категория:Български революционери от Македония Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Дейци на ВМРО Категория:Членове на Народната федеративна партия (българска секция) Категория:Хора от дем Лерин Категория:Дейци на ВМРО (обединена) Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Български подофицери от Македония Категория:Дейци на Македонските братства Категория:Български общественици от Македония Категория:Борци срещу сръбската въоръжена пропаганда в Македония Категория:Дейци на Временното представителство на обединената бивша Вътрешна революционна организация Категория:Вардарска Македония под сръбска власт Категория:Жертви на режима в Кралство Югославия Категория:Починали в Битоля Категория:Българи, починали в затвор