„Бийтълс“ () е британска поп/рок група, създадена през 1960 г. в град Ливърпул, Англия. Основни и постоянни членове на състава са: Джон Ленън (1940 – 1980), Пол Маккартни (1942), Джордж Харисън (1943 – 2001) и Ринго Стар (1940). Групата е смятана от мнозина за най-популярния музикален акт в историята на музиката, повлияла развитието на поп културата, и един от най-ярките символи на контракултурата през 1960-те години на XX век. „Бийтълс“ са най-продаваната музикална група в историята с 600 милиона продадени копия в света.The Beatles Biography в сайта AllMusic. Посетено 16 май 2014.
Преди основаването на „Бийтълс“, Ленън, Маккартни и Харисън свирят в групата „Куоримен“, която след множество промени на имената, се спира на името „Бийтълс“. Новата група гради своята репутация с участия в клубовете на Ливърпул и Хамбург в периода от 1960 до 1963 г. По това време техен басист е Стюарт Сътклиф; на барабаните се изреждат различни членове, като най-дълго се застоява Пийт Бест, сменен от Ринго Стар малко преди записа на първия сингъл на състава. Корените на „Бийтълс“ започват от скифъл, бийт и рокендрол музиката, популярни във втората половина на 50-те. Мениджърът Браян Епстайн оформя рок групата като професионален състав, насочен към поп звученето, а продуцентът Джордж Мартин разработва студийните им записи. За кратко време групата постига огромна популярност и на острова се появява така наречената „бийтълсмания“. Славата на групата минава и отвъд океана, където през 1964 г. повежда „Британската инвазия“ – налагането на английски рок групи на американския поп пазар. Тяхната популярност е съпътствана с участието в два игрални филма. През 1966 г. Ленън предизвиква международен скандал, обявявайки своята група за „по-популярна от Иисус“.
След средата на 60-те музиката на групата придобива по-сложен характер, експериментирайки с различни жанрове като фолк, психеделичен рок и хардрок; включват и елементи от класическата музика, авангардната музика и дори индийската народна музика. Някои от членовете се увличат по хиндуизма и източните философии. „Бийтълс“ прекратява концертните си участия от 1966 г. и се ориентират към работата в студио, което ражда редица иновативни албуми: Rubber Soul (1965) Revolver (1966), Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band (1967), The Beatles (наречен „Белия албум“) (1968) и Abbey Road (1969). През 1970 г., след излизането на албума Let It Be, групата се разпада и всеки от членовете ѝ започва успешна самостоятелна кариера. Джон Ленън е застрелян през 1980 г. в Ню Йорк от вманиачен фен, а Харисън умира от рак на белия дроб през 2001 г. Останалите живи членове на „Бийтълс“ – Маккартни и Стар – продължават музикалните си кариери.
„Ливърпулската четворка“ или „Удивителната четворка“ (както често са наричани „Бийтълс“) притежава най-много номер едно албуми в британските класации и продава повече сингли от който и да е изпълнител от острова. Позовавайки се на АЗИА, „Бийтълс“ е най-продаваната група в САЩ с общо 178 млн. продадени копия. През 2008 г. групата оглавява класацията на „Билборд“ за най-успешните изпълнители на всички времена, които участват в листата „Хот 100“, като до 2016 г. държи рекорда за най-много номер едно хитове в „Хот 100“. Съставът заема първо място и в списъка на списание „Ролинг Стоун“ от 2004 г. на „100-те най-добри изпълнители на всички времена“. „Бийтълс“ получава десет награди „Грами“, една награда „Оскар“ за „най-добра оригинална песен от филм“ и 14 награди „Айвър Новело“. Цялата група е включена в Залата на славата на рокендрола през 1988 г., а всеки от членовете поотделно е приет индивидуално в периода от 1994 до 2015 г. Също така „Бийтълс“ заема място и в класацията на списание „Тайм“ „Време 100: Най-важните хора на века“ в категорията „Артисти и шоумени“.
История на групата Куоримен и формиране (1957 – 1960)
През март 1957 г. шестнадесетгодишният Джон Ленън сформира скифъл група заедно с още няколко приятели от училището „Куори Бенк“ в Ливърпул. Първоначално се наричат „The Blackjacks“, но след като разбират, че има друга банда с такова име, се прекръстват на „Куоримен“ (The Quarrymen – Хората от Куори). На 6 юли същата година един от членовете на състава запознава Ленън с петнайсетгодишния Пол Маккартни. Няколко дни по-късно Пол се включва в групата на ритъм китара. На 6 февруари 1958 година Джордж Харисън е поканен от своя приятел Пол да гледа изпълнения на „Куоримен“ в зала „Уилсън“. Джон е впечатлен от момчето, което знае повече акорди от всички останали, но се колебае за възрастта му – само 14 години. След прослушване, проведено през март, Харисън е приет за соло китарист в „Куоримен“.
Разнообразието от скифъл групи, голяма част от тях значително по-добри от „Куоримен“, довеждат до това през януари 1959 г. в групата да останат само: Джон, Пол и Джордж. Ленън записва да учи в „Колежа по изкуства“ в Ливърпул. Тримата китаристи взимат участие под различни наименования: „Джони енд дъ Муундогс“ (Johnny and the Moondogs), „Рейнбоус“ (The Rainbows – Дъгите) и „Мууншайнърс“ (Moonshiners – Контрабандистите), а често запазват и предишното си название, понеже с него са натрупали вече някаква популярност. Барабанистите се менят постоянно. През лятото на същата година в Англия се популяризира т.нар. „бийт“ движение (от „beat“ – удар), което смесва рокендрол, ду-лоп, скифъл и арендби музика.
В началото на 1960 г. в състава се включва приятел на Ленън от колежа – Стюарт Сътклиф, наричан „Стю“. Сътклиф няма никакви музикални умения, но след като продава няколко от своите картини, посъветван от Джон, си купува бас китара. Той предлага на бандата да промени името си на „Бийтълс“ („The Beetles“ – Бръмбарите), като реверанс към покойния Бъди Холи и групата му „Крикетс“ („The Crickets“ – Щурците). Ленън взима предвид вметката на своя приятел, както и „бийт“ музиката, и измисля името „The Beatles“ (смесица от beetles и beat). Джон и приятелите му използват това име преди май 1960 г., когато са избрани от мениджъра Лари Парнс за подгряваща група на певеца Джони Джентъл в турнето му в Шотландия. Бандата променя името си на „The Silver Beetles“ (Сребърните бръмбари). В началото на юли то става „The Silver Beatles“, а в средата на август – само „The Beatles“.
Ранни години (1960 – 1962)
След като неофициалният мениджър на групата Алън Уилямс успява да им уреди договор за участие в клуб в Хамбург, Западна Германия, за тях става належащо да си намерят барабанист и на 12 август 1960 година те канят Пийт Бест да се присъедини към групата. Четири дни по-късно Бийтълс заминават за Хамбург, където свирят 48 вечери в Индра Клуб и за кратко в Кайзеркелер. След това те прекратяват договора си със собственика на тези клубове Бруно Кошминдер и се преместват в конкурентния Топ Тен Клуб. Кошминдер съобщава на властите, че Джордж Харисън е прекалено малък, за да работи, и на 21 ноември той е депортиран от Западна Германия. Седмица по-късно Маккартни и Бест са арестувани за палеж, след което също са депортирани. Ленън се връща в Ливърпул в средата на декември, а Сътклиф остава в Хамбург с германската си годеница Астрид Кирхер. Групата свири отново заедно на 17 декември в Касба Кофи Клъб в Ливърпул, като Сътклиф е заместен от Час Нюби.
Бийтълс се връщат в Хамбург през април 1961 година и отново свирят в Топ Тен Клуб. Те са наети от певеца Тони Шеридан, работещ в същия клуб, за да свирят като поддържаща група в поредица негови записи в Западна Германия. След първите записи на 22 юни, продуцентът му Берт Кемпферт сключва договор и с Бийтълс. На 31 октомври Полидор Рекърдс издава от името на Тони Шеридан и Бийт Брадърс сингъла „My Bonnie“, който влиза в западногерманските класации. Когато групата се завръща в Ливърпул, Стюарт Сътклиф решава да остане в Хамбург с Астрид Кирхер, поради което Пол Маккартни с нежелание поема бас китарата. След като Браян Епстайн става мениджър на групата през януари 1962 година, Кемпферт се съгласява да ги освободи от договора им с Полидор. Компанията Дека Рекърдс отказва да работи с тях и те сключват договор с продуцента Джордж Мартин от Парлофон. При завръщането на Бийтълс в Хамбург те са посрещнати от трагична новина – на 10 април Стю Сътклиф умира от мозъчен кръвоизлив.
След първите записи на Бийтълс в студиото Аби Роуд Джордж Мартин се оплаква на Ъпстейн от свиренето на барабаниста Бест и предлага групата да използва студиен музикант на ударните инструменти. Бест е освободен от групата и мястото му заема Ринго Стар. Дотогава той участва в групата Рори Сторм и Хърикейнс, като е свирил и с Бийтълс, замествайки Бест, когато той е болен. Мартин все пак наема барабаниста Анди Уайт за една сесия и той свири в песните „Love Me Do“ и „P.S. I Love You“. През октомври 1962 година излиза сингълът „Love Me Do“, който се качва до 17-о място в класациите във Великобритания. През ноември групата записва втория си сингъл, „Please Please Me“, последван от телевизионния им дебют, изпълнение на живо в програмата за регионални новини „People and Places“. С нарастването на популярността им във Великобритания, Бийтълс са обсипани с хвалебствия, предвещаващи предстоящата Бийтълмания. Последните им изяви в Хамбург са през ноември и декември 1962 година. За малко повече от година и половина там, те имат изпълнения през 270 вечери.
Бийтълмания и турнета (1963) Популярност във Великобритания, „Please Please Me“ и „With The Beatles“ Веднага след умерения успех на „Love Me Do“ сингълът „Please Please Me“ е по-успешен и достига второ място в британската класация след издаването си през януари 1963 година. Джордж Мартин първоначално възнамерява да запише дебютния албум на групата на живо в Кавърн Клъб, но не одобрява акустиката му и решава да направи записите в студиото Аби Роуд. Включени са десет песни, характерни за репертоара на Бийтълс по това време, както и четирите, издавани преди това като сингли.
Издаден през март 1963 година, албумът „Please Please Me“ достига първо място в британската класация. С това поставя началото на поредица, включваща единадесет от дванадесетте студийни албума на Бийтълс, които стават първи във Великобритания. Третият сингъл на групата, „From Me to You“, излиза през април и също оглавява класацията, като с него започва почти непрекъсвана поредица от седемнадесет сингъла, достигнали първо място, при общо осемнадесет през следващите шест години. Четвъртият сингъл, издаденият през август „She Loves You“, става най-бързо продаваният сингъл във Великобритания дотогава, като за по-малко от четири седмици са продадени 750 хиляди копия. Това е и първият им сингъл, продаден в повече от 1 милион копия, и най-продаваният запис във Великобритания до 1978 година, когато е надминат от „Mull of Kintyre“ на групата на Пол Макартни Уингс.