Петър Парчевич е български католически епископ, патриот и дипломат, удостоен е с баронска титла от императора на Свещената римска империя. Той е смятан за един от най-великите българи през XVII век.
Биография Петър Михайлов Парчевич (Парчев) е роден през 1612 г. в стар чипровски род – Кнежевичи-Парчевичи. Съществуват сведения, че дедите му са преселници от Босна.Кой кой е сред българите XV-XIX в. исторически енциклодичен сборник, под съставителство и редакция на проф. Илия Тодев. Анубис 2000 г. 208 стр Той е втори син на Михаил и Катерина Парчеви. Първоначално учи в Чипровското училище. Едва единадесетгодешен е изпратен на учение в град Лорето, Италия. След седемгодишно обучение се прехвърлил в Рим, където през 1637 г. завършил висшето си образование с изключителен успех като доктор по богословие и католическо право, рядък случай в университетската практика. Не е известно с какво се е занимавал Петър Парчевич през 1637 – 1643 г. Възможно е да е бил на служба в Конгрегацията за разпространение на вярата при папския двор, защото през май 1643 г. архиепископ Петър Богдан отправил молба до нея да върне Парчевич в България, където имало нужда от свещеници.Петър Чолов, Чипровското въстание 1688 г., ТЕ ЗАПАЛИХА ФАКЕЛА... След завръщането си в България, е ръкоположен за свещеник от архиепископ Петър Богдан. Той владее гръцки, латински, италиански, влашки и арменски.
През 1644 това време Марцианополският архиепископ Марко Бандулович посещава Чипровци, запознава се с Парчевич и му предлага да заеме поста секретар и помощник на Марцианополския епископ в град Бакъу, в Румъния. Този пост му позволява да обикаля земите заселени с християни от днешна Молдова, през Добруджа, до Североизточна България. Същата година султан Ибрахим започва война с Венецианската република и сред българите се надига сериозно движение срещу султана. Парчевич взема участие в българското съзаклятие за освобождение на България. През 1646 г. Петър Парчевич е приет от дожа на Венеция. С тази среща се започват серия от дипломатически мисии в европейските дворове в търсене на помощ за освобождаване на християнските народи. Той не получава желаната военна помощ от Венецианската република.
През 1647 година чипровчани, начело с Петър Парчевич и Франческо Соимирович, влизат в преговори с полско-литовския крал Владислав IV, за подкрепа на евентуално въстание, като му обещават подкрепата на 40 хилядна войска, а в случай на успех му обещават да го изберат за „владетел на Изтока“. Пратениците се ползват с подкрепата на влашкия войвода Матей I Басараб (1633 – 1654). Владислав не се ангажира но като цяло е блогосклонен и дори дарява свой потрет с думите „имайте ме привиден и нарисуван, докато не дойда жив и истински“. Парчевич и Франческо Соймирович се връщат в Чипровци с пратеници на Матей Басараб, които да се запознаят с подготовката на въстанието. Плановете са отложени, заради смъртта на Владислав IV през следващата пролет.
В края на 1649 г. в град Търговище, столицата на Влахия, архиепископ Петър Богдан се среща с Матей Басараб, след което намиращият се по това време в Молдова Петър Парчевич е натоварен с нова мисия. Той посещава последователно Варшава, където новият крал Ян II Кажимеж дава принципно съгласие за военни действия, Виена, където не среща подкрепа, и Венеция, където в началото на юли се среща два пъти с дожа Франческо Молин, който не обещава друго съдействие, освен войната, която Венеция вече води срещу османците в Крит. След това Парчевич се среща в Рим с папа Инокентий X и в Анкона с Петър Богдан.
Петър Парчевич е назначен от папа Александър VII за Марцианополски архиепископ през 1656 година. Малко след това той, Парчевич, участва в нова голяма среща в Търговище, където присъстват влашкият княз Константин I Щербан Басараб, молдовският княз Георге Щефан, сръбският патриарх Гаврило I, архиепископ Петър Богдан, бившият търновски митрополит Кирил. Взето е решение за организиране на въстание с подкрепата на Влашко и Молдова, ако се получи и подкрепата на Хабсбургската монархия.
Парчевич заминава като пратеник на заговорниците при хабсбургския император Фердинанд III.Вера Мутафчиева, КРАТКА ХРОНИКА на събития от живота на българите по време на Османското владичество на Балканите-периодът на управлението на султаните до времето на Абдул Хамид І Хабсбургите поставят подкрепата си във връзка с умиротворяването на Украйна. На 10 януари 1657 г. Парчевич получава от Фердинанд III специално кралско пълномощно за преговори с хетмана Богдан Хмелницки с уверението, че същият може да се довери напълно на пратеника и че всички разговори между тях ще бъдат запазени в пълна тайна.
В даденото пълномощно Парчевич е представен, като кралски съветник и архиепископ на Марцианопол в България. Със специален кралски указ, издаден на 12 януари 1657 г., кралят признава на Петър Парчевич благородническото звание, на което същият имал право по силата на неговия произход от средновековен владетелски и болярски род и титлата „Имперски владетел“. С тази грамота крал Фердинанд признава не само благородническата титла на Парчевич, но и неговия фамилен герб, с който на него и родствениците му от двата пола се дава право „да носи навсякъде този древен герб или отличие – сражения, паради, игри, борби, състезания, турнири, двубои и всички други каквито и да било военни действия и упражнения“.
На 17 януари 1657 г., след прощална аудиенция при австрийския крал, начело на петнадесет членна делегация Парчевич напуска австрийската столица. В пратеничеството е включен и босненският духовник Христофор Марианович. След четиридесет и четири дневно пътуване, на 1 март 1657 г. пратениците пристигат в резиденцията на Богдан Хмелницки – Чихирин. На 18 април Богдан Хмелницки връчил на Парчевич своя писмен отговор до крал Фердинанд без да знае, че същият вече е починал преди две седмици и престолът е зает от новия крал Леополд I. С общи думи Хмелницки заявява своята готовност да признае посредничеството на краля при уреждане на спорните въпроси с поляците при изчричната уговорка, че това няма да накърни интересите и целостта на украинската държава.
По време на своята мисия Парчевич заболява тежко, а през 1661 година е отстранен от архиепископския си пост, тъй като е занемарил задълженията си. Принудил се да приеме дребна църковна служба в град Оломоуц.
През 1668 г. австрийският император Леополд І удостоява Петър Парчевич с баронска титла (Peter Freiherr von Parchevich). Същата година той става апостолски викарий и администратор на Молдова. Там той остава до 1673 г., когато кралят на Жечпосполита Ян ІІІ Собиески разбива османските войски при Хотин и това става повод Парчевич да предприеме нова дипломатическа мисия в преговорите за кръстоносен поход срещу Османската империя. Снабден с писма от молдовския господар Щефан Петричейку, архиепископ Петър Богдан, и други високопоставени представители на българския и сръбския народ, той посещава Полша, Виена, Венеция и Рим.
Почива на 23 юли 1674 г. в Рим. Погребан е в базиликата „Свети Андреа дела фратя“ пред параклиса на „Свети Франциск“.
Идеите на Петър Парчевич, Петър Богдан и Франческо Соимирович за освобождение на България представляват и началото на българското национално Възраждане. Дипломатическите опити на епископ Петър Парчевич остават неуспешни, но няколко години по-късно, след битката при Виена, когато османските войски са разбити и в коалицията срещу тях вече участват Австрия, Полша, Венеция и Русия, българските католици от неговия роден край решават, че е време за въстание. То избухва през 1688 г. под ръководството на Георги Пеячевич, но е потушено и българите от Чипровци са принудени да се изселят в Европа, най-вече в областта Банат.
Почит През 1974 г. във връзка с 300 годишнината от кончината на епископа в църквата „Свети Андреа дела фратя“ в Рим от дясната страна, малко преди олтара е поставен възпоменателен барелеф с надпис
Много институции в цяла България и извън нея са кръстени на Петър Парчевич: Един от кварталите на град Раковски в Пловдивска област носи неговото име. Стадионът на ФК Секирово. Три училища, в Пловдив, Раковски и Чипровци, са кръстен на него. В дворовете на последните две са издигнати и негови паметници. Улици в София, Стара Загора, Шумен, Пловдив, Ямбол, Раковски и Свищов. Планински рид в Брезнишко възвишение на остров Гринуич от групата Южни Шетландски острови, Антарктика Католическият футболен клуб, известен като ФК Парчевич е основан в Пловдив през 1923 г., по-късно (след 1944 г.) се слива с ФК Локомотив Пловдив.
Вижте също Петър Богдан Кнежевичи-Парчевичи Черкичи-Парчевичи
Външни препратки Кратка биография – в omda.bg Филип Станиславов. Описание на Северна България. Петър Парчевич. Завещание, „Буквица“, София, 2012. ISBN 978-954-92858-5-7
Бележки
Цитирани източници
Категория:Български католически духовници Категория:Римокатолически епископи Категория:Ватикански дипломати Категория:Чипровска книжовна школа Категория:Български дипломати Категория:Възпитаници на Илирийския колеж Категория:Родени в Чипровци Категория:Починали в Рим Категория:Марцианополски архиепископи Категория:Български римокатолически епископи Категория:Римокатолически епископи от 17 век