Как, Какус (; , kakós – „лош“) в римската митология е огромен огнедишащ великан–човекоядец, син на бог Вулкан. Загива убит от героя Херкулес/Херакъл.

Легенда за Как Според митологията, Как живее в пещера, декорирана с черепите и костите на неговите жертви и намираща се в района на Седемте римски хълма. Според разказа на Диодор Сицилийски, той живее на Палатинския хълм и първоначално оказва радушен прием на Херкулес. Диодор Сицилийски. Историческа библиотека IV 21, 2 Според друга версия обиталището му е в склона на Авентин. В древни времена е имало един Atrium Caci и Scalae Caci, които водели от Палатин към Бичия форум.

Легендата гласи, че Как е откраднал от Херкулес четири бика и четири крави от тези, които героят преди това отнема от Герион. За да го обърка и да заличи следите си, вкарва добитъка в пещерата си, дърпайки животните за опашките им. Херкулес обаче ги открива по мученето им (или пещерата му е посочена на от Кака, сестра на КакШтаерман, Елена Михайловна, Социальные основы религии древнего Рима, Москва 1987, с. 37.), а великана – убива. Вергилий. Енеида VIII 193 – 199; Овидий. Фасти I 550 – 580. Според Дионисий Халикарнаски, след кражбата на кравите и убийството на Как, Херакъл разрушава пещерата му и издига там олтар на бог Зевс.Дионисий Халикарнаски. Римски древности I 39, 2 – 4

Според евхемеристическото тълкуване, Как е варварски вожд, победен от гръцките войски, водени от Херкулес.Дионисий Халикарнаски. Римски древности I 42, 2 Проперций го описва като чудовище с три усти, Проперций. Елегии IV 9, 10 вероятно поради връзката на мита за Как с този за Герион, който е описван като наподобяващ тройка воини.

Вижте също

Антей

В литературата У Вергилий (Енеида, VIII, 193 – 267) Как е описан като „Как – полузвярът“, издишващ „тъмни огньове ... през устата“.Вергилий. Енеида. прев. Борис Тонков. Изд. Народна Култура, София, 1979, стр. 202 и сл. В „Божествена комедия“ Данте Алигиери го представя като кентавър и го поставя в осмия кръг на ада, където да изкупува греховете си.

Източници

Категория:Древноримска митология