Александрово е село в Южна България. То се намира в община Хасково, област Хасково.

География Село Александрово (бивше Коруджиево) се намира на 19 км североизточно от град Хасково. Разположено е в хълмиста местност на около 4 км южно от р. Марица. Землището му е осеяно с археологически паметници от различни епохи.

Население Численост Численост на населението според преброяванията през годините:

Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.: Численост Дял (в %) Общо 493 100,00Българи 289 58,60Турци 0 0,00Цигани 200 40,57Чужденци 5010,40Не се самоопределят Неотговорили 0 0,00

Културни и природни забележителности Българският археолог Георги Китов през 2000 г. откри край Александрово ограбена гробница на тракийски владетел. Гробницата има коридор, дълъг 10 м, едно преддверие и кръгла кошеровидна погребална камера. Въпреки че скъпоценностите са изчезнали, откритието е значително и носи нови сведения за начина на живот и културата на траките. Това е третата разкрита антична гробница в България и Европа, която има стенописи. Първата е широкоизвестната Казанлъшка гробница, втората е тази в могилата Оструша. Изобразени са предимно ловни сцени. Специалистите датират Александровската гробница към 4 век пр.н.е., което значи, че е на възрастта на Казанлъшката, или малко по-стара. Към момента не е туристически обект, тъй като предстоят процедури като по-детайлно проучване и консервация.www.aleksandrovo.com

На 1,25 км източно от покрайнините на селото се издига височината „Хасара" („Коруджиевското кале"), най-високата точка на която се намира на 312,7 м над морското равнище. Тук личат следи от антична и средновековна крепост. Керамиката, която се открива в многобройните иманярски изкопи, се датира във II-IV и IX-XIV век. Във фонда на музея в Хасково се пазят една бронзова монета на Йоан 1 Цимисхи (969 – 976 г.) и един неразчетен оловен печат. Разкритите на места зидове са строени от ломени камъни, споени с бял и червен хоросан. Намират се и отделни керамични фрагменти от късножелязната епоха. Широко разпространена легенда, базираща се на „автентични записки" и разказваща за закопаното на височината огромно имане на кърджалийския предводител Емин ага, е превърнало височината в обект на мащабни иманярски търсения от края на XIX век. През 60-те години останките на крепостта са почти напълно унищожени с булдозер.

Във всички посоки околностите на „Хасара" са осеяни с тракийски надгробни могили. Общият им брой сега е 21. Повечето са пострадали в различна степен от иманярски набези, като някои са почти заличени.

На 1,9 км югоизточно от „Хасара", в местността „Садлажа" – в землището на с. Поляново, са запазени четири надгробни могили. В една от тях, през пролетта на 2001 г., иманяри разрушават тракийска гробница. Могилата, наричана от местното население „Садлажка чука", има диаметър от около 35 м и височина 6 м. Гробницата е изградена от варовикови квадри на суха фуга. Гробната камера има правоъгълен план с размери 2,11 Х 2,60 м и височина около 2 м. Покривната конструкция представлява фалшив триъгълен свод, изграден от трапецовидно обработени конзолни квадри. Гробницата е без пластична или живописна украса. Намерените в изкопаната от иманярите пръст керамични фрагменти и характерът на конструкцията на гробното съоръжение, дават основание да бъде датирано най-общо в IV век пр. Хр.

На около 700 м югоизточно от „Хасара", през есента на 2000 г., от екип, ръководен от д-р Китов, е проучен могилен некропол от три надгробни могили, попадащи на трасето на бъдещата автомагистрала „Марица". В тях са открити гробове от ранножелязната епоха (VII-VI век пр. Хр.). През средновековието (XII-XIV век) в насипа на едната могила са извършени 15 погребения, повечето от които унищожени при оран. В тях са намерени стъклени и бронзови гривни и фрагменти от други гробни дарове.

През 1926 г. Ив. Велков публикува няколко предмета, открити от иманяри в надгробна могила в местността „Сослуджа“ в землището на село Фердинандово (сега Поляново), като ги датира към IV век. Горният топоним е заличен в спомените на местното население, но упоменаването от страна на автора, че „наблизо има местност Хисара", дава основание да се приеме, че материалите са намерени в някой от гореизброените могилни некрополи. По сведения на автора, наблизо има втора могила, в насипа на която се виждат зидове.

Името на село Александрово става популярно в края на 2000 г., когато в могила край него е открита тракийска гробница със стенописи от IV век пр. Хр. Цялостното археологическо проучване на гробницата е завършено през есента на 2003 г.

На около 90 м на изток от тази могила, в гората по склона на височината, има втора – значително по-малка, върху която личат множество иманярски изкопи.

При сондажни разкопки, на мястото на бъдещия музеен център, на около 300 м северно от „Рошавата чука", екипът на д-р Китов попада на гроб от късножелязната епоха, погребението в който е извършено в керамичен саркофаг.

На 17 декември 2000 г. екип от археолози, ръководен от д-р Г. Китов, забелязва прясно изкопана пръст върху насипа на могилата „Рошавата чука" край с. Александрово. Професионалният рефлекс сработва веднага и извършения оглед изправя археолозите пред едно от най-значимите открития на българската археология. Прониквайки през направения от иманярите отвор, учените попадат в тракийска гробница с невероятно добре запазени стенописи. Още първият оглед показва, че художествената украса е уникална, без паралели сред откритите съоръжения от подобен тип. Впечатляваща е и архитектурата на гробницата, която по своите размери си съперничи с най-монументалните такива по нашите земи.

„Рошавата чука" се намира близо до западните покрайнини на селото, в източното подножие на масива „Асара". Височината на могилния насип е около 15 м, а диаметърът му надхвърля 70 м.

Гробницата има дълъг около 15 м коридор, ориентиран в посока изток-запад. Входът, фасадата на който е разрушена още в античността, се намира на изток, на около 10 м от периферията на могилата. Той е изграден от каменни квадри с различни размери, без каквато и да е спойка помежду им. Височината му – при входа на изток, е 2,25 м, а в края – на запад 1,8 м. Широчината на коридора също е променлива – от 1,17 до 1,25 м. Покритието му е плоско, от грубо обработени каменни плочи.

От коридора се влиза в правоъгълна камера с размери 1,92 Х 1,5 м, издължена в посока север-юг. Покривната ѝ конструкция е с форма на трапец. Проходът между коридора и преддверието е с правоъгълна форма с височина 1,20 м и широчина 0,70 м.

През вход с приблизително същите размери се влиза в кръглата камера. Тя има диаметър в долната си част 3,30 м и височина 3,40 м. Засводяването ѝ е с камбановидна форма, като стесняването започва непосредствено от пода. До южната ѝ периферия е прилепено ритуално ложе, изградено от каменни блокове. При откриването на гробницата, то вече е разрушено, а частите му – разхвърляни безразборно по пода на камерата. В тесните страни на изток и запад е имало каменни „възглавници", подобни на тези от леглото на Мезешката гробница. Запазените следи от мазилка по някои от камъните свидетелстват, че ложето е имало живописна украса, унищожена при разбиването му от иманярите.

Проходът между кръглата и правоъгълната камера се е затварял с двукрила каменна врата, разбита при някое от множеството иманярски прониквания. Едното ѝ крило е открито изцяло запазено в дъното над ромоса, а другото – разбито на части, в коридора и кръглата камера. По тях има запазени следи от мазилка, оцветена в червено. Вратата се е заключвала със сложен механизъм, от който е оцеляла една бронзова халка.

Кръглата и правоъгълната камери са изградени от добре обработени каменни блокове без спойка, с рустицирани лица, върху които е положена мазилката и извършено изписването. Това говори за поне два периода на използване на съоръжението.

Доказателство в тази насока са и откритите две подови нива в кръглата камера – първото от каменни блокове, а второто – от трамбована глина.

Грубият строеж на коридора, както и частичното изписване само в западния му край – пред преддверието, контрастира с прецизната строителна техника, приложена при двете камери. Дори мазилката, върху която е нанесен живописният слой в дромоса, на запад не е подравнена във вертикална права линия, а е скосена вълнообразно, като създава впечатление, че нещо е накарало строителите и художника да бързат. Какви са били причините за това, сега можем само да гадаем.

Гробницата от с. Александрово се нарежда сред най-големите съоръжения от този тип, открити дотогава. Уникална обаче я правят нейните стенописи, които, поне за сега, са без паралел. Живописта обхваща изцяло кръглата и правоъгълната камери и малка част от коридора. Ловни, бойни сюжети, както и сцени от погребално угощение се редуват с монохромни пояси и такива с орнаментална украса.

Най-богато е украсена кръглата камера. Тук стенописите са разпределени в шест хоризонтални пояса с различна широчина, разположени един над друг.

Първият фриз, разположен долу – при пода, е силно пострадал от иманярските набези. Все пак, точно срещу входа – на запад, личат изображенията на три седнали фигури. Най-лявата е на мъж с брада, обърнал глава настрани към прислужница, поднасяща му рог с вино. Върху облегалката на стола, на който е седнал, е окачен меч. Вдясно от него седят мъж и жена, с ръце поставени една върху друга. Тук видимо художникът е изобразил владетеля и съпругата му – сюжет и жест, познати ни от сцената на погребалното угощение от Казанлъшката гробница. Още по-вдясно от тях се вижда права фигура на втори прислужник, който поднася златен ритон към владетеля. Пред пируващите личи маса, отрупана със златни и сребърни съдове. Надясно от сцената фризът е унищожен, но върху голям запазен фрагмент се виждат изображения на различни съдове, вероятно част от интериора на залата за пиршества.

Над фриза с погребалното угощение следва монохромен пояс, украсен в червено. Точно тук е направено едно от най-интригуващите, но и загадъчни открития в гробницата. Отново срещу входа, в камерата над сцената с погребалното угощение, с остър предмет е врязано изображение на млад мъж в профил наляво. Отгоре над портрета има надпис с гръцки букви, разчетен от проф. Герасимова като КОДЗИМАСЕС ХРЕСТОС. Според нея първата дума е лично име от тракийски произход, а втората – прозвище, което означава способен, умел, можещ и др. Така надписът може да се тълкува като КОДЗИМАСЕС МАЙСТОРА. Според д-р Китов, графитът представлява автопортрет и автограф на художника, изрисувал гробницата.

Над червения пояс има геометричен фриз от свързани свастики, оцветени в бяло и черно. Отдолу той е ограничен с йонийска кима, а отгоре – от тясно бяло поле, с вписани в него червени точки.

Непосредствено над него следва най-добре запазеният фигурален фриз, върху който са изобразени сцени от царски лов. Височината му не е голяма – едва 38 cm.

Ловът е една от най-популярните теми в тракийското изкуство. Срещаме я върху десетки паметници, накити, съдове, оброчни плочи и др. В представите на древните траки порядъкът във вселената може да бъде установен чрез победа над силите на хаоса. Побеждавайки глигана – въплъщение на хаоса, владетелят възстановява световния порядък и придобива нов, по-висок статус.