Епосът за Гилгамеш е епична поема от Месопотамия и една от най-древните литературни творби, запазени до наши дни. Написана е с клинообразна писменост върху глинени плочки.
Литературната история на Гилгамеш започва с пет самостоятелни шумерски поеми за Билгамеш (шумерското име на Гилгамеш), цар на Урук, датиращи от Третата династия на Ур (около 2100 г. пр.н.е.). Четири от тях са използвани като източник за компилиран епос на акадски. Тази първа обобщена версия, известна като Старовавилонска версия, датира от XVIII век пр.н.е. и е озаглавена със своите начални думи „Шутур ели шари“ („Надминаващ всички други царе“). От нея са запазени само няколко фрагмента. По-късната Стандартна вавилонска версия датира от XIII до X век пр.н.е. и започва с думите „Ша накба имру“ („Тоз, който видя дълбините“). Възстановени са фрагменти, обхващащи около две трети от тази по-дълга дванадесеттаблична версия. Едни от най-добрите копия са открити в развалините на библиотеката от VII век пр.н.е. на асирийския цар Ашурбанипал.
Поемата разказва за приятелството между Гилгамеш, цар на Урук, и Енкиду – дивак, създаден от боговете, за да му пречи да потиска народа си. Двамата пътуват до Кедровата планина, за да победят Хумбаба, нейния чудовищен пазител. След това те убиват Небесния бик, изпратен от богинята Ищар, за да накаже Гилгамеш за това, че я е отхвърлил. Като наказание за тези подвизи боговете осъждат Енкиду на смърт. Мъката на Гилгамеш след смъртта на Енкиду го подтиква да предприеме дълго и изпълнено с премеждия пътуване, за да открие тайната на вечния живот. В крайна сметка той научава, че „животът, който търсиш, никога няма да намериш. Защото когато боговете създадоха човека, те определиха смъртта за негов дял, а животът задържаха в своите ръце.“ Въпреки това, заради неговите големи строежи, следването на съветите на боговете и това, което безсмъртният Утнапищим му разказва за големия потоп, славата на Гилгамеш надживява смъртта му.
Откриването на епоса за Гилгамеш през XIX век и публикуването през 1872 г. на преведен откъс, описващ всемирния потоп, предизвиква сензация поради паралелите с Библията. Впоследствие при по-пълна реконструкцията и анализ произведението се оказва една от най-старите известни литературни творби в света. Оттогава то привлича вниманието на романисти, поети, психолози, композитори и т.н., които представят модернизирани версии и интерпретации.
История Съвременната представа за Епоса за Гилгамеш е реконструирана на основата на множество отделни източници, създадени в период от повече от две хиляди години. Ранните шумерски поеми и по-късният акадски вариант са основните източници на съвременните преводи, като шумерския вариант се използва главно за попълване на пропуските в акадския. Макар че продължават да се публикуват ревизирани варианти на основата на нови открития, епосът остава не напълно завършен.
Най-ранните шумерски поеми днес се приемат за самостоятелни разкази, а не за част от някакъв общ епос. Първите от тях датират от времето на Третата династия на Ур (2150 – 2000 пр.н.е.). Най-ранните акадски варианти са от началото на II хилядолетие пр.н.е., най-вероятно от XVIII или XVII век пр.н.е., когато един или повече автори използват наличния литературен материал, за да създадат обединен епос. Основният акадски вариант, състоящ се от дванадесет таблички, е редактиран от Син-леки-унини в периода между 1300 и 1000 година пр.н.е. и е открит в библиотеката на Ашурбанипал в Ниневия.
Преоткриване и възстановяване През XIX век се преоткрива културата на древна Месопотамия, вследствие на откритията на археолози и първите асиролози. Остин Хенри Лейърд разкрива древната Ниневия (могилата Куюнджик в покрайнините на Мосул). Текстът на Епоса за Гилгамеш става известен след 1853 година, когато помощникът и приемник на Лейърд, асирийският археолог Хормузд Расам, разкрива останките от библиотеката на Ашурбанипал и изпраща плочките (по-скоро фрагменти от плочки) в Британския музей. Там един от първите, дешифриращи клинописни писания – Хенри Роулинсън, организира проучването им и възлага от 1867 г. на Джордж Смит, млад самоук асириолог, разчитането и превода им. Смит открива в плочките разказа за Гилгамеш, но той прекъсва тъкмо когато започва историята за голям потоп – подобна на библейската, но разказана две хиляди години преди нея. Оповестяването на това пред Обществото по библейска археология в Лондон на 3 декември 1872 г. предизвиква сензация. Вестник Дейли Телеграф финансира експедиция на Смит до Ниневия, за да намери липсващите фрагменти от историята за потопа, и той наистина успява да постигне това.Керам, К. Б. Богове, гробници и учени. С., Български художник, 1968, с. 297 – 300. През 1875 и 1876 г. публикува пълните преводи и други сведения за митологични и епични месопотамски текстове под заглавие The Chaldaean Account of Genesis („Халдейското описание на Битието“). Изяснява се и последователността и продължителността на вавилонските династии. Първоначално главният герой е наричан Издубар, след което произношението на клинописните символи е коригирано. Смъртта на Смит през 1876 г. прекъсва работа върху епоса. През 1884 германският асириолог Пол Хаупт публикува Das Babylonische Nimrodepos („Вавилонският епос на Нимрод“), издание на известните тогава таблети на Британския музей без превод. Това произведение служи за основа на преводите на Епоса, извършени през следващите десетилетия. Първият превод на всички плочки, известни по това време, е публикуван през 1891 г. на немски език от Алфред Йеремиас (Izdubar-Nimrod: Eine altbabylonische Heldensage). Правилното четене на името на героя, Гилгамеш, е установено през 1890 г., но се игнорира от този първи преводач.
През първите десетилетия на XX век се публикуват нови плочки от епоса, включително фрагменти от второто хилядолетие пр. н.е., представящи версии, различни от версиите от Ниневия; задълбочава се знанието за литература на Месопотамия. Според Джастроу (Jastrow) разказът за Потопа е независимо допълнение към останалата част от епоса, тъй като вече се вижда вероятната му оригинална версия – Епоса за Атрахасис. Впоследствие публикуването на плочки на шумерски, свързани с други разкази, свързани с Гилгамеш, позволява на С. Н. Крамер да подчертае факта, че епосът частично се основава на тази по-ранна литература.Tigay, Jeffrey H. The Evolution of the Gilgamesh Epic. Wauconda, Bolchazy-Carducci Publishers, 1982, с. 18 – 20.
Версии на текста Въз основа на различните известни източници са частично реконструирани две основни версии на Епоса – старовавилонска версия и стандартна акадска версия. Частично възстановени са и пет по-ранни шумерски поеми за Гилгамеш, някои от които включват варианти на отделни епизоди от акадската версия, а други съдържат невключени в късните сборници разкази.
Шумерски истории за Гилгамеш Редица истории на шумерски език имат Гилгамеш за свой главен герой, но очевидно няма еквивалент на Епоса. Тези текстове са известни от плочки от старовавилонския период (около 1800 – 1700 г. пр.н.е.), открити в Нипур и Ур, в места за обучаване на писари, които само копират части от произведенията, служещи за модели за обучение по клинопис. Те са съвременни на най-старите известни фрагменти от първата акадска версия на епоса, но се смята, че основата им е от времето на Третата династия на Ур (или Ур III, към 2112 – 2004 г. пр.н.е.) и може да са създадени от кръга на поетите на тогавашния двор, поради желанието на владетелите от тази династия да се свържат с престижната фигура на Гилгамеш и по-общо с древните царе на Урук.Tigay, Jeffrey H. The Evolution of the Gilgamesh Epic. Wauconda, Bolchazy-Carducci Publishers, 1982.с. 23 – 24, 35 – 37.George, Andrew R. The Babylonian Gilgamesh Epic: Introduction, Critical Edition and Cuneiform Texts. Oxford, Oxford University Press, 2003 (2 volumes), с. 7 – 8. Всъщност тези истории за Гилгамеш са част от един вид епичен цикъл за полулегендарните царе на Урук, включително Енмеркар и Лугалбанда, бащата на Гилгамеш според тази традиция, представляващи „героичната епоха“ на Древна Месопотамия.Noegel, Scott B. Mesopotamian Epic – In: John Miles Foley (dir.), A Companion to Ancient Epic, Malden et Oxford, 2005, p. 233 – 245.
Сред тези разкази повечето са свързани с темите, появили се после в „Епос за Гилгамеш“, само разказът за Гилгамеш и Ага липсва в епоса: този текст разказва за конфронтацията на царя на Урук с Ага, цар на съседния град Киш, която завършва с триумф на първия.; . Гилгамеш и Небесният бик и Гилгамеш и Хумбаба, присъстващи и в двете версии, разказват за битките на Гилгамеш и Енкиду срещу тези две същества. В Гилгамеш, Енкиду и Подземния свят се разказва как Енкиду слиза в Подземния свят и там е пленен от владетелката му, богиня Ерешкигал; Гилгамеш напразно призовава боговете да го избавят; само бог Енки му помага, уреждайки бога на Слънцето Уту да върне призрака на Енкиду за един разговор с Гилгамеш за живота на мъртвите в подземния свят.; . Смъртта на Гилгамеш разказва за агонията на Гилгамеш, когото боговете решават да превърнат във второстепенно божество от подземния свят, след което се описват погребалните приготовленията за героя в Урук.; .
Старовавилонска версия Старовавилонската версия („палеовавилонска“) на „Епос за Гилгамеш“, написана на акадски език, е най-старата известна версия на произведението. Известна е от няколко фрагмента, датирани от периода 1800 – 1600 г. пр.н.е., някои от които са с добре идентифициран произход (Нипур, Ищали, Тел Хармал), а други – не (фрагменти с неизвестен произход, намиращи се в Йейл, Филаделфия и в колекцията на Шьоен в Норвегия), и вероятно повечето от тях идват от учебни среди. Някои се припокриват, но нито един не е с достатъчно дълго съдържание, за да представи цялото произведение или значителна част от него, както е при „стандартната“ версия. Те обаче съдържат няколко пасажа, сходни с пасажи от стандартната, което дава възможност да бъдат идентифицирани като части от най-старата версия, представяща разказ, интегриран в приключенията на Гилгамеш, въпреки че разликите между сходни пасажи показват, че вече има няколко варианта в обращение. Допуска се, че една акадска версия за битката на Гилгамеш и Енкиду с Хумбаба е съставена между шумерските версии и първата версия на епоса, но няма директен източник.
Съдържанието на старовавилонската версия може да бъде реконструирано в общи линии от известните фрагменти и съотнасянето им към стандартната версия, ходът им е сходен. Липсват обаче борбата срещу Небесния бик, проклятието на куртизанката от Енкиду, визията за подземния свят и историята за потопа. От друга страна, някои пасажи не са представяни по-късно, като например втората седмица на сексуални отношения между Енкиду и куртизанката или епикурейската проповед на кръчмаря Шидури.
Междинни версии