Алексо Стефанов Симоновски с псевдоними Бай Ганю, Демирхисарски, Стрико Алексо, Тома Христов и Радовчето е български революционер, демирхисарски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография Роден е в демирхисарското село Радово. Баща му се казва Стефан, а майка му умира, когато е на един месец. Алексо Стефанов има две сестри, Ристана и Петкана и един брат, Димитър. След като турци разоряват баща му икономически, той заминава за Битоля, където работи като помощник във фурна. След като убива без да иска един грък, се връща в родното си село, а от там заминава за България.Революционната дейность въ Демирхисаръ (битолско) по спомени на Алексо Стефановъ (Демирхисарски войвода). Съобщава Боянъ Мирчевъ (Издава „Македонскиятъ Наученъ Институтъ”, София. — Печатница П. Глушковъ. — 1931) Материали за историята на македонското освободително движение, книга XI, с. 1-4.

Във ВМОРО

След като купуват пушки и тръгват към Македония, турската полиция ги подгонва и арестува след кратка престрелка. След като ги откарват в участъка Алексо Стефанов вижда там арестувани още Славчо Ковачев, Тома Давидов и Борис Сарафов. Около 1901 Тома Давидов привиква Стефанов и други около него и ги вкарва във ВМРО. Обикаля из Македония с четата на Тома Давидов, в която още се включват и Димитър Ясенов, Иван Ясенов (внуци на Хаджи Димитър), Петър Тинев и други. В село Брезово Алексо Стефанов и другарите му са поети от Йордан Пиперката, където заедно с четата на Георги Сугарев, четниците стават 70 на брой. В село Магарево, четата се разделя на две, като едната част заминава за Могила, Битолско, а другата част начело с Давидов към Буково, Дихово, Брусник, Лавци и Кърстоар.

През Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година участва в сражението при Смилево, в Сражението при Слепченския манастир, в сражението при Цапари, в сражението при Облаково и други. След въстанието в 1904 година е четник в Горноджумайско и Малешевско. В 1905 година става помощник на битолския районен войвода на Димче Сарванов и действа в родния си Демир Хисар с 13 души, какъвто остава до Младотурската революция в 1908 година. Отнася се много недоверчиво към нея: „Всички в окръга се легализираха и пак останаха по местата си, само Алексо не можа това да стори, всякога избягваше срещите и сношенията било с башибозука, било с официалните лица от властта“. На два пъти още в медовите месеци на Хуриета Алексо забегна с още неколко души другари. След това Милан Матов го легализира, но е направен опит да бъде убит на пазара.Дебърски глас, година 1, брой 32, 7 ноември 1909, стр. 3. През 1909 година забегва в България.

Чета на Алексо Стефанов, 10 ноември 1904 година Номер Име Селище Околия Забележка 1. Алексо Стефанов Радово Демирхисарска 2. Ташко Арсов Охрид Охридска 3. Спиро Костов Цер Демирхисарска„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.10

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и става войвода на чета № 19, действаща в Битолско, а през Междусъюзническата служи в 1 рота на 6 охридска дружина.Гоцев, Димитър. Националноосвободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 21.

Чета № 19 на МОО с командир Алексо Стефанов Номер Име Години Околия Селище Бележка Ангел Христов 33 Битолско Горно Оризари Велян Петров 35 Битолско Беранци Лазар Кръстев 35 Битолско Цапари Мише Йорданов 38 Велес Силян Велев 40 Битолско Слепче Симеон Аврамов 25 Кичевско Брод Тома (Томе) Михайлов 20 Тетово Цветко Ангелов 35 Битолско Вардино

Участва в Първата световна война. Старши подофицер Алексо Стефанов е сред наградените от германския кайзер Вилхелм II с орден „За военни заслуги“ на военна лента по време на посещението му в Ниш на 5 януари 1916 година.Лефтеров, Живко. Съ Бога напред... за Македония. Капитан Никола Лефтеров в борбите на българите за национално обединение. София, МНИ, 2021. с. 230.

Във ВМРО

След Първата световна война участва във възстановяването на организацията и от 1920 до 1928 година е войвода на чета в Битолско и Охридско. Подпредседател е на Битолския окръжен конгрес от 1923 година, който го избира за член на окръжното тяло заедно с Георги Попхристов и Петър Шанданов. Лидерът на ВМРО Иван Михайлов го описва така:

След убийството на Александър Протогеров от 1928 година застава на страната на протогеровистите. Алексо Стефанов умира в 1935 година. Оставя увлекателни спомени за революционните борби в Битолско.Революционната дейность въ Демирхисаръ (битолско) по спомени на Алексо Стефановъ (Демирхисарски войвода). Съобщава Боянъ Мирчевъ (Издава „Македонскиятъ Наученъ Институтъ”, София. — Печатница П. Глушковъ. — 1931) Материали за историята на македонското освободително движение, книга XI

Женен е за Христина Ефтимова, учителка от Ресен, също участвала в революционното движение в Македония.Трайчев, Георги. Илинден 1903 – 1929. Сборник в памет на голeмото македонско възстание, София, книга седма, 1929, с. 73-77.Народна пенсия за заслужили дейци за Христина Алексова Стефанова от Ресен, ЦДА, 388к, оп.4, а.е.668

Външни препратки

„Революционната дейност в Демирхисар (Битолско) по спомени на Алексо Стефанов (Демирхисарски войвода)“, София, 1931 година

Бележки

Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български революционери от Македония Категория:Дейци на ВМРО Категория:Македоно-одрински опълченци Категория:Хора от община Демир Хисар Категория:Войводи на чети на Македоно-одринското опълчение Категория:Борци срещу гръцката въоръжена пропаганда в Македония Категория:Починали в София Категория:Протогеровисти Категория:Носители на орден Pour le Mérite