Добруджанският въпрос е териториален спор между България и Румъния за принадлежността на географската област Добруджа. Той възниква след края на Руско-турската война през 1878 година, когато областта е разделена на две – Северна Добруджа е присъединена към Румъния, а Южна Добруджа към новосъздадената България. Добруджанският въпрос предизвиква постоянно напрежение между двете страни, както и два военни конфликта между тях. През 1940 година Румъния и България сключват Крайовската спогодба, утвърждаваща съвременната граница в Добруджа и предвиждаща размяна на население от двете части на областта, след което конфликтът постепенно затихва до края на 50-те години.
Възникване
В навечерието на Руско-турската война от 1877 – 1878 година Добруджа е рядконаселена област с предимно мюсюлманско население (главно кримски татари и турци) и значителни малцинства от българи и румънци. Въпреки това в Цариградската конференция на Великите сили от 1876 – 1877 година предвижда тя да бъде включена в една от двете планирани български автономни области – Източния български вилает. По време на самата война 60% от мюсюлманското население е изселено от областта.
В края на Руско-турската война Руската империя решава да отнеме от своя съюзник Румъния областта Южна Бесарабия, като в замяна предаде на Румъния по-голямата част от Добруджа. Това е решение е съобщено на румънското правителство през януари 1878 година от Николай Игнатиев, който спира в Букурещ на път към Сан Стефано, където трябва да бъде сложен край на войната. Този ход на Русия предизвиква силно отрицателна реакция в Румъния, където всички политически сили и общественото мнение се обявяват срещу руското предложение. Междувременно подписаният на 3 март Санстефански договор разделя Добруджа на две части – южната трябва да стане част от България, а северната е предадена на Руската империя с намерението тя да я замени срещу Южна Бесарабия. Двете части на Добруджа според Санстефанския договор се разделят по южната граница на Тулчанския санджак, от Мангалия до Расово.
През следващите месеци Румъния полага големи усилия да предотврати замяната на Южна Бесарабия за Северна Добруджа, смятана за изключително неизгодна за страната. До Санстефанския договор Добруджа не заема значимо място в румънската национална доктрина, макар от средата на XIX век да се споменава спорадично във връзка с румънското малцинство в областта и големия ѝ стопански потенциал. В същото време Южна Бесарабия е приемана за част от историческата румънска територия с ключово стопанско и геополитическо значение със своя излаз на Черно море. Румънският парламент гласува няколко резолюции, противопоставящи се на замяната на Южна Бесарабия, а правителството се опитва да убеди другите Велики сили в несправедливостта и рисковете от това решение, включително по време на Берлинския конгрес, в който участват министър-председателят Йон Братиану и външният министър Михаил Когълничану. Румъния дори заплашва, че в случай на руска окупация на Южна Бесарабия – на която страната не може да се противопостави военно – самата Румъния би отказала да анексира Северна Добруджа.
Въпреки румънските дипломатически усилия Русия успява да се наложи на Берлинския конгрес и Берлинският договор утвърждава замяната на Южна Бесарабия със Северна Добруджа. В полза на Румъния са направени някои малки отстъпки – тя получава малка допълнителна територия в Делтата на Дунав със Змийския остров, а южната граница в Добруджа е изместена до Силистра.
Поставено пред свършен факт от Берлинския конгрес, правителството на Йон Братиану изцяло променя позицията си в полза на анексирането на Добруджа и влиза в остри спорове с консерваторите и националистите в Румъния, които продължават да се съпротивляват срещу Берлинския договор и през следващите месеци до окончателното одобрение на анексирането в края на септември. Особено активен в дебатите е Михаил Когълничану, който изиграва ключова роля в убеждаването на румънското обществено мнение в това, че Румъния има обосновани исторически претенции към областта – теза, която е доминираща в Румъния през следващите десетилетия.
В България разделянето на Добруджа предизвиква по-малко дебати – отчасти защото то е утвърдено още със Санстефанския договор, границите в който често са приемани за максималните териториални претенции на България, отчасти заради клаузите на Берлинския договор, откъсващи от България много по-значителни и компактно населени с българи територии. Въпреки това разделението на Добруджа не е удовлетворително нито за Румъния, нито за България и поставя началото на продължителен спор – Добруджанския въпрос.
От Берлинския конгрес до Балканските войни Първите напрежения между България и Румъния около Добруджанския въпрос възникват непосредствено след Берлинския договор – той възлага конкретното прокарване на границата между двете страни на специална Европейска комисия, но границата преминава през равнинна област без значими топографски препятствия, които да бъдат използвани като нейна основа. В резултат на това и двете страни се опитват да повлияят на комисията в своя полза, използвайки различни аргументи. Румъния дори се опитва – в разрез с Берлинския договор – да включи в своята територия Силистра, смятайки града за необходим за военния контрол (като ключова крепост в региона) и комуникациите (като най-удобно място за изграждане на мост през Дунав) на цяла Северна Добруджа и позовавайки се на етнически аргументи (по това време в Силистра живеят 7000 мюсюлмани, 2500 румънци и 1500 българи). Европейската комисия за границата така и не приключва работата си, която през 1884 – 1886 година е продължена от двустранна българо-румънска комисия, а границата е окончателно фиксирана с двустранно споразумение от 5 септември 1902 година, следвайки клаузите на Берлинския договор.
Първоначално румънската политика е да избягва конфронтация с България и с българското население в Северна Добруджа – така на 14 ноември 1879 година румънският крал Карол I отправя до добруджанското население следното послание на български език: С Берлинския договор европейските велики сили присъединиха вашата родина към Румъния. Ние няма да влезем като завоеватели във вашите граници, така определени от Европа....
От 1878 до 1912 година добруджанският въпрос не предизвиква сериозни усложнения в отношенията между България и Румъния. България е заета с освобождението на земите, останали под османска власт и не повдига в междудържавните отношения Добруджанския въпрос. Все пак България наблюдава положението на значителното българско малцинство в Северна Добруджа и се опитва да защитава интересите му, като един от елементите в дипломатическите отношения с Румъния.
Балкански войни Началото на Първата балканска война и първите успехи на Балканския съюз съживяват румънските претенции за разширение в Добруджа, като се разглеждат различни проекти за промяна на границата – от старата претенция за анексиране на Силистра до изместване на границата до линията Русе – Варна. Привържениците на разширението в Добруджа имат главно икономически аргументи. Някои кръгове в Румъния, сред които е и влиятелният по-късно общественик Николае Йорга, се противопоставят активно на тези предложения, смятайки че те отклоняват страната от нейния основен национален интерес – присъединяването на Трансилвания и Банат.
Още в хода на Първата балканска война румънското правителство започва дипломатически действия за корекция на българо-румънската граница в Добруджа като компенсация за румънския неутралитет във войната и за да балансира териториалното разширение на България. На 9 май 1913 година Румъния получава съгласието на Великите сили за анексиране на Силистра, утвърдено на конференция на посланиците в Санкт Петербург под председателството на руския министър на външните работи Сергей Сазонов и с участието на посланиците на Германската империя, Великобритания, Австро-Унгария, Италия и Франция.
Санктпетербургският протокол така и не е приложен на практика, тъй като на 16/29 юни 1913 година България започва Междусъюзническата война срещу Сърбия и Гърция. На 27 юни/10 юли Румъния се включва във войната срещу България и за броени дни, без да срещне сериозна съпротива, окупира голяма част от страната, стигайки до покрайнините на София. България капитулира и с подписания на 28 юли/10 август Букурещки договор отстъпва на Румъния Южна Добруджа. Новата граница тръгва от Дунава, по-нагоре от Тутракан по течението на реката, и достига до Черно море на юг от Екрене. Букурещкият договор изменя фундаментално отношенията между България и Румъния, активизирайки Добруджанския въпрос и поставяйки началото на продължителен конфликт между двете страни.
Договорът задължава България да събори не по-късно от две години съществуващите фортификационни съоръжения и да не предприема военно строителство в Русе, Шумен и областта между тях, както и в една зона от двадесет километра около Балчик.
Това е мнението на Таке Йонеску – бивш румънски външен министър и един от авторите на Букурещкия мирен договор. Румънският публицист Фору на 10 юни 1914 г. чрез вестник Universal заявява:
Първа световна война През лятото на 1914 година започва Първата световна война, в която постепенно са въвлечени повечето европейски страни. България и Румъния първоначално запазват неутралитет, но националните им аспирации ги ориентират естествено към двете воюващи коалиции – претенциите на България към Македония я насочват към Централните сили, а на Румъния към Трансилвания – към Антантата.
Първа във войната се включва България, която на 1/14 октомври 1915 година започва настъпление в Сърбия. Макар Добруджанският въпрос да не е най-важният мотив за българското включване във войната, подписаната Тайна българо-германска спогодба от 6 септември 1915 година предвижда в случай на влизане на Румъния във войната България да си върне територията, която е отстъпила на Румъния по Букурещкия договор, както и да присъедини една допълнителна ивица от Северна Добруджа.
Румъния влиза в Първата световна война на 27 август 1916 година, настъпвайки срещу Австро-Унгария в Трансилвания, а на 1 септември по искане на своите съюзници и България обявява война на Румъния. Трета българска армия с подкрепата на османски и германски части започва незабавно настъпление в Добруджа и още на 6 септември постигат решителен успех при Тутракан, принуждавайки Румъния да спре настъплението си в Трансилвания, за да усили фронта в Добруджа. Въпреки това съюзниците настъпват успешно и с превземането на Исакча на 7 януари 1917 година окупират цяла Добруджа, както междувременно и цяло Влашко със столицата Букурещ. Въпреки тежките поражения, румънските войски успяват да се укрепят в Молдова и да удържат натиска на Централните сили за повече от година, до излизането от войната на нейния главен съюзник Русия.
Непосредствено след окупирането на Добруджа от Централните сили България започва широка дипломатическа кампания за присъединяване на цялата област към България – Добруджа е посетена от цар Фердинанд, в областта се провеждат научни експедиции на археолози, етнографи и фолклористи, българските общности са организирани под ръководството на Централен добруджански народен съвет и издаващи в Бабадаг вестник „Добруджа“. В същото време Румъния провежда подобна кампания с публикации, обосноваващи румънските претенции към Добруджа.