Варва̀ра е село в Югоизточна България, област Бургас, община Царево.

География Село Варвара се намира на 71 km югоизточно от центъра на областния град Бургас, около 7 km югоизточно от общинския център град Царево и около 4 km северозападно от град Ахтопол. Разположено е на 500 – 600 m от брега на Черно море, в най-източните подножия на странджанския планински рид Босна, около 4,5 km източно от най-високия му връх Папѝя (501,4 m). Надморската височина в центъра на селото при сградата на кметството е около 25 m, а в западния му край нараства до около 40 – 45 m. Климатът е континентално-средиземноморски със силно черноморско климатично влияние.Климатични области в България, раздели „Област с континентално-средиземноморски климат“ и „Област на черноморското климатично влияние“.

Село Варвара е в обхвата на природен парк „Странджа“.

През село Варвара минава третокласният републикански път III-9901, който е отклонение при град Царево от републикански път II-99 на югоизток, продължаващо след Варвара през град Ахтопол и село Синеморец до село Резово, където свършва.

Землището на село Варвара граничи със землищата на: град Ахтопол на юг; село Бродилово на запад; град Царево на северозапад.

В югоизточната част на землището на село Варвара се намират морският плаж „Къмпинг Делфин“ – с дължина 400 – 500 m (поземлени имоти с кадастрални идентификатори 10094.36.4 и 10094.36.5) и къмпинг „Делфин“ (поземлени имоти с кадастрални идентификатори 10094.36.146 и 10094.36.147; по данни към 8 ноември 2022 г.).Република България. Агенция по геодезия, картография и кадастър. КАИС – Портал за електронни услуги Кадастрална карта на България: активиране на „Виж“ → Ключови думи: (вписване на кадастрален идентификатор) → активиране на „ТЪРСИ“ (визуализира съответния поземлен имот в кадастралната карта, щракване в който извежда прозорец с данни за него).

Населението на село Варвара, наброявало 290 души при преброяването към 1934 г. и 408 към 1956 г., намалява до 202 към 1975 г. и след колебания в числеността през следващите години, наброява 238 (по служебен документ на НСИ от 31.12.2023 г.) към 2023 г.Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Варвара, общ. Царево, обл. Бургас

Етническият състав на населението по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:

Численост Дял (в %)Общо 260 100,00Българи 186 71,53Турци Цигани 62 23,84Други 3 1,15Не се самоопределят Неотговорили 5 1,92

История Селото е в България от 1912 г.Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. BAPBAPA (Справка към 13 октомври 2024. Името да се търси изписано изцяло с главни букви.), след Балканската война

Според местна легенда за произхода на името на селото в древността на мястото на днешна Варвара се заселват тракийски племена, които се занимават предимно със земеделие и животновъдство. Те често нападат съседния град Агатополис (днешен Ахтопол). Той е населяван от гърци, които започват да ги наричат варвари (варварой), а от там идва и името на селището им – Варвара.

Най-ранните писмени сведения за Варвара са картата на Кристиан Лудвиг Томас (1757 – 1817 г., архитект, геодезист, член на ложата „Zur Einigkeit“ („Към единство“), Франкфурт на Майн) FaktGrid. Christian Ludwig Thomas (Q253076). Language German: 1757-1817, Architekt, Feldmesser, Mitglied der Loge ‘Zur Einigkeit’, Frankfurt am Main. от 1788 г.Морски вестник > Морски колекции > Карти и лоции. Кристиан Лудвиг Томас. ... карти на Белград и Кримския полуостров (1788)., където селото присъства под името Vardarach (Вардарах), както и картата на Макс Шимек.Атанас Орачев. „ЧЕРНОМОРСКА СТРАНДЖA. Том 1. Ахтопол и неговата територия и акватория.“

До средата на XIX век на мястото, където по-късно е разположено селото, се е намирал само малък параклис „Света Варвара“, почитан от жителите на Царево (тогава Василикò), Ахтопол, Кости и Бродилово. До присъединяването на селото към България след Балканската война населението му е предимно гръцко. През 1913 г. гърците се изселват и на тяхно място се заселват български бежанци от Източна Тракия, много от тях от голямото село Ятрос, чийто диалект е близък до хасекийския. Новото село приема името на светицата-патрон на параклиса.ПРИРОДЕН ПАРК СТРАНДЖА. Населени места. Село Варвара.

Преброяването през 1926 г. регистрира 72 къщи и 239 жители, от които 174 бежанци от Източна Тракия.

Поминъкът на населението е бил земеделие, въглищарство и риболов. През 1925 г. производителите на дървени въглища и дървен материал се обединяват в Горска производителна кооперация „Папия“; последните архивни документи на кооперацията са от 1953 г.Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Бургас – 15, фонд 324 „Горска производителна кооперация "Папия" - с. Варвара, Бургаско (1944 - 1953 г.)“; История на фондообразувателя. Списък с описи..

Българско училище в селото е открито през 1915 г., след заселването на тракийските бежанци, в частна сграда (турско кафене). През 1933 г. по стопански начин е построена училищна сграда. До 1935 г. учениците се обучават само от един учител. През учебната 1935/1936 г. учителите са вече двама за четирите отделения. През учебната 1940/1941 г. в училището учат 55 ученика. През 1946 г. училището е електрифицирано. След 1950 г. броят на учениците започва да намалява и през учебната 1958/1959 г. е 39. През учебната 1970/1971 година броят на учениците е двадесет и през 1972 г. училището се закрива, а учениците са пренасочени в училището в град Ахтопол.

Обществени институции Село Варвара към 2024 г. е център на кметство Варвара.Национален статистически институт. Национален регистър на населените места. Справка за събитията за кметство ВарвараИнтегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Бургас, кметство Варвара

В село Варвара към 2024 г. има: действащо читалище „Варвара - 2019“;Детайлна информация за читалище „Варвара - 2019“, село Варвара, община Царево, област Бургас православна църква „Света Варвара“;Българска православна църква, Структура, Епархии, Сливенска епархия, Храмове, Малко Търновска духовна околия, с. Варвара – храм "Св. Варвара" – 2006 г..

Забележителности Варвара е известна преди всичко с красивото море. Въпреки че пясъчната ивица е доста малка, тя е сред най-красивите по Черноморието. Поради отдалечеността си селото е успяло да запази чистата си природа и кристални морски води. Селото е обградено от скалисти заливи, подходящи за подводен риболов и гмуркане.

Върху близкия до селото връх Папѝя има следи от късноантична и средновековна крепост.

Край Варвара се намира Желязното дърво, направено специално за снимането на филма „Голямото нощно къпане“. Именно това е мястото, където години наред хипарите посрещат Джулая.

Редовни събития През първата седмица на септември се състои съборът на Варвара в продължение на 2 дни. Вечерта на първия се организират нестинарски танци, а по обяд на втория – народни борби.

Други Залив Варвара на остров Нелсън, Южни Шетландски острови е наименуван в чест на село Варвара.SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Varvara Cove

Фотогалерия

Източници

Външни препратки Странджа в територията на България. Географска карта. Сайт на Варвара История на Варвара Варвара – информация и снимки Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-068-4. Актуалност към 1980 г. Издание 1985 г. Източна Румелия. Карта

Категория:Села в област Бургас Категория:Населени места в община Царево Категория:Странджа Категория:Курорти на Черно море