Пиростѝя (перустия, саджак, да не се бърка със „сачак“) – се нарича уред, представляващ трикрака метална поставка (или скара), която се поставя в огнището, а върху нея съдовете за готвене. Произлиза от гръцката дума „пиростия“ (πυροστιά < средновековен гръцки πυροστία < πυρεστία < древногръцки πῦρ /огън/ + ἑστία /огнище/). Задължителен елемент от покъщнината в миналото, днес тя почти не се използва.
В древността е известна като „трипод“ (три крака, гр., τρίποδος, англ. tripodos, гр. τρία-три, πούς - „крак“). Предмет свързан със символизма на числото три и с огъня и небето, като израз на динамизъм и общуване с боговете. С помощта на „трипод“ делфийският оракул е тълкувал волята на Аполон.
В българските народни вярвания Както почти всички предмети от бита в миналото, така и пиростията има определена роля в народните вярвания и обреди. Вярва се, че ако по пиростията играят много искри, то това предвещава много пари и придобивки за стопаните. Смята се и че пиростията не трябва да стои празна на огъня, защото това предвещава бедност за домакинаСбНУ I, 1889, Прилеп. или защото на оня свят щяла да стои нажежена на врата на стопаните си СбНУ VI, 1891, Трявна., или защото на оня свят ще препречва пътя на мъртвите, опитващи се да излязат от ада и ще ги подпалва Димитър Маринов. Народна вяра и религиозни народни обичаи. София, Второ фототипно издание, стр. 188..
Когато завали градушка, пиростията се изважда на двора и се обръща с краката нагоре, като се вярва, че това ще пресече градушкатаЖивка Стаменова. Народен мироглед. В: Пловдивски край. Етнографски и езикови проучвания. С. 1986, стр. 297Таня Бонева. Народен мироглед. В: Родопи. Традиционна духовна и социалнонормативна култура. С. 1994, стр. 18.. На някои места в Странджа в средата на обърнатата пиростия се посипва сол с думите: „Както се пръска солта, така да се пръска градушката!“Рачко Попов. Народен мироглед. В: Странджа. Материална и духовна култура. С. 1996, стр. 220.
Източници
Категория:Инструменти Категория:Българска етнография