Унгарската революция от 1848 – 1849 година е въстание на унгарците срещу националния и феодалния гнет в Австрийската империя.

Подобно на останалите революционни движения, които се развиват по същото време в други части на империята, унгарското цели ограничаване на властта на монарха чрез въвеждане на представително управление. Унгарските революционери начело с Лайош Кошут целят и премахване на крепостното право и други привилегии на висшата аристокрация, които спъват усилията за модернизиране на икономиката. Голяма част от тези промени са осъществени по мирен път след началото на революцията през март 1848 година, но пренебрегването на интересите на останалите народности в Унгарското кралство (хървати, сърби, румънци, словаци) и реакцията на австрийските консерватори водят до кървави междуособици. Към края на същата година те прерастват в открита война, в която австрийските войски завладяват унгарската столица Пеща, но по-късно са изтласкани и унгарският парламент обявява Хабсбургската династия за свалена. Унгарската революция е разгромена през август 1849 година след намесата на руския цар Николай I, който изпраща армията си в помощ на австрийския император Франц Йосиф.Петков, Петко. „Революция в Унгария 1848 – 1849“. В: Исторически справочник „Ново време“. София, издателство „Просвета“, 1995. ISBN 954-01-0539-0, с. 164 – 165

Предистория Вследствие от битката при Мохач през 1526 година Унгария – векове наред велика сила на Балканите и в Централна Европа – губи своята независимост. Продължилото близо век и половина османско господство приключва по време на Великата турска война от края на XVII век, когато унгарските земи са завоювани от австрийците.Molnár, Miklós. A Concise History of Hungary. Cambridge University Press, 2001. ISBN 978-0-521-66736-4, с. 85, 131 – 133. Посетен на 11.09.2016. В рамките на Австрийската империя те образуват Унгарското кралство, което е подчинено на императора и неговото правителство. Местните жители се ползват с ограничено самоуправление под формата на съсловни събрания на крупните аристократи–земевладелци.

С разпространението на идеите на Просвещението и Романтизма през последните десетилетия на XVIII и първите на XIX век се пробужда и унгарският национализъм. Първоначално проявленията му са главно в културната сфера – с творчеството на автори като Дьорд Бешенеи и Ференц Кьолчеи и с основаването на Унгарския национален музей (1802) и на Унгарската академия на науките (1825). В началото на 30–те години на XIX век се появяват проектите на Ищван Сечени и Йожеф Йотвьош за стопанска модернизация и политическа реформа. Вдъхновена от призивите на Сечени, по това време израства силна либерална партия, която овладява долната камара на парламента в Пожон (днешна Братислава) и встъпва в продължителна борба с имперските власти и поддържащите ги магнати. През 40–те години либералите успяват да прокарат някои реформи като достъпност на обществените служби за неблагородници и замяната на латинския с унгарския език като официален в съдилищата и парламента. По-радикалните искания за равноправие, религиозна свобода, парламентарно правителство и премахване на крепостното право са блокирани от правителството, въпреки пълната победа на реформаторите в изборите от 1847 година.The Encyclopædia Britannica. A Dictionary of Arts, Sciences, Literature and General Information. 11th Edition. Volume XIII. Cambridge, The Cambridge University Press, 1910. с. 915 – 916. Посетен на 11.09.2016.

Начало на Унгарската революция

В края на 1847 и началото на 1848 година, след три години суша и слаба реколта, избухват селски вълнения срещу ангарията. Първоначално те са ограничени локално в Бекеш и хърватските земи, където селяните завземат господарските имоти, но с настъпването на пролетта се разрастват и заплашват да прераснат в общо въстание. По същото време, новините за Февруарската революция в Париж и Мартенското въстание във Виена предизвикват размирици и в унгарските градове. На 15 март 1848 година група радикали начело с Шандор Петьофи и Йожеф Ирини вдигат бунт в Пеща, прогонват австрийските наместници и издигат списък с демократични и националистичеки искания, които включват: отмяна на цензурата, освобождаване на политическите затворници, установяване на представителна съдебна система и равенство пред закона, премахване на феодалните привилегии, създаване на национално правителство, отговорно пред унгарския парламент, и обединение с Великото херцогство Трансилвания (исторически дял на Унгарското кралство отпреди османското нашествие и родина на компактно маджарско население). Освен в Пеща, вълнения възникват в Дьор, Секешфехервар, Сегед и на други места.

Стреснати от тези събития, император Фердинанд назначава най-изявените реформатори в правителство начело с умерения либерал Лайош Батяни, а консерваторите в горната камара на парламента в Пожон утвърждават дълго блокираните законопроекти за премахване на ангарията и десятъка и за въвеждане на всеобщо данъчно облагане. Парламентарното мнозинство, водено от журналиста Лайош Кошут, не се задоволява с това. То прокарва закон, с който освобождава правителството в Пеща от подчиненото му положение спрямо Виена и го поставя под контрола на унгарския парламент. Следващите от поредицата „Мартенски закони“ относно бюджета и въоръжените сили дооформят независимостта на Унгарското кралство. След утвърждаването им от Фердинанд на 11 април, то остава свързано с Австрийската империя само в лицето на императора–крал.„March Laws“. Във: Encyclopædia Britannica Online. Посетен на 11.09.2016.

Реакция на славяните и румънците в Унгария

Революциите в Австрийската империя насърчават не само унгарците, но и останалите народности в Унгарското кралство (сърби, хървати, словаци, румънци), които съставляват близо половината от населението му, да издигнат искания за самостоятелност. Парламентът в Пеща ги провокира допълнително като налага унгарския за единствен и задължителен официален език, ограничава избирателните им права и предявява претенции към земите им като част от Унгария.The Encyclopædia Britannica. 11th Edition. Том XIII, с. 916. Посетен на 12.09.2016.

Още през март 1848 година се надигат сърбите и хърватите по така наречената „Военна граница“ и прилежащите ѝ територии. В Загреб хърватските националисти начело с Людевит Гай избират „Временен национален съвет“ и организират масови демонстрации. Свиканият в началото на юни парламент (събор) се застъпва за автономия на хърватските области (заедно със Славония и Далмация) и федерализация на Австрийската империя. В сътрудничество с назначения от императора управител (бан) генерал Йосип Йелачич той отхвърля разпоредбите от правителството на Батяни. Междувременно, през май, скупщина на сърбите в Сремски Карловци обявява независимост от Унгария. Скупщината избира местния митрополит Йосиф Раячич за патриарх, а офицера от австрийската армия Стеван Шупликац за войвода (управник) на Войводина, обхващаща етнически смесените области Банат, Бачка, Бараня и част от Срем. Опитът за преговори с Кошут се провалят и през юни се стига до въоръжени сблъсъци между сърби и унгарци. В конфликта се намесват и сърбите от Сръбското княжество, които, въпреки възраженията на османския си сюзерен, изпращат пари, оръжие и доброволци в помощ на сънародниците си.Поповић, Радомир. Аврам Петронијевић и српски покрет у Воjводини 1848 – 1849. године. Във: Историjски часопис, том LVII , с. 242 (посетен на 04.10.2016) С разрастването на боевете броят на доброволците, преминали Сава и Дунав, достига 10 000 души.

Размириците в Трансилвания избухват през април 1848, на първо време като израз на недоволство от ограничената аграрна реформа, която освобождава стотици хиляди румънски селяни от господарите им – унгарци, но без достатъчно или с никаква земя.Виноградов, Владилен. Венгерский поход И. Ф. Паскевича 1849 г.: легенда и действительность. Във: Новая и новейшая история, 2000 (№3). Посетен на 13.09.2016. Призивите на унгарските революционери за присъединяване на областта към Унгарското кралство водят до политизиране на конфликта. През май многолюдно събрание на трансилванските румънци в Блаж приема резолюция, с която търси от австрийския император признание като „четвърта нация“ в съюза на привилегированите унгарци, секели и немци и настоява за пропорционално представителство в управлението на областта. Доминираният от унгарците трансилвански парламент, който се събира в края на същия месец в Коложвар (днешен Клуж-Напока), пренебрегва напълно тези искания, гласувайки за обединение с Унгария.„Siebenbürgen“. Във: Meyers Großes Konversations-Lexikon, Том 18. Лайпциг 1909, с. 432 – 433. Посетен на 11.09.2016. Това решение не спомага за умиротворяване на областта, тъй като румънците не се отказват от исканията си.

Ескалация на конфликта (юли – ноември 1848) Хърватско нашествие

На първо време император Фердинанд подкрепя унгарското правителство срещу сепаратистите, отзовавайки Йелачич от Хърватия. В замяна, Батяни обещава да изпрати подкрепления на имперските войски за потушаване на въстанието в Северна Италия. Но новоизбраният парламент, който се събира в Пеща в началото на юли 1848 година, поставя неизпълнимо условие: разоръжаване на всички противници на териториалната цялост на Унгарското кралство.The Encyclopædia Britannica. 11th Edition. Том XIII, с. 916 – 917. Посетен на 12.09.2016. За справяне със заплахата от хървати и сърби, по искане на Кошут депутатите вземат решение за набиране на 200 000 бойци в националната гвардия (Honvéd) и гласуват извънреден данък за издръжката им.„Ungarn“. Във: Meyers Großes Konversations-Lexikon, Том 19. Лайпциг 1909, с. 909 – 911. Посетен на 12.09.2016.

Унгарската мобилизация раздухва страха на австрийските генерали от разцепление на армията и на самата империя.Aladar, Urban. „April Laws, Hungarian“. Във: Encyclopedia of 1848 Revolutions. Посетен на 12.09.2016. Окуражени от успехите си в Италия (победата на фелдмаршал Радецки над пиемонтците при Кустоца), те повеждат политика на конфронтация с унгарците. В края на август имперското правителство отхвърля решенията на унгарския парламент по военните и финансовите въпроси и скоро след това възстановява Йелачич начело на Хърватия. На 11 септември 1848 година хърватският бан прекосява Драва с многобройна армия и настъпва към Пеща с обяснението, че иска да възстанови единството на империята.The Encyclopædia Britannica. 11th Edition. Том XIII, с. 917. Посетен на 12.09.2016.

Разрив между Австрия и Унгария Хърватското нахлуване предизвиква правителствена криза в Унгария. С наближаването на Йелачич част от министрите се оттеглят от постовете си. В тази обстановка австрийските власти изпращат граф Франц фон Ламберг в Пеща като главнокомандващ на всички войски в Унгария (включително и на тези на Йелачич) под претекст да сложи край на междуособицата. Подозирайки опит за преврат, унгарските депутати отказват да признаят правомощията му, а на 28 септември графът е линчуван от разгневена тълпа на моста между Буда и Пеща. Убийството на Ламберг води до пълен разрив на отношенията с императора и оставка на министър-председателя Батяни, който не успява да се справи с размириците. Цялата власт в Унгария минава в ръцете на Кошут и оглавявания от него Комитет за народна защита.

В началото на октомври Фердинанд обявява унгарския парламент за разпуснат и упълномощава Йелачич да наложи военно положение в Унгария. Дни по-рано обаче Йелачич е спрян в Битката при Пакозд, югозападно от Буда, и принуден да отстъпи на запад. Австрийските власти решават да изпратят подкрепления на хърватския генерал, но с тези си разпореждания възпламеняват отново революцията във Виена. Размириците в имперската столица отлагат планираната австрийска офанзива, но унгарците започват първи въоръжените действия, като изпращат армия в подкрепа на виенчани. В Битката при Швехат в края на октомври тази все още слабо обучена войска търпи поражение, а малко след това въстанието във Виена е потушено.

Кланета в Трансилвания