Гло̀жене (стара форма на името – ГложанеПреброяване на населението в Княжество България. Списък на населените места (1880).) е село в Северна България. То се намира в община Тетевен, област Ловеч. Разположено е в подножието на връх Камен Лѝсец, по десния бряг на река Вит.

История

Каменна ера и античност Следите от човешко присъствие в земите на днешно Гложене, намерени в пещерата Моровица, подсказват, че местността е била обитавана още през късния палеолит (старокаменната епоха), предпоставки за което не липсват – горски масиви, пълни с дивеч, пълноводна река, удобни пещери. Открити са кремъчни оръдия, мелнични камъни, глинени съдове и др.

По-късно районът е населен от траките (в музея на Гложене могат да се видят някои от находките). От римската епоха все още личат пътища, които са водели покрай реката и през Балкана – по билото на Васильовската планина през Връа (върха) над селото, останките на крепост, стражева кула на левия бряг на реката.Данов, Георги. Гложене и Гложенският манастир. С., Медицина и физкултура, 1970 (Малка туристическа библиотека)

Средновековие Според едно предание в далечното минало селото е било разположено малко по̀ на север на левия бряг на реката и се наричало Чѝрен пазар. В началото на XIII век киевският княз Георгий Глож дошъл в България, гонен от татарите, и цар Иван Асен II му предложил тук земя. Според друг вариант на преданието князът с дружината си помогнал на Иван Асен II да свали възкачилия се на престола Борил и в знак на благодарност получил тази земя. На нея, на днешното място, през 1223 г. основал селище и то било наричано по неговото име. Високо на една скала построил и манастир, приличащ на непристъпен средновековен замък-крепост – Гложенския манастир. И друго селище, от западната страна на вр. Камен Лисец – Киевски изво̀р. Преданието казва, че то било на майсторите-руси, които градили манастира.Ганев, Сп., В. Найденов. Гложенски манастир „Св.в.м. Георги Победоносец“. Ловеч, 1937.Тодоров, Йото. Тетевенският край. Пътеводител. С., 1994. Исторически факт е, че Иван Асен II си възвръща бащиния престол след около 10-годишно изгнание главно в руските земи, тръгвайки от Киев към 1217 г., с помощта на руски (киевски) дружини, и че те поне частично остават в България.Павлов, Пламен. Руски „бродници“, политически бегълци и военачалници през XII-XIV в.. – В: Бунтари и авантюристи в средновековна България. LiterNet, 2005. Възможно е също землището да е било част от личните владения на някой от царската фамилия Асеневци и названията в района да са свързани с даренията, които Иван Асен II е правил на Гложенския манастир. Във всички случаи топонимията на района се свързва с времената на Асеневци: гората Азаница (Асеница) край Гложене, махалата Ъсен (Асен), наблизо старинната чешма Царичин (царска). А селището Киевски изво̀р е съществувало много векове, имало е дори вилает Киево; по кърджалийско време част от жителите му се разпръсват и основават две други села – Голям извор и Малък извор, а старото си място почват да наричат Старо село.

По време на османското иго село Гложене се е запазило от потурчване за разлика от други села в този край, които насила приели исляма. Гложенци са били освободени от някои данъци и задължения поради войнишкия статут на селото. По това време то се състояло от отдалечени една от друга махали – Кълбочка, Топилища, Ревентà, Зореница, Клисура, Средно бърдо, Няголова вòда, Молевец, Руновица.Маринов, Хр. и др. Ловеч. Пътеводител. 1989.Аначков, М., Г. Милчев и К. Йотов. Гложене. Исторически очерк. С., ОФ, 1981. (Извадки в сайта на Гложене ) Според турски регистри от XV век в Гложене е имало 87 български къщи и само 4 турски.

От село Гложене са излезли много хайдути. Известни войводи са Кара Георги, синът му Стоян войвода, Нягол войвода. Народна песен разказва как Стоян станал хайдутин и отмъстил на турците за убийството на баща си – войводата Кара Георги.Сб. Народно песенно творчество от Ловешки окръг, 1970. Предание разказва и за Дели Рада Байрактарка от дружината на Страхил войвода, която загинала в гората край Камен Лѝсец (местността Радино селище).

Възраждане Тясната връзка на селото с Гложенския манастир – голям просветен център през Възраждането, оказва огромно влияние върху гложенци. Около 1820 г. е открито училище, а през 1873 г. двама учители обучават 220 ученика.120 години читалищна дейност в село Гложене. Състав. Ваня Давидова. 2017. Неслучайно Стоян Заимов пише:Заимов, Стоян. Миналото. С., БЗНС, 1983, с. 191 – 192. „По интелигентност и численост начело на селата в Тетевенско и Орханийско стои Гложане. Това чисто и голямо българско село има̀ важно значение за първите дни на комитетското дело“. Той посочва, че много гложенци прекарвали в търговия по няколко месеца годишно във Влашко и Сърбия, където явно се революционизирали, но и че основна роля изиграл Васил Йонков – Гложенеца.

През 1870 г. Васил Левски основава в Гложене местен революционен комитет, който става един от най-многочислените.Унджиев, Иван. Васил Левски. Биография. С., Наука и изкуство, 1980Страшимиров, Д.Т. Васил Левски. Живот, дела, извори. Том 2. Извори. № 536. Председател е Васил Йонков – Гложенеца, един от най-близките приятели и сътрудници на Левски за цяла България. След Арабаконашкия обир, който той не одобрява, е арестуван и поради многото свидетелски показания за революционната му дейност получава една от най-тежките присъди. Другите членове на Гложенския комитет се спасяват, защото Васил Йонков не издава никого, а те успяват да изгорят архива на комитета.

В четата на Христо Ботев има двама участници от Гложене – Димитър (Дако) Йонков Вутков (брат на Васил Йонков) и Илия Милчев Пандурски.Стоянов, Захари. Христо Ботйов. Опит за биография. С., Изд. на БЗНС, 1980.Унджиев, Иван и Цвета Унджиева. Христо Ботев – живот и дело. С., Наука и изкуство, 1975.

В Българското опълчение взимат участие 12 души от Гложене, от които двама загиват – Никола Митев Милкоев, убит в битката при Стара Загора на 19 юли 1877 г., и Йото Димов, изчезнал безследно на Шипка, 12 август 1877 г.Руменин, Румен. Българското опълчение 1877 – 1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА В.Търново. С., Военно издателство, 1978. След Освобождението Гложене има свой представител в Учредителното събрание през 1879 г. – Иван Диков Влахов, участник в националноосвободителното движение.

При първото преброяване на населението на Княжество България (1 януари 1881) в Гложене има 241 частни къщи и 4 – общи. Домакинствата са 252. Жителите са 1323 души (681 мъже и 642 жени). От тях двама са на възраст 91 – 95 г. (мъже), трима са на 96 – 100 г. (един мъж и две жени), а над 100-годишни са също трима души (двама мъже и една жена). Майчиният език на всички е български, с изключение на един мъж с гръцки. По религия православни християни са 1294 души, мохамедани – 27, а непознати – 2. По месторождение освен местните хора има и 10 души от Тракия и Македония (6 мъже и 4 жени), един мъж от друга държава и един неизвестен.Първо преброяване на населението в България, 1 януари 1881. Преброяване на населението в Княжество България (1880)

При избухването на Балканската война в 1912 г. 5 души от Гложене са доброволци в Македоно-одринското опълчение – Деко (Дянко, Дечо) Велков (Вълков ), 39-годишен от Гложене, Тетевенско, живеещ в с. Хайредин, Оряховско, 1-ва и 3-та рота на 1-ва дебърска дружина, 27 септември 1912 – 8 август 1913 г., награден с орден „За храброст“ IV степен, Пейо (Пею) Генов, 3-та рота на 1-ва дебърска дружина; 1 октомври 1912 – 10 август 1913 г., Тодор Нейков, 3-та рота на 1-ва дебърска дружина, 1 октомври 1912 – 10 август 1913 г., награден с орден „За храброст“ IV степен, Лило Петков, 3-та рота на 1-ва дебърска дружина, 1 септември 1912 – 10 август 1913 г. , Дако Христев, продоволствен транспорт – МОО, 23 октомври 1912 – 10 август 1913 г.

Още през 1910 г. започва, макар и частична, електрификацията на Гложене: Димитър Петков Диков – Дюлфера и Иван Кутевски откриват цигларско и дъскорезно предприятие, като за движеща сила била използвана водна турбина, към която имало монтирана малка динамомашина. С нейната електроенергия се осветявала част от селото. Мечтата на Димитър Петков обаче била да построи ВЕЦ и да електрифицира цялото Гложене и той започва това предприятие. Реализира го неговият син, предприемачът Петко Димитров Диков, който построява и през 1937 г. пуска в експлоатация водноелектрическата централа „Лисец“. С построяването на ВЕЦ „Лисец“ Гложене е напълно електрифицирано.

През 1933 селото получава одобрение за финасиране от държавния фонд Кооперативни строежи на народни училища.Източна мисъл - седмичник за просвета, родолюбие и народни правдини / Б. Д. Генчев - Варна / бр. 11, 01 май 1933 / стр.2

На 8 март 2007 г. към Гложене са присъединени махалите Зоренишки дол, Лозето, Топилища и Асен.Решение №139 на Министерски съвет. Държавен вестник, бр. 24 от 20 март 2007

Население Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

Численост Дял (в %)Общо 1090 100,00Българи 850 77,98Турци 0 0,00Цигани 56 5,13Други 5 0,45Не се самоопределят 4 0,36Неотговорили 175 16,05

Религии Източно православие. В Гложене има две църкви и един параклис.

„Св. Никола“, датирана от Късното средновековие, обновена през 1836 г., сега полуразрушена. Има статут на архитектурно-строителна и художествена недвижима ценност от Възраждането и е с категория от местно значение.Заповед на МК от 24.04.2017 Нуждае се от спешна консервация и реставрация. Еднокорабна, едноапсидна църква без притвор. Градена от ломен и обработен камък, включително бигор в ъглите. В долните части на апсидата и на стените в олтарната част има долен слой стенописи, датирани най-общо от Късното средновековие. Горният слой стенописи е от обновяването през 1837 г. Иконостасът на църквата е демонтиран и се съхранява в новата църква на Гложене „Св. Димитър“; дърворезбата му е в стила на Тревненската школа, а иконите вероятно са от 1835 – 1836 г.

„Св. вмчк Димитър“, осветена на 21 септември 1919 г. Действаща само на големи религиозни празници.

Параклисът „Св. Илия“ се намира във вилна зона Рупци, на около 3 километра южно от с. Гложене.

Обществени институции Кметството се намира в центъра на селото, на ул. „Йото Николов Врачев“ 50, 2-ри етаж. Телефон-факс: 06901-22-40. Читалище „Цачо Ненов – 1897 г.“ До 1948 г. носи името на търновския митрополит Антим Брегалнишки, роден в Гложене; преименувано е под външен натиск (от Върховния читалищен съюз).

Забележителности

Гложенски манастир „Свети Георги Победоносец“ Гложенски музей Карстов извор и водопад Вара (Въръ) – непостоянен. Неколкостотин метра по-надолу от извора водите му образуват при пълноводие красив 40-метров водопад сред карстови образувания в травертинови скали (бигор). Защитен природен обект. Когато изворът пресъхне се открива голяма водна пещера, от която са проучени едва 175 м.Николова, Р. и Н. Генчев. Книга за България. Хермес, 2008, с. 263 – 267. Връх Камен Лѝсец (1095 м н.в.) – спуска скални отвеси (около 250-метрови) на север и североизток, северозападните склонове са с вековни гори, по билото има обширни поляни. Гледката от Камен Лисец е изключително панорамна. Гложенският манастир е построен на скален рид, спускащ се от върха. Пещера Моровица – двуетажна, дължина на пещерните галерии 3250 м (17-о място в България)Списък на пещерите в България Местност Нягулова вода Местност Ямата Бездънният пчелин – пропастна пещера Драганчовица – гигантски кратер с дълбочина повече от 35 м, обрасъл с напомняща джунгла растителност. Това е била огромна пещерна зала, чийто таван е пропаднал и се образувала днешната пропаст. Свързана е с легенда за красива девойка, която отказала на влюбения в нея змей. Той я вкаменил и сега тя стои на дъното, а около нея – сълзите ѝ-езерца. Местност Стефанец Местност Връа (т.е. върха) Местност Воднà пещ

Редовни събития 01.05 – Празник на с. Гложене 24.05 – Традиционен „Връовски оброк“ 02.08 – Летен панаир 31.10 – Годишнина от освобождението на с. Гложене (1877 г.)