Градница (област Габрово)

Граднѝца е село в Северна България, община Севлиево, област Габрово.

География Село Градница се намира на 14 km югозападно от град Севлиево, в северните подножия на Черновръшки рид, край десния (южния) бряг на река Видима и левия бряг на вливащата се в нея Граднишка река (Боазка река). Климатът е умереноконтинентален, почвите в землището са преобладаващо алувиално-ливадниЕнциклопедия „България“, том 2, стр. 157, Издателство на БАН, София, 1981 г.. Надморската височина в центъра на селото е около 284 m, на югозапад нараства до към 330 m, а на североизток към река Видима намалява до около 250 m.

През Градница минава третокласният републикански път III-404 (Севлиево – Дебнево). От него в селото се отклонява общински път, който на юг се включва в общинския път GAB1165Списък на общинските пътища в Република България, водещ на юг през село Боазът към град Априлци, а на север – към Севлиево.

Източно от селото на малък десен приток на река Видима има два микроязовира и още един – северно от река Видима. Южно от селото край Боазката река има рибарник. Рибарник има и в близост с вливането на Боазката река във Видима.

Населението на село Градница, наброявало 2066 души при преброяването към 1934 г. и 1446 към 1992 г., наброява 901 (по текущата демографска статистика за населението) към 2019 г.Справка за населението на с. Градница, общ. Севлиево, обл. Габрово

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 996 лица, за 488 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 488 – към „турска“, за 14 не е даден отговор и за останалите няма данни в източника.

История До създаването на третата българска държава Западно от село Градница в местността „Поленица" има 3 тракийски надгробни могили от късножелязната епоха. На около 300 m южно от селото има останки от античната и средновековна крепост „Пречиста", важно звено от укрепителната система на Втората българска държава (Търновското царство), опожарена при турските нашествия. Селото възниква в съседство с крепостта. С името Градница се споменава в османотурски регистри от 1430 г., 1571 г., 1591 г., 1618 г., 1638 г. Според предположение, селото се споменава – с изопачено име, и от турския пътешественик Евлия ЧелебиБлог на Петко Недялков; януари 2016 г.; „Евлия Челеби за севлиевския край“, ключови думи: Градница, Гранбечесе – видяно през ноември 2020 г..

Има предположения, че селището е съществувало още през XII – XIV век. Името на селото е старобългарско и означава „малка крепост“. Най-вероятно е наречено така заради близостта му до крепостта „Пречиста“.

Църква Няма сигурни данни кога е построена църквата в Градница, но по предание се знае, че тя е построена още през времето на османското владичество, а 20 – 30 години през османското владичество и 1 – 2 години след Освобождението е била джамия. Когато турците се изселвали, повикали по-видните хора от селото и предали джамията с условие да се направи църква. Църквата е осветена в 1885 г., а след 1955 г. е преустроена.ИСДА, фонд 393К; Църковно настоятелство при църквата „Св. Архангел Михаил“ – с. Градница, Габровско (1885 – 1944); История на фондообразувателя

Училища Основно училище През ноември 1881 г. в село Градница е открито начално училище с една паралелка и 15 ученика (момчета), ползващо помещение в турското училище в двора на джамията (мястото, където по-късно е построена църквата в селото). През следващата учебна година е наето за учебна стая бившето турско кафене. През 1886 г. е построена училищна сграда с 3 класни стаи. През периода 1921 – 1924 учебна година последователно са открити трите прогимназиални класаРечник на българския език Прòгимнàзия 3. Разг. Курс на обучение от V до VII клас включително. и училището става основно. От 1920 до 1925 г. е построена новата училищна сграда с 13 класни стаи. От 1992 г. наименованието на училището в Градница е променено на Основно училище „Свети свети Кирил и Методий“.ИСДА, фонд 438К; Народно основно училище – с. Градница, Габровско (1881 – 1944); Промяна в наименованието и история на фондообразувателя

Практическо селскостопанско училище През 1923 – 1924 учебна година в сградата на основното училище е открито и Държавно практическо земеделско училище, което съществува в селото до 1946 г., а от 1959 г. отново е открито под наименованието Практическо зимно земеделско училище. В него се обучават кадри по специалностите овощарство, пчеларство, бубарство, шев и готварство, правоспособни трактористи за нуждите на селското стопанство. През 1964 г. училището е преименувано на Практическо селскостопанско училище. Закрито е през 1970 г.

Училище по автотранспорт През учебната 1970 – 1971 г. се открива Средно професионално техническо училище по автотранспорт, което първоначално се помещава в сградата на основното училище. Открива се с ведомствена подчиненост на Министерството на транспорта. Със заповед № РД-14-10 от 1 април 1986 г. на Министерство на народната просвета се преобразува в Средно професионално техническо училище по транспорт. От 1997 г. училището преминава на подчинение на Министерство на образованието, науката и технологиите. През учебната 1996 – 1997 г. се открива паралелка с четиригодишен курс на обучение по специалност „Автомобили и кàри“. Подготвя средни специалисти по автотранспорт и водачи на моторни превозни средства.ИСДА, фонд 1302; Средно професионално техническо училище по автотранспорт – с. Градница, Габровско (1970 – )

Потребителна кооперация През 1905 г. се основава Земеделско спестовно заемно сдружение – село Градница за влогонабиране, кредитиране на членовете си със заеми и извършване на общи продажби. През 1922 г. сдружението се преименува на Кредитна кооперация „Подкрепа" – село Градница със същия предмет на дейност. През 1948 г. кооперацията се преименува на Всестранна кооперация „Подкрепа“ – село Градница със стопанска дейност: търговия със стоки за потребление, обществено хранене, изкупуване на селскостопански произведения, производства от местно значение и представителство на БНБ по влогонабиране. През 1952 г. кооперацията се преименува на Селкооп „Подкрепа“ – село Градница със същия предмет на дейност, а през 1958 г. – на Потребителна кооперация (Потребкооп) „Подкрепа“ – село Градница със същия предмет на дейност. Кооперацията се управлява и ръководи от общото събрание на членовете си, а в периода между общите събрания – от управителен съвет, избиран от общото събрание. Контролният съвет, който се избира също от общото събрание, извършва контрол по изпълнение на решенията на общите събрания и на управителния съвет, и на финансово-счетоводната дейност. За периода от 1 януари 1963 г. до юли 1973 г. кооперацията развива следната дейност: търговия на дребно, обществено хранене, изкупуване на селскостопански произведения и вторични суровини, хлебопроизводство, изваряване на ракии на частни лица и месодобив. През 1979 г. се учредява Районна потребителна кооперация (РПК) – село Градница с дотогавашните потребителни кооперации в селата Градница, Душево, Столът, Млечево, Бериево, Дамяново и Хирево, считано от 1 март 1980 г. Кооперацията съществува до края на март 1988 г. и се разделя, при което потребителната кооперация в село Градница намалява района си на действие до този на дотогавашния клон на РПК в селотоИСДА, фонд 1356; Районна потребителна кооперация – с. Градница, Габровско (1980 – 1988); История на фондообразувателя.ИСДА, фонд 425; Потребителна кооперация „Подкрепа“ – с. Градница, Габровско (1944 – ); Промяна в наименованието и история на фондообразувателя

ТКЗС През 1948 г. при Всестранна кооперация „Подкрепа“ – село Градница се основава трудово земеделски производителен отдел със самостоятелен баланс, стопанска сметка и отговорност. През 1950 г. общото събрание на членовете на отдела приема примерния устав на ТКЗС и от тази дата отделът се обособява като Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) – село Градница. Целта на стопанството е с общи средства за производство, чрез групиране на земята, обобщаване на земеделския инвентар и животни и с общ труд да се създаде висока производителност на труда и да се осигури по-добър живот на членовете му. През 1953 г. стопанството носи името ТКЗС „Победа“. Във връзка с решение на БКП и правителството за обединяване на по-малките стопанства в по-големи, от 1 януари 1959 г. ТКЗС в селата Дамяново, Бериево, Сенник, Душево, Хирево, Градница, Млечево и Столът се обединяват в едно стопанство – Обединено трудово-кооперативно земеделско стопанство (ОТКЗС) „Владимир Илич Ленин“ – село Сенник. На 28 февруари 1959 г. ОТКЗС се разделя на няколко стопанства, като ТКЗС – село Градница се връща към територията си преди 1959 г. Дейността се развива в следните направления: растениевъдство – полевъдство и ливадарствоРечник на българския език Ливадàрство, мн. няма, ср. Сел.-стоп. Клон от растениевъдството, който осигурява необходимото количество зелена трева и сено за изхранване на селскостопанските животни.; зеленчукопроизводство, овощарство, лозарство и други; животновъдство – говедовъдство, свиневъдство, овцевъдство, птицевъдство, пчеларство и други. Стопанството има и спомагателни и странични дейности, като: коларо-железарска работилница, тухларница, мелница, ярмомелка, каменна кариера, дъскорезница, дърводелска работилница, варджийница и други. От 1970 г. стопанството става член на създадения Аграрно-промишлен комплекс (АПК) „Росица“ – Севлиево. Със създаването на селищна система – село Градница по решение на Окръжния народен съвет – Габрово се създава АПК – село ГрадницаИСДА, фонд 1369; Аграрно-промишлен комплекс – с. Градница, Габровско (1978 – 1987); Промяна в наименованието и история на фондообразувателя. На това основание от 1 януари 1978 г. стопанството в село Градница преминава на подчинение към АПК – село Градница като клоново стопанство на самостоятелен баланс и банкова сметка. От 1 януари 1984 г. клоновото стопанство се трансформира в Животновъдна-фуражна бригада (ЖФБ) – село Градница. След закриването през октомври 1987 г. на Граднишката община се закрива и АПК – село Градница, а стопанството преминава от 1 януари 1988 г. като селскостопанска бригада към АПК „Росица“ – Севлиево. След нови промени на организацията и наименованието, с Решение на Окръжния съд – Габрово № 22 от 11 януари 1993 г. се вписва в кооперативния регистър прекратяване и обявяване в ликвидация на стопанството – вече като ТКЗС – село Градница, и се определя ликвидационен съвет. През 1995 г. по разпоредби в ЗСПЗЗ§ 28, ал. 1 от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закон за собствеността и ползването на земеделските земи (обн. – ДВ, бр. 45 от 1995 г., изм. – ДВ, бр. 59 от 1995 г., изм. – ДВ, бр. 79 от 1996 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 1997 г., изм. – ДВ, бр. 124 от 1997 г.) дейността на ликвидационните съвети е прекратена и стопанството е заличено в регистъра на окръжния съд.

Здравна служба Здравната служба в село Градница е разкрита през 1914 г. Тя се помещава в частни сгради (до 1948 г.) и се завежда от фелдшерски персонал до 1938 г., а по-нататък от лекарски персонал. През 1946 – 1948 г. е построен здравен дом и здравната служба се нанася в него. През август 1948 г. към службата са разкрити зъболекарски кабинет и родилно отделение с 3 легла, аптечен пункт и детска и женска консултация. От 1 януари 1958 г. се открива стационар с 10 легла и дотогавашната здравна служба се преименува в Селски здравен участък със стационар. През 1962 г. от ТКЗС е закупена и предоставена на здравния участък санитарна линейка. Стационарът представлява малък филиал към вътрешното отделение на Районната обединена болница – Севлиево, където са лекувани по-леко болни. В края на 1972 г. са закрити стационарът и родилното отделение. Селският здравен участък – село Градница е закрит към края на 2000 г.ИСДА, фонд 1577; Селски здравен участък – с. Градница, Габровско (1944 – 2000); Промяна в наименованието и история на фондообразувателя Население Преброяване на населението през 2011 г.