Луи́ Пие́р Алтюсе́р (; 16 октомври 1918 – 22 октомври 1990) е френски философ марксист.
Биография Родом е от Френски Алжир – бившия град Бирмандреис (после: Бир Мурад Раис), по-късно присъединен към столичния град Алжир. Учи в Екол Нормал Сюпериор в Париж, където по-късно става професор по философия.
Алтюсер е през целия си живот член, а понякога и силен критик, на Френската комунистическа партия. Неговите аргументи и тезиси са положени срещу заплахите, които той вижда като атакуващи теоретичните основи на марксизма. Това включва както на влиянието на емпиризма върху марксистката теория, и хуманистичните и реформистки социалистически ориентации, които се проявяват като девиации в Европейските комунистически партии, както и на проблема с „култа към личността“ и този на идеологията сама по себе си.
Алтюсер обикновено се посочва като структурален марксист, въпреки че отношенията му с другите школи на френския структурализъм не са на опростена принадлежност, той е критичен към много аспекти на структурализма.
Последните години на Алтюсер са белязани от силно падение, след като удушава и убива съпругата си, за което пледира за понижено чувство за отговорност (временна невменяемост) и е хоспитализиран в психиатрия за известно време.
Библиография Montesquieu, la politique et l'histoire, PUF, 1959 (rééd.) Pour Marx, Maspero, coll. „Théorie“, 1965; (rééd. avec un avant-propos d'Étienne Balibar et postface de Louis Althusser, coll. „La Découverte / Poche“, 1996). Lire le Capital (1965), в съавторство с Жак Рансиер, Етиен Балибар и др. PUF, coll. „Quadrige“, 1996. Philosophie et philosophie spontanée des savants (1967), Maspero, coll. „Théorie“, 1974. Éléments d'autocritique, Hachette, coll. „Analyse“, 1974. Positions, Éditions Sociales, 1976; réédition coll. „Essentiel“, 1982. Écrits sur la psychanalyse. Freud et Lacan, Stock / IMEC, 1993; rééd. Le Livre de poche, coll. „Biblio-essais“, 1996. Sur la philosophie, Gallimard, coll. „L'infini“, 1994. Philosophie et marxisme: entretiens avec Fernanda Navarro (1984-1987) La Transformation de la philosophie: conférence de Grenade (1976). Écrits philosophiques et politiques vol.1, vol.2, textes réunis par François Matheron, Stock / IMEC, 1994-5. Le Retour à Hegel (1950) Marx dans ses limites (1978) Machiavel et nous (1962-1986), Stock/Imec 1994; Tallandier 2009. Sur Lévi Strauss (1966) Sur Feuerbach (1967) Sur Brecht et Marx (1968) Cremonini, peintre de l'abstrait (1977) Lam (1977) Politique et Histoire de Machiavel à Marx – Cours à l'École normale supérieure 1955-1972, Seuil, coll. „Traces écrites“, 2006 Lettres à Hélène, préface de Bernard-Henri Lévy, Grasset/IMEC, 2011
На български език За Материалистическата диалектика в сб. Практиката, София: СУ, 1990, с. 133-172
Източници
Външни препратки Антоний Тодоров, „1968-а“ (откъс от Модерната политическа мисъл) , в-к „Литературен вестник“, год. 11, бр. 26, 4 юли 2001
Категория:Френски философи Категория:Философи от 20 век Категория:Политическа философия Категория:Френски структуралисти Категория:Марксисти Категория:Френски атеисти Категория:Френски комунисти Категория:Възпитаници на Екол Нормал Сюпериор, Париж Категория:Пие ноар Категория:Родени в град Алжир Категория:Починали в Париж Категория:Починали от инфаркт на миокарда