Андрей (Андрея) Дамянов Рензов е български възрожденски архитект от Македония, заедно с Никола Фичев определян за един от най-забележителните строители от Балканите.Паскалева, Мария. 120 години от рождението на Симеон Дамянов Зографов, в. Македония, бр. 24

Биография

Роден е през 1800 година във велешкото мияшко село Папрадище. Произхожда от зографско-строителния род Дамянови-Рензовци от Западна Македония. Учи при баща си Дамян Янкулов и дядо си Янкул Силянов. Първо започва със зографство, а по-късто се отдава на архитектура и строителство като с братята си Никола, Георги и Коста обикаля целия Балкански полуостров – негови дела се откриват не само в България , но и в днешна Северна Македония, Сърбия и Босна и Херцеговина.

Дамянов умира в 1878 година във Велес. Погребан е в „Свети Пантелеймон“.

Синът му Дамян (Даме) Андреев също е виден строител. Дядо е на известния български архитект и офицер Симеон Зографов.

Дела Творчеството на Андрей Дамянов включва повече от 40 сгради, най-много от тях църкви. Довършва църквата „Света Богородица“ в Скопие, започната от брат му Георги Дамянов. В 1834 година изгражда старата църква в Пирот „Рождество Христово“. В 1836 година изгражда храма „Свети Йоан Кръстител“ в Кратово. В 1840 година изгражда църквата „Свети Пантелеймон“ във Велес – забележително произведение на църковната архитектура, църквата „Света Троица“ във Враня (1830 – 1859), дело предимно на Коста, манастирската църква на „Свети Йоаким Осоговски“ от 1845 година край Крива паланка с открити куполи, „Успение Богородично“ от 1850 година в Ново село, Щипско, и „Свети Никола“ в Куманово от 1851 година, катедралата „Свети Георги“ в Смедерево (1850 – 1854), катедралата „Света Троица“ в Ниш (1857 – 1878) – с открити куполи, издигащи се високо над покрива,Запазено е писмо, от което се разбира, че договорът за строеж на църквата е сключен от Андрей Дамянов на 12 май 1857 година. катедралата „Света Троица“ в Мостар (1863 – 1873, разрушена напълно през юни 1992) и катедралата „Рождество Богородично“ в Сараево (1863 – 1874). Автор е и на църквите „Успение Богородично“ (1857 – 1863) в Чайниче, „Свети Илия“ в Печеневце, „Архангел Михаил“ в Горно Чичево, на църквата „Събор на Светите Апостоли“ в Турековци, Лесковашко (1845).

+ Църква Населено място Година Снимка „Рождество Христово“ Пирот 1834 „Свети Йоан Кръстител“ Кратово 1836 „Свети Пантелеймон“ Велес 1840 „Свети Илия“ Печеневце 1844 „Събор на Светите Апостоли“ Турековац 1845 „Успение Богородично“ Ново село 1850 „Свети Йоаким Осоговски“ Осоговски манастир 1851 „Свети Никола“ Куманово 1851 „Свети Георги“ Смедерево 1854 „Света Троица“ Враня 1860 „Свети Архангел Михаил“ Горно Чичево 1861 „Успение Богородично“ Чайниче 1863 „Успение Богородично“ Пирот 1870 „Света Троица“ Мостар 1873 „Рождество Богородично“ Сараево 1874 „Света Троица“ Ниш 1878

Родословие

Бележки

Категория:Български архитекти Категория:Български строителни инженери Категория:Български творци от Македония Категория:Родени в Папрадище Категория:Рензови Категория:Представители на Дебърската художествена школа Категория:Починали във Велес Категория:По произход от Тресонче