Ломница е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.
География Село Ломница се намира в географската област Каменица, в планински район, в Чудинската планина, по двата склона на Ломничка река и Ломнички рид.
Разпръснат тип селище, съставено от 9 махали: Селото, Милошево орниче, Грамаге, Бабадонина, Маркови падини, Джурина, Равно буче, Попов дол и Щърбец (присъединена 1971 г. към с. Горановци).
Климат – умерен, преходно-континентален.
Името на селото идва от „лом“ – стръмно място.
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Ломница (1949-1958), община Драговищица (1958-1961), община Долно Уйно (1961-1978), община Драговищица (1978 – 1987) и Община Кюстендил (от 1987 г.).
Население Година 1880 1900 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2010 Население 390 499 707 701 638 533 265 158 126 56
История Останките от късноантично селище и градище свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност. Епиграфският паметник от Ломница, какъвто представлява античния олтар със седем реда надпис, свидетелства за концесионер на рудници в тракийските земи от времето на римския император Септимий Север.Геров, Б. Към въпроса за използуването на мините в Тракия през римско време / ИЗВЕСТИЯ НА БУРГАСКИЯ МУЗЕЙ, ТОМ II/ Изд. НАУКА И ИЗКУСТВО - София, 1965 / стр.75.
Ломница просъществува като средновековно селище. Споменато е в Рилската грамота на цар Иван Шишман (1371 - 1395) от 1378 г. за дарените селища на Рилския манастир „Свети Иван Рилски“.
В стари писмени извори е записано като Ломница (1448), Ломнидже (1453) и Ломниче (1624). В турски данъчни документи от 1570-1572 г. е посочено под името Долна Ломница като тимар към нахия Славище на Кюстендилския санджак с 1 мюсюлманско и 35 християнски домакинства, 21 ергени и 3 бащини. В руска триверстова карта от 1878 г. е означено като Ломница.
През 1869 г. е построена църквата „Свети Георги“.
В края на XIX век селото има 8505 декара землище, от които 3440 дка гори, 3660 дка ниви, 1205 дка мери и 200 дка естествени ливади и се отглеждат 618 овце, 897 кози, 212 говеда, 74 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (основно ръж, овес и ечемик) и животновъдството (овце). Развити са домашните занаяти. Част от мъжете са сезонни строителни работници.
В селото има училище от 1881 г., като през 1928-29 г. е открито махленско училище в махала Джурина, а от 1930 г. училището е в собствена сграда.
През 1951 г. е създадено читалище „Прогрес“. Открити са пощенска станция, фелдшерски пункт, здравен пункт.
През 1956 г. е учредено ТКЗС „Дружба“, заедно със селата Ивановци, Чудинци и Кършалево, което от 1979 г. е в състава на АПК – с. Драговищица.
Селото е електрифицирано (1970), повечето махали са водоснабдени. Пътят до селото и площада са асфалтирани.
Активни миграционни процеси.
Религии Село Ломница принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.
Исторически, културни и природни забележителности Възрожденска църква „Свети Георги“. Построена е през 1869 г. Представлява голяма трикорабна църква с по два реда от по четири колони. Средният таван е полуцилиндричен, а страничните са плоски. От западната страна е изградена нартика с колони, които поддържат отделението за хора. Иконостасът е дървена направа без резба, изпълнен с растителни мотиви. Иконите са рисувани вероятно от живописеца Иван Доспевски (иконата на Христос носи дата 1869 г. и инициали Ив. Д.).
Оброк „Свети Спас“. Намира се на около 1,7 км североизточно от църквата в местността „Манастира“, махала Вучи дол. Отбелязан е с малка дървена къщичка и дървен кръст.
Оброк. Намира се на около 0,8 км южно от църквата в местността „Манастира“, махала Вучи дол. Отбелязан е с малка дървена къщичка. Служба на Илинден с курбан.
Оброк. Намира се на около 1,6 км западно от църквата, в местността „Грамади“, при махала Попов дол. Оброчището е оградено от три страни със зид от суха каменна зидария и заобиколено от стари дъбове. Служба на Спасовден.
Оброк. Намира се на около 2,1 км североизточно от църквата, в местността „Кулата“. Служби на Спасовден, Света Троица, Петровден, Илинден, Голяма Богородица.
Редовни събития Селски събор – провежда се ежегодно в първата събота от месец септември.
Личности Пейчо Станков – първия кмет на Ломнишката селска община след Освобождението (1883). Юрдан Мицов (1877 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Атанас Бабата„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.1 Иван Вукадинов (1932 ) художник
Литература Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. книга LX. Каменица, София, 1935 г., с.320-324; Василиев, Асен - В: Кюстендил и Кюстендилско. Сборник. София, изд. ОФ, 1973 г., с.309-310; Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.23; Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.218-219; Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт., с.143; Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица., Велико Търново, изд. Фабер, 2003 г., с.28-29;
Галерия
Външни препратки Времето в с. Ломница Официален сайт на Община Кюстендил Радио и телевизия в Кюстендил
Бележки
Категория:Села в област Кюстендил Категория:Населени места в община Кюстендил