Хѐйуд (У̀ди) А̀лън (; роден А̀лън Стюарт Конигсберг ()Енциклопедия „Британика“. Уди АлънIn depth: essayists for our time), по-известен като Уди Алън (), е американски режисьор, актьор, сценарист, драматург, комедиант и музикант (джазов кларинетист).
Биография Уди Алън е роден на 1 декември 1935 г. като Алън Стюарт Конигсберг в Бронкс, Ню Йорк, и израства в Бруклин. Син е на бижутера и келнер Мартин Кьонигсберг (1900 – 2001) и Нети Кьонигсберг (1906 – 2002), счетоводителка в семейния магазин. Семейството е еврейско, като бабите и дядовците му са имигранти от Русия (Литва) и Австро-Унгария и говорят идиш, иврит и немски, а родителите му са родени в Манхатън. Алън има една сестра, Лети (р. 1943), която става продуцент на много от филмите му.
Започва кариерата си като автор на забавни сценарии през 50-те години на миналия век, пишейки скечове и сценарии за телевизията като същевременно публикува няколко книги с къси хумористични откъси. В началото на 60-те започва да се занимава със stand-up комедия като набляга на монолози, вместо на традиционни шеги и развива образ на несигурен, интелектуален и нервен човек, качества, които по собствените му думи сам не притежава в истинския си живот. През 2004 г. Comedy Central поставя Алън на 4-то място в своя списък със 100-те най-добри stand-up комици, докато класация на Guardian в Англия го поставя на 3-то място.
От средата на 60-те години на миналия век Алън вече пише и режисира филми, първоначално специализирайки в т.нар клоунада, преди да започне да създава по-драматични материали, повлиян от европейското арт кино през 70-те години, като поддържа и двата жанра до ден днешен. Често е обявяван за част от новата вълна режисьори в Холивуд от средата на 60-те до края на 70-те години на миналия век. Редовно участва в собствените си филми, обикновено в роля, която сам изгражда като комик. Някои от най-известните му общо над 50 филма са „Ани Хол“ (1977), „Манхатън“ (1979), „Хана и нейните сестри“ (1986) и „Престъпления и прегрешения“ (1989). През 2007 г. казва, че „Спомени от прахта“ (1980), „Пурпурната роза от Кайро“ (1985) и „Мач пойнт“ (2005) са най-добрите му филми.
Известен е с това, че в работата си се вдъхновява от конкретни актриси и прави ред филми все с тях в главните роли. В течение на годините негови музи са били Даян Кийтън, Миа Фароу (имал е връзка и с двете), Скарлет Йохансон.
Алън е автор на три сборника с разкази – „Странични ефекти“, „Квит сме“ и „Без перушина“. На български е известна и подборката „Ако импресионистите бяха зъболекари“.
Има множество награди и номинации, включително три Оскара за най-добър оригинален сценарий (за „Ани Хол“, „Хана и нейните сестри“ и „Полунощ в Париж“).
Сред актьорите, които са печелили „Оскар“ за роля във филм на Алън, са Даян Кийтън, Майкъл Кейн, Мира Сорвино, Даян Уийст, Пенелопе Круз и Кейт Бланшет.
Сценарист и драматург
Първи филми
Широка известност
Успехът му идва с „Ани Хол“, който получава 4 Оскара, включително за най-добра актриса за Даян Кийтън. Същата вечер свири с групата си, прибира се към 2 часа и си изключва телефона преди да заспи. Разбира, че е награден, едва на сутринта от филмовия си агент.
Краят на XX век
Началото на XXI век
За пръв път посещава церемонията по връчването на Оскар през 2002-ра, за да представи колажа на Нора Ефрон „New York on Film Tribute“, месеци след събитията на 11 септември 2001. Въпреки че избягва фестивалите и предоставя филмите си за подбор за каквито и да е било филмови призове, Алън е бил номиниран за и/или е печелил 136 награди.
Разочарован от американската публика и критика, снима три филма в Лондон, след което се мести в Испания, където снима филма „Вики Кристина Барселона“. Снимките започват през юли 2007 г.
През 2010 г. излиза филмът „Ще срещнеш висок тъмнокос непознат“, който има малък успех. През 2011 г. излиза „Полунощ в Париж“, романтично-фантастична комедия с Оуен Уилсън в главната роля. Филмът получава много положителни отзиви и 4 номинации за „Оскар“. Удостоен е със „Златен глобус“ и „Оскар за най-добър оригинален сценарий“, присъдени на Уди Алън.
През 2012 г. излизат наведнъж два филма с участието на Уди – „На Рим с любов“ и „Париж-Манхатън“.
През юли 2013 г. на екран излиза нов филм на Алън – „Син жасмин“, посрещнат изключително топло от световната кинопреса.
През 2014 г. Алън е удостоен с почетната награда „Златен глобус на името на Сесил Демил“ за изключителния си принос към световното киноизкуство.
Личен живот Алън е бил женен три пъти: за Харлийн Розен от 1956 до 1959 г., Луиз Ласер от 1966 до 1970 г. и Сун-И Превин от 1997 г. Той също така има 12-годишна връзка с актрисата Миа Фароу и връзки със Стейси Нелкин и Даян Кийтън.
През 1956 г. Алън се жени за Харлийн Розен. Той е на 20, а тя на 17. Бракът продължава до 1959 г. Росен, която Алън нарича „Страшната г-жа Алън“ в негов стендъп акт, го съди за клевета в резултат на коментари, които той прави по време на телевизионно участие малко след развода им. Росен е била сексуално насилена пред апартамента си. Според Алън вестниците съобщават, че тя е била „насилвана“. В интервюто Алън казва: „Познавайки бившата ми съпруга, вероятно не е било грубо нарушение“. В интервю за „Шоуто на Дик Клавет“ Алън повтаря коментарите си и казва, че е бил съден за „1 милион долара“.
През 1966 г. Алън се жени за Луиз Ласер. Двамата се развеждат през 1970 г. Ласер осигурява гласовия дублаж във филма на Алън „Какво става, Тигър Лили?“. Появява се в още три негови филма: „Вземете парите и бягай“, „Банани“ и „Всичко, което винаги сте искали да знаете за секса* (*Но се страхувахте да попитате)“.
Според „Лос Анджелис таймс“ филмът „Манхатън“ се основава на романтичната връзка на Алън с актрисата Стейси Нелкин. Тя играе и малка роля в „Ани Хол“. Алън никога не признава тази връзка, която започва, когато Стейси Нелкин е на 17 години и е ученичка в Ню Йорк. През декември 2018 г. „Холивуд репортер“ интервюира Бейби Кристина Енгелхард, която казва, че е имала осемгодишна афера с Алън, започнала през 1976 г., когато е била на 17 години (срещнали са се, когато е била на 16), и че вярва, че героя на Трейси в „Манхатън“ е комбинация от произволен брой други предполагаеми млади любовници на Алън от този период, не непременно Нелкин или Енгелхард. Когато питат Алън по темата, той отказва коментар.
Филмография Режисура Година Филм Оригинално заглавие Актьор Сценарист 1966 Какво става, Тайгър Лили? What's Up, Tiger Lily? 1969 Вземи парите и бягай Take the Money and Run 1971 Банани Bananas 1972 Всичко, което винаги сте искали да знаете за секса, но сте се страхували да попитате Everything You Always Wanted to Know About Sex*(*But Were Afraid to Ask) 1973 Поспаланко Sleeper 1975 Любов и смърт Love and Death 1977 Ани Хол Annie Hall (Оскар за режисура) 1978 Интериори Interiors 1979 Манхатън Manhattan 1980 Спомени от прахта Stardust Memories 1982 Секс комедия в лятна нощ A Midsummer Night's Sex Comedy 1983 Зелиг Zelig 1984 Дани Роуз от Бродуей Broadway Danny Rose 1985 Пурпурната роза от Кайро The Purple Rose of Cairo 1986 Хана и нейните сестри Hannah and Her Sisters 1987 Радио дни Radio Days 1987 Септември September 1988 Друга жена Another Woman 1989 Нюйоркски истории (Едипово разстройство) New York Stories (Oedipus Wrecks) 1989 Престъпления и прегрешения Crimes and Misdemeanors 1990 Алис Alice 1991 Сенки и мъгла Shadows and Fog 1992 Съпрузи и съпруги Husbands and Wives 1993 Мистериозно убийство в Манхатън Manhattan Murder Mystery 1994 Куршуми над Бродуей Bullets over Broadway 1994 Не пийте водата Don't Drink the Water 1995 Могъщата Афродита Mighty Aphrodite 1996 Всеки казва обичам те Everyone Says I Love You 1997 Да разнищим Хари Deconstructing Harry 1998 Знаменитост Celebrity 1999 Сладък и гаден Sweet and Lowdown 2000 Дребни мошеници Small Time Crooks 2001 Проклятието на нефритения скорпион The Curse of the Jade Scorpion 2002 Холивудски финал Hollywood Ending 2003 И още нещо Anything Else 2004 Мелинда и Мелинда Melinda and Melinda 2005 Мач пойнт Match Point 2006 Сензацията Scoop 2007 Сънят на Касандра Casandra's Dream 2008 Вики, Кристина, Барселона Vicky Cristina Barcelona 2009 Каквото дойде Whatever Works 2010 Ще срещнеш висок тъмнокос непознат You Will Meet a Tall Dark Stranger 2011 Полунощ в Париж Midnight in Paris 2012 На Рим с любов To Rome with Love 2013 Син жасминГеновева Димитрова, „Умопомрачителна Кейт Бланшет“, рец. за „Син жасмин“, в. „Култура“, бр. 41 (2747), 6 декември 2013 г. Blue Jasmine 2014 Магия в полунощ Magic in the Moonlight 2015 Почти нормален Irrational Man 2016 Социален живот Café Society 2017 Въртележка Wonder Wheel 2019 Един дъждовен ден в Ню Йорк A Rainy Day in New York 2020 Фестивалът на Рифкин Rifkin's Festival
Сценарист
„Не пийте водата“ (1969) „Какво ново, котенце?“ (1965)
Актьор „Париж-Манхатън“ (2011) „Home“ (2006) „Да събереш парчетата“ (2000) „Агентът“ (2000) „Мравката Z“ (1998) „Измамниците“ (1998) „Слънчевите момчета“ (1995) „Сцени от големия магазин“ (1991) „Крал Лир“ (1987) „Подставено лице“ (1976) „Изсвири го пак, Сам“ (1972) „Казино Роял“ (1967) „Какво ново, котенце?“ (1965)
Композитор „Поспаланко“ (1973)
Библиография На български език Ако импресионистите бяха зъболекари. София: Народна култура, 1982 (2 изд., Труд, 2008) Странични ефекти. София: BNV 99, 1990 (2 изд., Ера, 1996) Без перушина. София: BNV 99, 1993 Квит сме.... София: Труд, 1997 Аз пиша чрез филми. Разговори със Стиг Бьоркман. София: Колибри, 2003 Пълна анархия. София: Труд, 2011 Мисли и остроумия. София: Фама, 2011 Три едноактни пиеси. София: Black Flamingo, 2013
Бележки
Цитирани източници
Външни препратки