Гръцкият македонски юмрук () е паравоенна гръцка организация, чиято основна цел е да се противопостави на въоръжените чети на Вътрешната македонска революционна организация в Егейска Македония. Създадена е от Главното командване на гръцката армия през 1925 година, след като ВМРО е унищожила федералистките чети, начело на които е стоял, подкрепяният от Гърция и Кралска Югославия, Тодор Паница. Оглавена е от капитан Стефос Григориу и общият брой на въоръжените сили възлиза на 15 800 души.„Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002 г.

Успоредно с Гръцкия македонски юмрук в Югославия Върховното командване на сръбската война и Министерството на вътрешните работи създават подобна организация със същите цели наречена Сдружение против българските бандити. За целта във Вардарска Македония са въоръжени 60 000 колонисти и са разположени 35 000 жандармеристи, редовни войски и контрачети. Съставени са няколко андартски чети, обявени за „федералистки“, на Ангел Димков и Кирил Петков в Сярско, на Георги Манолов в Солунско и по една в Костурско и ВоденскоМакедония – история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр.119..

За да осъществи основните си цели Гръцкия македонски юмрук налага следните заповеди на населението в Егейска Македония с „Възванието към македонския народ“ от 27 януари 1926 година в ЛеринДаскалов, Георги, „Пре­диз­ви­ка­ни раз­мис­ли за прос­вет­но­то де­ло и ези­ка на беломорските бъл­га­ри“, сайт на МНИ:

В отговор ЦК на ВМРО (в състав Иван Михайлов, Георги Попхристов и Александър Протогеров) през януари 1926 година взема решение за създаване на постоянна разузнавателна служба към ВМРО, която да следи всичко отнасящо се до революционната борба в Македония. За целта ръководителите на революционните окръзи на ВМРО, Задграничното представителство на ВМРО, и ръководствата на ММТРО и ММС са инструктирани да събират всякаква информация в България, Македония и цяла Европа. Околийските войводи на ВМРО трябва да водят точна статистика на чуждите военни части в районите си. Сериозно внимание се отделя и на ренегатите от ВМОРО, преминали на гръцка и сръбска служба.

Вижте също Батальони за сигурност

Източници „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002 г. „Македония под иго 1919-1929“, издание на Македонски Национален Комитет, 1929 г. Τάσος Κωστόπουλος, „Η Aπαγορευμένη Γλώσσα“

Бележки

Категория:Егейска Македония Категория:История на Лерин Категория:Гръцка въоръжена пропаганда в Македония Категория:Военни формирования на Гърция