Райна (Райкя) Попгеоргиева Футекова-Дипчева, широко известна като Райна Княгиня, е българска учителка и акушерка. Известна е с това, че е ушила главното въстаническо знаме на Панагюрския революционен окръг за Априлското въстание. В деня на обявяването на въстанието тя го развява редом с Бенковски.
Биография Райна Футекова е родена в Панагюрище на 18 януари (6 януари стар стил) 1856 г. в семейството на свещеника Георги Футеков (1830 – 1876). Майка ѝ е Нона Налбантска (1835 – 1923). Семейството има 6 деца: Райна, Атанас, Мария, Васил, Пена и Захари.
По-късно Райна Футекова става известна с името Райна Княгиня след завръщането си от Русия,Документален филм „Потомците“ , 2017 г., Би Ай Ти Телевизия изглежда като препратка към известната по това време пиеса на Добри Войников „Райна Княгиня“.Добри Войников и неговата 150-годишна пиеса, която днес звучи стряскащо актуално
В ученическите си години Райна Футекова е избрана от българската общност сред панагюрските ученички да продължи образованието си в Старозагорското девическо училище на издръжка на общината. Като будна и интелигентна девойка изборът на панагюрци се пада на нея и на нейна съученичка панагюрка – като бъдещите учителки в града.
След Априлското въстание е заловена от турците и подложена на тежки страдания: бита, изнасилвана и малтретирана многократно, оставена на хляб и вода повече от месец в Пловдивския затвор. За участието ѝ във въстанието и последвалия затвор разказва Захари Стоянов в „Записки по българските въстания“. Историята на Райна е отразена и в репортажите на Джанюариъс Макгахан.Дженюариъс А. Макгахан, „Турските зверства в България“, София, 1880 г.
След намесата на европейски дипломати Райна е освободена и изпратена да учи в Москва. Там учи 3 години медицина и става акушерка – първата дипломирана в България. Написва своята „Автобиография“, излязла първо на руски език. Едва през 1934 г. е преведена на български език, като това е първата книга върху Априлското въстание. Райна успява да уреди чрез жените от Дамския благотворителен комитет в Москва възпитанието на 32 панагюрски сирачета, сред които е и по-малкият ѝ брат.
Райна Футекова е поканена от митрополит Климент за учителка в Търново. Три години по-късно тя се връща в Панагюрище, омъжва се за Васил Дипчев, който е кмет на града. Преместват се в Пловдив, но по времето на Стефан Стамболов Дипчев (като краен русофил) не може да си намери работа.
Райна и съпругът ѝ Васил Дипчеви имат 5 синове, 4 от тях стават офицери от Българската армия – генерал Иван Дипчев, Георги Дипчев, Владимир Дипчев и полковник Асен Дипчев. Райна осиновява момиченце – Гина. През 1898 г. Васил Дипчев е избран за народен представител и семейството се премества в София. Той умира скоро вследствие от политическо преследване и побой в Черната джамия. Работи предимно в кварталите Орландовци и Малашевци. Поддържа тесни връзки с Венета Ботева, вдовицата на Христо Ботев.
Въпреки влошеното си здраве, рано починалия съпруг и децата тя неуморно акушира безплатно на бедните жени, а благодарение на акуширането на дипломати и други по-богати и знатни люде успява да издейства построяването на Майчин дом в София – сегашния Национален център по трансфузионна хематология, а името Майчин дом продължава да носи близката до него градинка на булевард „Христо Ботев“, малко преди Централна гара София.
За нея Райна Костенцева пише: „Необикновен човек беше Райна Попгеоргиева. Винаги усмихната, винаги готова да помогне и утеши. Скромна, състрадателна, човеколюбива. Измина повече от половин век от смъртта ѝ, но аз не мога да я забравя и да я прежаля (...) И като човек, и като акушерка тя беше изключителна. Не познавам друга като нея. След раждането идваше всеки ден да къпе бебето и да наблюдава родилката. Беше всеизвестно, че нито една от нейните родилки не заболя от съществуващата тогава родилна треска. Тя даваше ценни съвети на младите майки, акушираните деца обичаше като собствени и се грижеше за тях като същинска майка. Излишно е да говоря за необикновения ѝ патриотизъм, който е познат на всеки що-годе просветен българин“.
Загубила представа за реалността, умира 61-годишна в София на 29 юли 1917 г.Известие за починала революционерка, в. „Добруджа“ (ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества „Добруджа“ в България в Бабадаг), брой 17 от 3 август 1917 г., стр. 3
Знаме Райна Футекова е само на 20 години, главна учителка в девическото училище в Панагюрище, когато Георги Бенковски ѝ предлага да ушие знамето на Априлското въстание.
Лъвът на знамето е нарисуван от Стоян Каралеев (Баненеца) по образец на лъвчето, отпечатано на корицата на Устава на БРЦК, а буквите са изписани от Иванчо Зографа. Освен надписа „Свобода или смърт“ в долния край има и 2 букви – „П“ и „О“ (за „Панагюрски окръг“).
На 22 април – деня на освещаването му – Райна Футекова му пришива приготвени през нощта пискюли. Размерите на знамето са 2 на 1,5 м, има 2 лица и е поръбено със сърмена ивица.
Освещава се от свещеници от града и околните села. Райна описва по следния начин шествието след освещаването на знамето: „На втория ден на свободата знамето бе довършено. Тогава, по желание на гражданите, трябваше да го взема на ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на избран кон, за да премина през целия град и да оповестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е отхвърлено завинаги. Това беше най-тържественият ден на нашата кратковременна свобода. Беловласи старци, редом с невръстни деца, вървяха навсякъде след мен, пееха любими народни песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкова много ухаещи и разноцветни букети, че целият път беше постлан с тях като великолепен килим. Виковете „Ура!“ и „Да живее!“ нямаха край. Тази тържествена процесия продължи до вечерта.“
За честването на 25-годишнината от Априлското въстание Райна Княгиня ушива 1 ново знаме, което е копие на оригиналното.Чолакова, Ц. Къща музей „Райна Княгиня“ – частица от родолюбието на велика епоха. Панагюрски летописи, кн. VI, Панагюрище, 2013, с. 137
Семейство
Първият ѝ син Иван е роден през 1885 г. Завършва Военното училище с 25-и випуск, а след това и Генералщабната академия с отличен успех. Участва в 3-те войни за национално обединение. Проявява се в боевете срещу турците край Чаталджа през Първата балканска война. За доказан героизъм има 5 ордена за храброст и медали за военни заслуги. Стига до чин генерал. Комунистическата власт го репресира. За известно време е по лагерите. Заради участие в преследването на четата на анархиста Васил Героя и Дочо Узунов, считани за герои от комунистическата власт, е осъден е на смърт в Троян през 1954 г. По-късно присъдата е заменена с доживотен затвор. Умира в лагера край Ловеч.
Вторият ѝ син Георги е роден през 1889 г. Завършва Морското училище във Варна. През Балканската война служи като машинист на торпедоносеца „Дръзки“ и се проявява в торпилирането на турския крайцер „Хамидие“.
Третият ѝ син Владимир е роден през 1891 г. И той става военен. Завършва с 31-ви випуск Военното училище. Участва във войните. Проявява се в атаката на Одринската крепост на 13 март 1913 г. Участва в Междусъюзническата и Първата световна войни. Завръща се като герой с 3 ордена за храброст. Изчезва безследно на път за работа на 10 октомври 1944 г. Счита се, че е разстрелян без съд и присъда.
Четвъртият й син Петър е роден през 1892 г. Умира много млад, едва 15-годишен – играейки си с пистолета на свой брат, неволно се прострелва фатално през 1907 г.
Петият ѝ син Асен е роден през 1894 г. По време на Първата световна война е ученик в гимназията, но я напуска и отива доброволец на фронта. Проявява героизъм в атаката на Тутраканската крепост през септември 1916 г. Редникът е сред първите българи, които влизат в тази дотогава румънска крепост, пеейки химна на Добруджа „О, Добруджански край“. Награден е с орден за храброст. След това довършва гимназия. Става юнкер във Военното училище. Завършва го с ускорен курс. Пак е на фронта. Участва в боевете в Македония на Дойран и на Добро поле през септември 1918 г. След войната влиза във Военния съюз. Участва в преврата на 9 юни 1923 г. Адютант е на кап. Харлаков, обвиняван за убийството на премиера Александър Стамболийски. След 9 септември 1944 г. дълги години лежи по лагерите. Умира в Бургас през 1964 г.
Памет Родната къща на Райна Княгиня в Панагюрище е превърната в музей, който е сред Стоте национални туристически обекта на БТС.
В родния ѝ град Панагюрище е открит паметник на Райна Княгиня на 2 май 2006 г.
Връх на остров Ливингстън в Южните Шетландски острови, Антарктика е наименуван на Райна Княгиня.SCAR Composite Antarctic Gazetteer: Rayna Knyaginya Peak
На името на Райна Княгиня са наречени редица обекти, организации и др.
Училища Общообразователно училище в Пловдив, построено през 1968 г. Професионална гимназия по облекло и хранене в Стара Загора, създадена през 1927 г. Българско училище в Дъблин и Туламор, Ирландия 37-мо средно училище в София, открито през 1924 г. Детски градини Детска градина с 360 деца в Кърджали, действаща от преди 1987 г. Детска градина в Панагюрище, открита през 1950 г. Детска градина във Велико Търново, открита през 1976 г.
Други Читалище в София Райна Княгиня (фирма) в Панагюрище Улица в квартал „Разсадник-Коньовица“ в София () Песен за Райна Попгеоргиева (Кой уши байряка?) – народна песен
Вижте също Паметници на Райна Княгиня
Издания Автобіографія панагюрской учительницы Райны Георгіевой, прозванной турками Болгарскою королевной. Преводъ съ болгарскаго Болгарина М. Изданиіе Дамскаго Отдленія Славянскаго Благотворительнаго Комитета. Москва, 1877; Райна княгиня. (Автобиография). Прев. Т. Панайотова. С., 1935 Райна княгиня. Автобиография, документи и материали. Съст. В. Паскалева, Р. Патърчанова. С.: Наука и изкуство, 1976
Библиография Манев, Т. Панагюрище, неговото заселвание, битие и възстание, Пловдив, 1906 г., с. 30 сл. Петканова, Магда. Райна Княгиня. Биографичен очерк. С., 1962 г. Дипчев, Христо. Райна Княгиня. С., 1996 г. Чолов, П. Панагюрските родове Футекови-Дипчеви. София: Бълг. генеал. д-во „Родознание“, 2006
Източници
Външни препратки Песен за Райна Княгиня , 1976 г.