Сокòл е село в Югоизточна България, община Нова Загора, област Сливен.

География

Село Сокол се намира на около 36 km югозападно от областния център град Сливен, около 11 km юг-югоизточно от общинския център град Нова Загора и около 18 km североизточно от град Раднево. Разположено е в южното подножие на Светиилийските възвишения, чийто най-висок връх Острата вила (Острия чатал, 415,9 m) е на около 5 km изток-североизточно от селото. Надморската височина в центъра на Сокол е около 225 m. Климатът е преходно-континентален.

През селото минава третокласният републикански път III-5503, който на запад води до връзка в село Радево с второкласния републикански път II-55 и по него на север към град Нова Загора, а на изток през селата Еленово, Златари, Бояджик и Болярско – към град Ямбол.

Землището на село Сокол граничи със землищата на: село Полско Пъдарево на север; село Омарчево на североизток; село Еленово на изток; село Млекарево на юг; село Радево на запад.

В землището на село Сокол има 5 микроязовира.Държавна агенция за метрологичен и технически надзор. Регистър. Община Нова Загора, село Сокол

Почвите са меки, песъчливи, подходящи за отглеждане на трайни насаждения – лозя и овощни дървета (сливи, круши, ябълки, орехи, бадеми и други), а в южните части на землището и за житни култури.

Населението на село Сокол, наброявало 734 души при преброяването към 1934 г. и 783 към 1946 г., намалява до 128 (по служебен документ на НСИ от 2022-12-31) към 2022 г.Национален статистически институт. Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Сокол, общ. Нова Загора, обл. Сливен

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 183 лица, за 163 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за нито едно – към „турска“, за 4 – към „ромска“, за нито едно – към „други“, за 3 – „не се самоопределят“ и за 13 – „не отговорили“.Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Сокол, община Нова Загора, област Сливен

История След Руско-турската война (1877 – 1878 г.) по Берлинския договор 1878 г. селото – носещо име Ердуванлии, остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението 1885 г., а през 1906 г. е преименувано на Сокол.Национален регистър на населените места. Информация, с. Сокол, общ. Нова Загора, обл. Сливен – 03/03/1878. Събитие: наблюдавано за първи път; Ердуванлии.Национален регистър на населените места. Информация, с. Сокол, общ. Нова Загора, обл. Сливен – 21/12/1906. Събитие: промяна на наименование; Сокол

Към Освобождението в селото има 30 турски къщи с 210 жители и 4 български къщи с 24 жители.

При преброяването на населението през 1893 г. в селото има 45 сгради с 269 жители.Справки в Националния регистър на населените места, Списъци на населените места. Списък на населените места в Княжество България според преброяването на 1 януари 1893 г.; София, Държавна печатница, 1894, стр. 56. XVII. Окръг Стара Загора / 2. Околия Нова Загора / Община Чифлик: 4) с. Ердуванлии

Училището в село Сокол е открито – според данни в запазени документи, през 1912 г. В началото се е помещавало в стара постройка, а по-късно (вероятно през 1926 г.) със средства от общината се изгражда нова училищна сграда. От 1912 до 1944 г. училището е основно, от 1944 до 1965 г. – начално и винаги носи името на Васил Левски. Училището прекратява дейността си през 1965 г., като преминава към Народно основно училище – село Еленово.

Читалище „Искра“ е основано на 19 декември 1931 г. и ползва помещение в училищната сграда. На собствена издръжка работи до 1952 г.; доходите му идват предимно от развиваната при доста примитивни условия театрална самодейност и служат за закупуване на книги за читалищната библиотека. През 1940 г. от събраните средства се закупува първият в селото радиоапарат; радиото допринася за разширяване на читалищната дейност. При читалището има женски битов хор, естрадно-сатиричен и смесен танцов състави и инструмен­тална четворка изпълнители на гъдулка, две гайди и кавал. Построената нова сграда на читалището е открита през 1963 г.Информационен сайт на село Сокол. „80 години читалище Искра – 1931“. 19 декември 2011 г. Автор: Митко Колев.

Обществени институции Село Сокол към 2023 г. е център на кметство Сокол.Национален статистически институт. Национален регистър на населените места. Справка за събитията за кметство СоколИнтегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Сливен, кметство Сокол

В село Сокол към 2023 г. има действащо читалище „Искра – 1931“.Детайлна информация за читалище „Искра – 1931“, село Сокол, община Нова Загора, област СливенИнформационна карта за 2022 г., читалище „Искра – 193“, село Сокол, община Нова Загора, област Сливен

Културни и природни забележителности На около 3,5 km север-североизточно от центъра на село Сокол, на връх Свети Илия в Светиилийските възвишения се намират останките от късноантична и средновековна крепост.Български крепости. Обекти в България. „Село Графитово – крепост Св. Илия“. Източник: Койчев, Н. „История на Нова Загора. Новозагорско през вековете“. Ст. Загора, издателство Арта Графикс, 1997. На върха през XIV век е построен ислямски молитвен дом – Кадемли Баба Теке. Мястото е известно още като Текето, Тюрбето, Тикята, Ердуванлийското кале. Почти до средата на 20 век е наричано Ердуванлийското теке. Първите писмени сведения за Текето са от османския пътешественик Евлия Челеби. Там са погребани мощите на мюсюлманския светец Мусà чобан, известен с прозвището си Кадемлѝ, принадлежал към ордена на бекташите. Тъй като Кадемли бабà е бил овчар, на 6 май мюсюлманите-дервиши идвали да принесат курбан на светеца. Българите вярват, че в този гроб са погребани мощите на свети Илия (Алия). Хора със здравословни проблеми преспиват тук, колят курбан, палят свещи и принасят дарове на светеца. Българите празнуват на Илинден, а турци и цигани-мюсюлмани – на Гергьовден.Национален регистър на храмовете в Република България, село Сокол, област Сливен. Кадемли Баба Теке. Историческа справка.АНАМНЕЗА, Год. XI, 2016, кн. 3, с. 29-41, ISSN 1312-9295. „Култови места и култови практики: примера с циганите в България“, стр. 31, „... светилището на връх Св. Илия край с. Графитово, Новозагорско. ...“

На около 2,4 km югоизточно от центъра на селото се намират останките на укрепеното неолитно селище Химитлията (Плоската могила).Български крепости. Обекти в България > Югоизточна България > Област Сливен > Общ. Нова Загора > С. Сокол - укрепено селище Химитлията/Плоската могила

Други Името на село Сокол носи Нос Сокол на Антарктическия полуостров, разположен в най-северната част на континента Антарктида в относителна близост с най-южния край на Южна Америка.Справочник на българските географски имена в Антарктика . Комисия по антарктическите наименования. София, 2015.Sokol Point . SCAR Composite Antarctic Gazetteer.

Източници

Външни препратки Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-053 Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-053-3. Актуалност 1980 г. Издание 1985 г. Горнотракийска низина. Географска карта Източна Румелия. Карта

Категория:Села в област Сливен