Илия Атанасов Дуков е български общественик, участник в борбата за българска църковна независимост.
Биография Илия Дуков е роден в 1806 година в град Неврокоп, тогава в Османската империя. Учи в местното килийно училище. Замогва се и става собственик на хан. Активно участва в борбите за църковно-национална независимост на българите в Неврокопско и е един от местните лидери на движението. Той е пръв председател на Неврокопската българска община и заема тази длъжност от 1860 до 1871 година. Дуков има важен принос за откриването в Неврокоп на новобългарско училище през 1862 година и на девическо училище през 1867 година и спомага за създаването на читалище „Зора“ (днес „Просвета“). В 1866 – 1867 година временно се увлича от униатската пропаганда.„Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр.265, 270-271. В 1866 година със Стоил Полизоев Дуков пристига в Сяр, за да води преговори с католическия владика Мелетий Драмски. Стефан Веркович обаче ги отклонява от унията и предава молбата им до руския консул в Солун Александър Лаговски, който им обещава да действа пред валията да се позволи богослужение на български в неврокопската църква.
Дуков е един от организаторите на народния събор, проведен през 1869 година в село Гайтаниново, на който се провъзгласява отказването на Неврокопския край от Цариградската патриаршия. През 1873 година в хана на Дуков е свикан учителски събор, на който се основава учителско дружество „Просвещение“.
След погрома на Априлското въстание през 1876 година Дуков е обвинен в революционна дейност, за което е арестуван. През 1891 година се запознава с Васил Кънчов, който пише за него:
През 1894 година е сред участниците в тържественото посрещане на първия български екзархийски митрополит – Иларион Неврокопски. Сътрудничи на Стефан Веркович при събиране на етнографски материали. Поддържа кореспонденция с Йоаким Груев, Васил Чолаков, Христо Тъпчилещов, Стефан Захариев и други по проблемите на просветните и църковно-националните борби. Разпространява сред населението български вестници и книги. Дарител е на местното читалище и девическо училище. Заради дейността си, многократно е преследван и арестуван от османските власти.
Илия Дуков умира в родния си град на 30 декември 1896 година на преклонна възраст. Той е баща на просветната деятелка Екатерина Дукова, на общественика Никола Дуков и на военния деец и революционер Атанас Дуков.Марков, Иван. Дейци на националното Възраждане в Неврокопския край. "Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането". София, 1979, стр.95-97.
Бележки
Категория:Родени в Гоце Делчев Категория:Български общественици от Македония Категория:Българи в Османската империя Категория:Членове на Неврокопската българска община Категория:Български възрожденци Категория:Български читалищни дейци Категория:Починали в Гоце Делчев