Владимир Сабоурин

Владимир Сабоурин (рождено име Vladimir Eduardo Sabourín Drenska)Institut zur Erforschung und Förderung österreichischer und internationaler Literaturprozesse. е пишещ на български литератор от френско-кубински произход: поет, филолог, историк на културата и литературен критик, причисляван към българския постмодернизъмПламен Дойнов, „Как да се простим с неоавангарда и постмодернизма“. В: Пламен Дойнов, Литература в междувековието. Поглед към българската литература 2000 – 2003. Изд. Балкани, С., 2004. ISBN 954-8353-97-0. Автор на „Манифест на новата социална поезия“ и основател на литературното движение „Нова социална поезия“.„Манифест на Новата социална поезия“, Сборище трубадури, 10.09.2016.

Биография Владимир Сабоурин (Vladimir Sabourín) е роден на 19 декември 1967 г. в Сантяго де КубаClinica Los Ángeles, Santiago de Cuba. Hospital Materno.. През 1984 г. завършва Средното училище при Посолството на Русия в България (преди 1992: Съветско средно училище при Посолството на СССР в НРБ)Средняя школа при Посольстве России в Болгарии ..

Завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. През 1994 г. защитава докторска дисертация на тема „Увод в метаезика на Хумболтовата философия на езика“. Хабилитира се с монографията „Произход на испанския пикаресков роман: към генеалогията на реализма“ (2006 г.). Доктор на филологическите науки (2010 г.) с дисертацията „Мистика и Модерност. Испанската католическа мистика през Златния век“. Професор по антична и западноевропейска литература във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.

Дебютната му книга „Sex Shop“ (Самиздат, 1993) е финансирана от неговите родители Хесус Сабоурин и Маргарита Дренска.

Гост-лектор на Университета на Федерална провинция Саар, Саарбрюкен и на Калифорнийския университет, Бъркли. Стипендиант на Гьоте-Общество във Ваймар, Германската служба за академичен обмен (DAAD), Федералното министерство за наука и комуникации на Република Австрия (BMWV) и Фондация Роберт Бош.

Artist-in-Residence (2011) в quartier 21 (Museumsquartier), Виенаquartier21, Artists-in-Residence..

На 9.09.2016 г. публикува във ФБ „Манифест на новата социална поезия“ и основава литературното движение „Нова социална поезия“.

Произведения Поезия „Sex Shop“. София: [Самиздат], 1993, 64 стр.Бойко Пенчев, „Обичате ли посмодерната поезия? (Тест)“, рец. в Тъгите на краевековието. „Йожени или Новата Асамблея Знаме на мира“ (2004), електронна публикация в LiterNet.Ангел Игов „Те това е махалата“, рец. в електронното списание „Литературен клуб“, бр. 74, юли 2004 г. „Кучка и други стихове 07“ (2007), електронна публикация на сайта „Грозни Пеликани“. „Мъртвите“ (2009), електронна публикация на сайта „Грозни Пеликани“. „бакърена фабрика“. София: Фондация „Литературен вестник“, 2015, 120 стр. ISBN 978-954-9602-42-5„Витрина“ от Силвия Чолева, в. „Литературен вестник“, бр. 15, 15 – 21.04.2015, с. 4.„Нашият живот е нашата политическа задача“ – репортаж от една двойна премиера, „Аз чета“, 28.05.2015. „Работникът и смъртта“. София – Лондон: „Смол Стейшънс Прес“, 2016, 143 стр. ISBN 978-954-384-045-8„Витрина“ от Йордан Ефтимов, в. „Литературен вестник“, бр. 2, 13 – 19 януари 2016, с. 5.Нели Лишковска, „Сваляне на маските. За поетичната книга „Работникът и смъртта“ от Владимир Сабоурин“, Културни новини, 24.03.2016.Кирил Василев (поет), „Ярост и скръб“ , в. „Българска армия“, 28.03.2016Аноним, „Хроника на премиерата на „Работникът и смъртта“ (по видеозаписа на събитието)“, Грозни пеликани, 29.04.2016.Илиян Шехада, „Работникът и скрапът. Бележки върху „Работникът и смъртта“ на Владимир Сабоурин“ , в. „Литературен вестник“, бр. 19, 11 – 17.05.2016, с. 6.Красимир Христакиев, „„Работникът и смъртта“ – за труда, за непоносимата красота на нагледа“, Електронно списание LiterNet, 23.05.2016, № 5 (198). „Известна Също Като Розата на Рая“, София: „Пергамент“, 2016, 244 стр. ISBN 978-954-367-063-5,Ива Спиридонова, „Истина в поезията, която е хазарт: Известна Също Розата на Рая на Владимир Сабоурин“ , електронно списание „Нова социална поезия“, бр. 2, януари 2017. „Останките на Троцки“, Варна: Електронно издателство „LiterNet“, 2017. ISBN 978-954-304-422-1 „Останките на Троцки (93 – 17)“, София: [Самиздат], 2017, 384 стр. ISBN 978-619-188-155-0„Владимир Сабоурин издаде избрано“, разговор със Силвия Чолева, Артефир, БНР, 21.12.2017 „Троянски поети“, София: [Самиздат], 2019, 672 стр. ISBN 978-619-188-249-6Ваня Вълкова „България на Венецианското биенале и бг социалният арт активизъм“, vs. archives, 10.05.2019„Троянски поети“, разговор на Надежда Московска с Владимир Сабоурин, Библиотеката, БНТ, 02.06.2019.Кирил Василев, „Троянски поети е необичайна книга“, в. „К“, бр. 23, 21.06.2019, с. 8.Ирена Кръстева, „Larvatus prodeo“, в. „К“, бр. 23, 21.06.2019, с. 8. „Троянски поети. Избрани преводи“, Варна: Електронно издателство „LiterNet“, 2019. ISBN 978-954-304-438-2 „Сънищата“, сп. „Нова социална поезия“, 10.04.2020, 68 стр. „Muchacha blanca: Selección de poesía de Vladimir Sabourín“ (Билингва), Traducción del búlgaro Marco Vidal González, Cala Bona (Islas Baleares): La Tortuga Búlgara, 2020, 129 p. ISBN-13: 979-8656092319Marco Vidal González, La eterna forma del hormigón, Revista digital Fronterad, 18/02/2021. „Сънищата“, В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2020, 76 с. ISBN 978-619-208-224-6„Сънищата. Премиера на новата книга на Владимир Сабоурин“, Културни новини, 28.09.2020. „Старост“, София: [Самиздат], 2021, 116 стр. ISBN 978-619-91783-0-0 (Електронна публикация, сп. „Нова социална поезия“, 29.12.2020, 97 стр.) „Смъртта. Антология“, София: [Самиздат], 2021, 540 с. ISBN 978-619-91783-2-4 (Електронна публикация, сп. „Нова социална поезия“, 30.05.2021, 511 с.)„Смъртта. Антология на антологиите“, Културни новини, 21.06.2021. „Sabourín XXX Box“, София: [Самиздат], 2022, 2123 стр.

Монографии Увод в метаезика на Хумболтовата философия на езика, София: [Самиздат], 1994, 148 стр. Произход на испанския пикаресков роман: към генеалогията на реализма, В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2006, 317 стр. ISBN 978-954-524-512-1 Светлозар Игов, „Владимир Сабоурин за испанския пикаресков роман“ , рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 41, 2007, с. 5. Също в: Електронно списание LiterNet, 1 декември 2007, 12 (97).Красимир Христакиев, „Насилие и мръсна литература. Копелето на Златния век“, рец. в „Култура“, бр. 19 (2414), 19 май 2006. Също пространен вариант в: Електронно списание LiterNet, 23.07.2006, № 7 (80).Владимир Шумелов, „Рецензия на Произход на испанския пикаресков роман“, сп. „Света гора“, бр. 8 (З), 2007, с. 552 – 556.Марина Маринова, „Другата страна на свободното писане – испанският роман в проекта на модерността“. В: Сб. Библиотеки. Четене. Комуникации, В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2009, с. 314 – 323. Свещенотрезвото. Мистика и Модерност, В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2010, 560 стр. ISBN 978-954-524-729-3 „Владимир Сабоурин представи книгата си „Свещенотрезвото“, „Културни новини“, 28.04.2010.Кирил Василев (поет), „Проблемът на Ницше решен от Моцарт. За книгата „Свещенотрезвото“ на Владимир Сабоурин“, рец. в „Грозни Пеликани“, 11 октомври 2010 г.Снежана Иванова, „Свещенотрезвото. Semper aliquid novi“ , рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 9, 16 март 2011, с. 4 – 5. Сложност и ред. Изследвания върху ранната модерност, В. Търново, УИ "Св. св. Кирил и Методий, 2013, 432 стр. ISBN 978-954-524-883-2Представяне на Сложност и ред, Австрийски библиотека (ВТУ), 29.04.2013 .Красимир Христакиев, „Сложност и ред в ранномодерната ситуация“ , рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 24, 26.06 – 2.07.2013, с. 4 – 5.„Сложност и ред – разговор върху две книги на Владимир Сабоурин“, Софийски литературоведски семинар, СУ, 8 май 2014. Ляво поколение, дясно поколение. Иван Мешеков и Ернст Юнгер, В. Търново, УИ "Св. св. Кирил и Методий, 2020, 152 с. ISBN 978-619-208-210-9Дияна Николова, За окопното поколение и идеологиите, родени в „стоманените бури” на Европа, Портал Култура, 04.06.2020Великата война: сияние и заслепление. Разговор на Ани Илков с Владимир Сабоурин за „Ляво поколение, дясно поколение“, сп. „Нова социална поезия“, бр. 22, май, 8.05.2020.

Сборници с есета Изследвания. Литература / Модерност. Теология. Кино, София: Издателство „Графити“, 2000, 207 стр. ISBN 954-9826-04-X Милена Кирова, „В критиката – обратното на обратното“, рец. в „Култура“, бр. 19 (2180), 18 май 2001, с. 4. Ляво и литературно, София: Издателство „PerMan“, 2001, 124 стр. ISBN 954-90865-1-8 След сюблима. София: Издателство „PerMan“, 2003, 136 стр. ISBN 954-90865-2-6 Sprache und Gewalt: Fluchtlinien der literarischen Moderne. Veliko Târnovo: PIC Verlag, 2003, 175 стр. ISBN 954-736-100-7 Останка от една горда нощ. Към историята на победените, Велико Търново: Издателство „Фабер“, 2014, 262 стр. ISBN 978-619-00-0009-9 Towards a New Social Poetry. Aesthetico-political Theses, Columbia, SC: CreateSpace Independent Publishing Platform, 2018, 62 стр., ISBN-13: 978-1985229341, ISBN-10: 198522934X Студии, София: Самиздат, 2023, 748 с. ISBN 978-619-91783-4-8

Студии „Свещенотрезвото. Мистика и модерност (Втора част. Музика и Просвещение)“, електронна публикация на сайта „Грозни Пеликани“, 27 януари 2007, 317 стр. „Социално дисциплиниране и мистика през ХVI век“, електронна публикация на сайта „Грозни Пеликани“, 29 януари 2008, 226 стр. „Фигури на ранномодерния интелектуалец в De vita beata (1463) на Хуан де Лусена“, електронна публикация на сайта „Грозни Пеликани“, 24 август 2010, 33 стр. „Епос и ресентимент. Към генеалогията на романа“, електронна публикация на сайта „Грозни Пеликани“, 25 септември 2011, 90 стр. „Сложност и ред при Сад“, електронна публикация на сайта „Грозни Пеликани“, 6 септември 2013, 132 стр.

Литературна критика „Може би моя – ортографията на Острова“, сп. „Български език и литература“, кн. 4 – 5, 1996, с. 9 – 15. „Тихата победа“, сб. Дебелянов. Съвременни интерпретации, В. Търново: Издателство „Слово“, 2003, с. 218 – 235. „След сюблима: Bulgaria Limited“, рец. за пиесата на Ани Илков Bulgaria Limited, в. „Литературен вестник“, бр. 38, 20.11.2002. Също в: електронно списание LiterNet, 11.04.2003. „Паузата: проекти, форми, глина“, рец. за Българският модернизъм на Бойко Пенчев, в. „Литературен вестник“, бр. 9, 03.-09.03.2004. „Модернизмът, обяснен за деца“, рец. за Модернизъм. Литературни анализи 10. клас на Йордан Ефтимов, „Литературен вестник“, бр. 18, 05.05.2004. „Ако мистиците бяха физици: липсващи страници на Кирил Василев“ , рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 21, 2010, с. 5. „Тъй бялото сърце на пясъчника“, рец. за Сърцето не е създател на Йордан Ефтимов в сп. „Страница“, бр. 2, 2013 (54), с. 151 – 154. „Към историята на победените. Тиханов в Бразилия“ , рец. за Narrativas do exílio: cosmopolitismo além da imaginação liberal на Галин Тиханов във в. „Литературен вестник“, бр. 39, 27.11 – 3.12.2013, с. 9, 11. „Ако се каже за Бога, че е, то това би било нещо добавено: размисли върху Това не е религия на Владимир Градев“, рец. за Това не е религия на Владимир Градев в „Култура. Портал за култура, изкуство и общество“, 30.06.2014. „Между трона на свети Петър и Сега отпускаш Твоя раб: към политическата теология на Владимир Градев“, рец. за Излизания на Владимир Градев, в. „Литературен вестник“, бр. 17, 2015, с. 3. „Съработникът в Разпознавания на Владимир Градев“, рец. на Разпознавания. По пътищата на душата на Вл. Градев, в „Портал за култура, изкуство и общество“, 29.08.2017 г.

Проза Поезия и тичане. Автобиография (2009), електронна публикация на сайта „Грозни Пеликани“. Естетика на прехода. Роман, електронна публикация на сайта „e-literature“, 5.09.-19.11.2009.

Аудиозаписи Илиада. Божествена комедия. Кантика първа. Кървава песен. Дон Кихот. Първа и Втора част. Замъкът. Книга Битие. „Владимир Сабоурин тича“.

Съставителство и редакция