Овесът (Avena sativa), наричан също посевен овес, е вид тревисти растения от семейство Житни (Poaceae). Посевният овес се дели на 3 основни формиСистематика и сортове на овеса, cvetya.comОвес – систематика и сортове, agronettv.bg: Разперен овес (Avena sativa grex var. diffusae Mordv.), Сбит (едностранен) овес (Avena sativa grex var. orientalis Mordv.) и Голозърнест овес (Avena sativa grex var. nudae Mordv.). Има голямо стопанско значение като зърнено-житна култура.

Терен (нива), който е засят с овес се нарича овесище, а съответните селски стопани – овесопроизводители.

Поради ниските добиви, площта на овесените насаждения по света постоянно намалява. Най-големите производители на овес са Русия, САЩ, Канада и страните от Западна Европа и Централна Европа.

Ботаническа характеристика Кореновата система на овеса е силно развита и от брадест тип. Тя прониква по-дълбоко от тази на пшеницата и ечемика. Обикновено достига дълбочина до 50 – 60 cm, но може и до 80 – 90 cm. Кореновата система проявява по-голяма усвоителна способност, както и по-активно дишане, в сравнение с другите житни растения. Първичната коренова система на овеса се състои от 3 ембрионални корена. Вторичните (адвентивни) корени се формират по време на фаза трети лист и след нея, като броят им достига 30 – 40.

Стъблото е с типичното устройство характерно за житните растения. Достига височина от 0,60 до 1,20 m и е с различна здравина. То е кухо, гладко и кръгло. Окраската му е тревистозелена, но може да бъде покрита и с восъчен налеп, който придава в различна степен сивкав оттенък. Много от сортовете проявяват добра устойчивост на полягане. Първите 5 – 6 възли са надземни, а останалите 3 – 5 – подземни. За разлика от останалите зърнено-житни култури като пшеница, ечемик, ръж, тритикале има специфичен характер на развитие и морфологично проявление на зародишните възли и междувъзлия. Характерно е проявлението на първото междувъзлие, разположено непосредствено под колеоптилния възел. То се нарича mesocotyl и се характеризира със способността си силно да се удължава, като участва заедно с колеоптила при изнасяне на централната пъпка към повърхността на почвата. Общата им дължина е 8 – 10 cm, което създава предпоставки за поникване на семената от по-голяма дълбочина.

Листата съответстват на брой с броя на стъблените възли. Всеки лист е съставен от листно влагалище с форма на отворен цилиндър и петура. Листното влагалище обхваща като освен му придава здравина и го предпазва и от неблагоприятни външни влияния. Листната петура е с ланцетна форма. На мястото, където преминава във влагалището се намира силно развито езиче (лат. – ligula). Интересен видов признак е липсата на ушички липсват. По този начин културата може да бъде разпозната от останали зърнено-житни култури още във фазата преди изметляване.

Съцветието при овеса е метлица, която бива с различна форма в зависимост от сорта. Тя се определя от разположението на страничните разклонения на метлицата спрямо централната и ос. По този начин се различават два основни типа метлици с подтипове: Едностранна или байрачеста – всичките странични разклонения са разположени от едната страна на метлицата. Разпръсната метлица – страничните разклонения са разположени около централното вретено във всички посоки. Според дължината на разклоненията и ъгълът, който те сключват с централната ос, метлицата се подразделя на няколко подтипа: Изправена; Храстовидна; Разперена; Увиснала (спяща);

Класчетата са разположени поединично върху малки подутини по върховете на крайните разклонения на метлицата. Класовите плеви (глумите) са дълги и сравнително широки. Имат ладиевидна форма и обхващат цялото класче. Само при голозърнестата форма на овеса горните цветчета остават непокрити от класовите плеви. Във всяко класче се образуват от едно до три, в по-редки случаи и четири цветчета, от които се формират две или три нормално развити зърна. Голозърнестият овес има от пет до осем цветчета, съответно и зърна в класче. Всяко от цветчетата се състои от по две цветни плеви, плодник с две перести близълца и три тичинки. Външната цветна плева е изпъкнала и отново с ладиевидна форма. Вътрешната цветна плева е по-тясна и по-нежна, с два ясно изразени ръба. Цветните плеви здраво обгръщат зърното, но не са сраснали с него. При голозърнестите форми цветните плеви са по-големи, но не обхващат добре зърното и то лесно се отделя от тях при вършитба.

Масата на 1000 зърна е 25 – 30 g. Освободеното от плеви зърно е заострено и покрито изцяло с власинки. Зърната от едно узряло класче се различават по големина и форма. Най-едро и най-дълго е зърното, образувано от най-долното цветче в класчето. Следващите едно-две са по-кръгли и издути. Понякога в класчето се формира само едно зърно, което е обвито от цветните плеви на две цветчетаБотаническа характеристика на овеса, cvetya.comОвес – ботаническа характеристика, agronettv.bg.

История Произходът на овеса оставал дълго време неизвестен. През 1916 г. по време на експедицията си до Иран на руския учен Николай Вавилов наблюдава нива с лимец в близост до Хамадан. Тези посеви се оказали заплевени от посевен овес. Така той стига до извода, че първоначално овесът е бил пренасян от хората като плевелно растение още преди да го култивират. Прародината на овеса е на територията на днешна Монголия и североизточен Китай. Опознаването и използването му като култура от човечеството започва около две хиляди години преди новата ера. Предполага се, че в площите на житното растение двузърнест лимец в Предна Азия е имало голямо разнообразие от плевелни форми на овес. При преселението на народите и пренасянето на лимеца на северозапад тези форми като по-приспособими започват да го изместват. Преминава се към отглеждането на овес като самостоятелна култура. Най-древните следи от култивирани форми на овес са от бронзовата епоха от територията на Швейцария, Франция и Дания. Първото писмено споменаване на тази култура е в записките на древногръцкия лекар Диейхс, живял през IV век пр. Хр. Плиний Стари е писал за това, че древните германци отглеждали овес, а от семената му варили каша. Поради този факт римляните и гърците се отнасяли презрително към северните си съседи, които се хранели с храна пригодна само за добитъкаЭнциклопедия – Овес .. Клавдий Гален споменава, че овесът е отглеждан и в Индия. Педаний Диоскурид не само описва овеса, но го използва и в медицинската си практикаХлеб – всему голова? Ломоть четвертый. Овес: история и …. На територията на съвременна Русия овесът се явявал като една от най-важните културиОвес – одна из самых распространенных зерновых культур в Казахстане .. Този факт е споменаван още в летописите озаглавени „Начална руска летопис“ на древния монах и писател Нестор Летописец през XII век.

Съществува документално потвърждение, че през 779 година овесът придобива значителна известност сред англо-саксонците. В продължение на няколко века овесената каша приготвена от овесено брашно, вода и сол е била основната храна за жителите на остров Великобритания, особено в Шотландия. В тези райони райони се оказва, че овесът е единствената култура пригодна за растеж при хладни и влажни условия.

През 1290 г. в Нюрнберг е издаден акт указващ правилата за варене на бира. Тя трябвало да се вари единствено от ечемик като категорично се забранявало варенето от овес, пшеница и ръж. През 16 век обаче пивовари от Хамбург и Нюрнберг започнали да експериментират като произвеждали светло пиво от овесПиво Германии. Един от най-старите документи на цереологията (наука за кръговете в полетата) е хартфордширската ксилография Дяволът-косач от 1678 година. На нея е изобразен дявол, който прави кръгове в поле от овесTHE 'MOWING DEVIL' INVESTIGATED . Образът на овеса намира и широко приложение в хералдиката.

Редом с други известни в Стария свят култури, овесът е пренесен и в Северна Америка. Овесът е пренесен от шотландци първоначално на островите Елизабет, недалеч от бреговата линия на щата Масачузетс. Оттам е разпространен на целия континент, където се е наложил като основна храна на конете, но е използван и за приготвянето на каша, в различни рецепти за пудинг и разнообразни печива.

Значение Състав Сухото зърно съдържа около 12 – 14% вода, 50 – 65% въглехидрати, 9 – 22% белтъчини, 4,5 – 5,5% мазнини и витамините В1 и В2. Има висока смилаемост. По съдържание на лесноусвояеми белтъчини и мазнини овесът се оказва, че е по-богат от останалите зърнено-житни култури. Той ce отличава с оптимално процентно съотношение на въглехидрати, белтъчини, мазнини и витамини от групата BЛюбопитни факти за житните растения, dieti.net. 1 kg зърно съдържа една кръмна единица и 75 g смилаем протеин.

Плевите в овеса съставляват 20 – 30%. Овесената слама има по-висока хранителна стойност от сламата на другите житни растения и се използва за груб фураж (1 kg съдържа 0,39 кръмни единици и 18 g. смилаем протеин).

Като храна Отглежда се за зърно, което е с висока хранителна стойност и е отлична храна за подрастващия човешки организъм. Зърното се използва за приготвяне на грис и брашно за детски храни, овесени ядки. За консумация от хората се добиват и овесени ядки. Те се консумират главно като каша, но могат да се използват и в различни тестени храни, като кекс, бисквити и хляб. Овесът е и съставка на различни зърнени закуски, като мюсли и гранола. Използва се и като сурогат на кафето и за производството на заместител на млякото (овесено мляко).

Притежава и високи фуражни качества и се включва в дажбата основно на коне. Зърното на овеса се използва предимно за фураж. То е много полезно за конете и младите подрастващи животни. Интересен факт е, че семената, които се продават с търговското название „котешка трева“, която консумират котките с цел подобряване на храносмилането, са основно овесени.

Приложение в медицината Овесът още от древността е известен и като целебно растение, употребявано при лечението на различни заболявания и за профилактика на много от тях. Съдържа ценни антиоксидантни средство, които защитават от сърдечна недостатъчност. Подобрява състоянието на имунната система, предпазва я от инфекции и стабилизира кръвната захар, понижава риска от диабет тип II.

Има общоукрепващо действие. Овесените ядки са много подходящи за възстановяване жизнените сили на хора изтощени в резултат на непълноценно хранене и за бързо възстановяване на болни след тежки заболявания.

При възпаление на лигавицата на стомашно-чревния тракт овесът оказва благоприятно действие, прилага се и при повръщане и диария, някои форми на запек и за подобряване на перисталтиката. Продължителната употреба на отвара от овес повлиява благоприятно аденома на простатната жлеза, повлиява благоприятно повишеното съдържание на холестерол в кръвта, задръжката на течности при сърдечносъдови и бъбречни заболявания.

Външно овесената слама се прилага при ревматизъм, подагра и кожни заболявания, придружени със сърбежОвес (Avena sativa), medpedia.framar.bgОвес Avena Sativa L., Действие и приложение, pharmacy-bg.comОвес – Avena Sativa L. , galenia.bg.

Производство Десетте най-големи производители на овес за 2023 г.(в милиони тона) 3.300 2.636 1.503 1.020 0.956 0.907 0.830 0.828 0.600 0.464 World Total 18.776Източник: Организация по прехрана и земеделие (ФАО)

Разпространение и условия Овесът е култура на умерения пояс. Той има по-ниско изискване към летните горещини и по-голяма толерантност към валежите в сравнение с другите зърнено-житни култури като пшеница, ръж и ечемик. Ето защо той е широко разпространен в райони с хладни и влажни лета като Северозападна Европа. Като едногодишно растениеможе да бъде засадено в началото на пролетта или есента за даде реколта съответно в края на лятото или през есента. Овесът може да вирее във високите долини на Хималаите, където умереният климат на този район не е подходящ за просо, ориз или пшеница.