Карл Брюлов () е известен руски Bryullov Karl (1799 – 1852) – brief biography // Russian Paintings Gallery художник, живописец, монументалист, акварелист, член на Миланската и Пармската академия, Академията „Св. Лука“ в Рим, професор на Петербургската и Флорентинска художествена академия. Брат е на известния архитект Александър Брюлов. Смята се, че той е ключова фигура в преминаването от неокласицизма към романтизма в Русия.
Фамилията Брюлови Родоначалник на фамилията Брюлови е френският скулптор-орнаменталист Георг Брюло, който пристига в Санкт Петербург през 1773 година. Неговият син Йохан (Иван) Брюло също става скулптор. Най-възрастният син на Йохан – Пол (Павел) Брюло, вече е руски скулптор и художник, дърворезбар, график, живописец-миниатюрист, академик по орнаментална скулптура. История. Культура. Исскуство/Павел Брюлов, племенник на „великия Карл“
Следващото поколение приема руско окончание на фамилията си и е богато на хора на изкуството. Най-възрастният син на Пол е Фьодор Брюлов, който става художник, професор по църковна живопис. Следващият син – Александър Брюлов е художник и професор по архитектура. Най-малкият от тримата постига най-голяма известност. Това е Карл Брюлов, един от големите руски художници, член на художествените академии в Петербург, Париж, Рим и Флоренция. Самият Карл няма деца, но традицията продължава и при следващото поколение. Синът на Фьодор – Николай Брюлов става архитект, а синът на Александър е художникът и архитект Павел Брюлов.
Биография Карл Брюлов се ражда на 23 декември 1799 в Санкт Петербург в семейството на академика, дърворезбар и гравьор Пол (Павел) Иванович Брюло (1760 – 1833). Още от раните си години е привлечен от Италия. Въпреки обучението си в Императорската художествена академия (1809 – 21), Брюлов никога не приема напълно класическия стил, упражняван там и популяризиран от брат му Александър Брюлов. След като се отличава като обещаващ и креативен студент и завършва образованието си, той напуска Русия и заминава за Рим, където работи до 1835 и рисува портрети и битова живопис. Става известен обаче с историческата си живопис.
Най-известната му творба, „Последният ден на Помпей“ (1830 – 33), е огромна композиция, сравнявана от Пушкин и Гогол с най-добрите платна на Рубенс и Ван Дайк. Картината става сензация в Италия и изкачва Брюлов на върха на европейските художници. След завършването на творбата, той се завръща триумфално в руската столица, където създава много приятелства сред аристокрацията и интелектуалния елит и се сдобива с висока длъжност в Императорската художествена академия. Докато преподава в Академията, Брюлов развива портретен стил, комбиниращ неокласическата простота и романтичните тенденции, което задоволява склонността му към реализъм, като е добавено и интригуващо ниво на психологическо проникване.
Докато работи по плафона на катедралата Исакиевски събор в Петербург, здравето му внезапно се влошава. По съвет на лекарите, Брюлов напуска Русия и заминава за Мадейра през 1849, където прекарва последните три години от живота си. Умира в Манциана, близо до Рим, и е погребан в протестантското гробище там.
Галерия
Външни препратки
Карл Брюлов. Картини и биография. Изображения с висока резолюция Карл Павлович Брюллов. Биография, творчество и картини на художника
Източници
Категория:Руски художници Категория:Романтизъм Категория:Родени в Санкт Петербург Категория:Починали в Италия