Джеймс Мил (, 6 април 1773 – 23 юни 1836) е шотландски икономист, историк и философ. Представител е на класическата школа в икономиката, „рикардианец“. Завършва Единбургския университет. Баща е на Джон Стюарт Мил. Джеймс Мил е един от създателите на Лондонския университет.
Биография
Роден е в Шотландия в бедно семейство на обущар. Завършва теология. Бил е пастор, но по-късно се отказва от сана си. Служи в Британската източноиндийска компания.
В „Елементи на политическата икономия“ Мил систематизира идеите на своя приятел и съвременник Давид Рикардо.
Доразвива трудовата теория за стойността на Рикардо. Мил вижда противоречието в Теорията за стойността. Според него източник на стойността освен живия труд, а и овеществения труд. Стойността се създава и от натрупания, освен от живия труд, т.е. капиталът създава стойност.
Джеймс Мил прави опит да обясни и процеса на размяната между живия и овеществения труд. При размяна между труда и капитала, по-малкото количество труд се разменя срещу по-голямото количество труд, които производителят е възложил. Мил представя работника и капиталиста като съсобственици на произведения труд – единия с труда си, другия със средствата си. За по-голямо удобство на работниците предприемачът им изплаща тяхната част във вид на работна заплата.
Джеймс Мил анализира въпроса за рентата. Предлага облагането на рентата с данък в голям размер, което на практика, според неговите съвременници, означава, национализация на поземлената собственост.
Основни произведения An essay of the impolicy of a bounty on the exportation of grain, 1804. „Lord Lauderdale on Public Wealth“, 1804, Literary Journal Vol. IV, No. 1 Commerce Defended, 1808. „Thomas Smith on Money and Exchange“, 1808, Edinburgh Review no. XXV, pp. 35–68 The History of British India, 3 vols., 1817. „Government“, 1820, Encyclopædia Britannica Elements of Political Economy (Елементи на политическата икономия), 1821 „Liberty of the Press“, 1825, Encyclopædia Britannica Essays on Government, Jurisprudence, Liberty of the Press, Education, and Prisons and Prison Discipline, 1823. Analysis of the Phenomena of the Human Mind, 2 vols., 1829. Revised edn, 2 vols, 1869. Essay on the Ballot and Fragment on Mackintosh , 1830. „Whether Political Economy is Useful“, 1836, London Review, vol. II, pp. 553–572. The Principles of Toleration, 1837.
За него Bain, Alexander, 1882, James Mill: A Biography, London: Longmans Green & Co.. Fenn, Robert A., 1987, James Mill's Political Thought, New York and London: Garland Publishing. Halévy, Elie, 1955, The Growth of Philosophic Radicalism, Boston: Beacon Press. Hamburger, Joseph, 1965, James Mill and the Art of Revolution, New Haven: Yale University Press. Plamenatz, John, 1966, The English Utilitarians, Oxford: Basil Blackwell.
Източници
Външни препратки Страница, посветена на Дж. Мил
Terence Ball, James Mill, The Stanford Encyclopedia of Philosophy, 2014
Категория:Шотландски икономисти Категория:Шотландски философи Категория:Философи от 19 век Категория:Икономисти от класическата школа Категория:Шотландски историци Категория:Шотландски есеисти Категория:Британски преводачи Категория:Британски атеисти Категория:Либерали Категория:Възпитаници на Единбургския университет Категория:Починали в Лондон