Карло Джезуалдо () известен също като Карло Джезуалдо ди Веноза, принц на Веноза и граф на Конца, роден на 8 март, 1566 е италиански композитор, изпълнител на лютня и аристократ от късния ренесанс. Известен е най-вече с изключително изразителните си изградени върху хроматизъм мадригали (стил неизползван впоследствие чак до 19 век) както и с едно от най-прочутите убийства в историята на музиката.
Биография Произход и младежки години Джезуалдо е член на аристократична фамилия, владееща Веноза от 1560 г. Неговата майка Джеронима е племенница на Папа Пий IV, а чичо му кардинал Карло Боромео впоследствие е канонизиран като светец от Ватикана.
Най-вероятно е роден във Веноза, по това време част от Неаполитанското кралство, но за детството му не е известно почти нищо. Дори рождената му дата е предмет на спорове като различни източници сочат 1560, 1561 или 1566. Джезуалдо се посвещава изцяло на музиката още от ранна възраст. Свири на лютня, клавесин и китара.Anthony Newcomb. „Carlo Gesualdo and a musical correspondence of 1594“ in The Musical Quarterly, October 1968, vol. LIV no. 4.Счита се, че е работил съвместно с Помпонио Неня, но не е ясно дали отношенията им са били като между учител и ученик или като между колеги.
Двойното убийство През 1586 г. Джезуалдо се жени за първата си братовчедка, Донна Мария д'Авалос, дъщеря на маркиза на Пескара. Две години по-късно тя завързва любовна афера с Фабрицио Карафа – херцог на Андрия. Очевидно успява да запази връзката си в тайна от съпруга си чак до 16 октомври 1590 г., когато Джезуалдо се връща внезапно от лов, заварва любовниците на местопрестъплението и убива и двамата още в леглото. Обезобразените им тела са изложени на показ пред двореца. По тогавашните закони, бидейки аристократ, Джезуалдо не може да бъде подведен под отговорност, но страхувайки се от отмъщение от роднините на убитите, се оттегля в замъка си в град Джезуалдо.
Известни са изобилни детайли за двойното убийство, тъй като свидетелствата на очевидците, изложени пред магистратите, са запазени изцяло. От тях става ясно, че Джезуалдо е убил любовниците с помощта на прислугата си, но лично е намушкал многократно съпругата си. Херцогът на Андрия е посечен многократно с меч, а също и прострелян в главата.
Двойното убийство получава широк обществен отзвук, включително е възпято в стихове от поети като Торкуато Тасо и цяла плеяда неаполитански поети.
Според някои слухове Джезуалдо е убил и втория си син от Мария, а според други е убил и тъста си, когато последният дошъл да търси отмъщение.
Години във Ферара През 1594 г. Джезуалдо се мести във Ферара, едно от музикалните средища на Италия по това време особено на мадригалната музика. Там публикува първата си сбирка от мадригали. Работи с concerto delle donne – група от виртуозни певици, които са между най-прочутите изпълнители в цяла Италия по онова време.
Във Ферара се жени за втори път за Леонора д'Есте – племенница на херцог Алфонсо II.
Последни години След като се връща в Джеузалдо през 1595 г. прекарва повечето от времето си в собствения си замък, посвещавайки се изцяло на музиката. Богатството му позволява да наема виртуозни певци и музиканти за собствено удоволствие. Повечето от най-известните му произведения са публикувани в Неапол през 1603 г. и в град Джезуалдо през 1611 г. като най-сложните и хроматични части са написани именно в този период на самоизолация. През последните си години Джезуалдо страда от депресия. Умира в изолация в замъка си Джезуалдо в Авелино. Погребан е в храм в Неапол.
Музика Музиката на Дежузалдо е една от най-експресивните и новаторски през Ренесанса и без съмнение най-крайно хроматичната. Прогресии като тези на Джезуалдо не се появяват чак до XIX век и дори тогава те са в контекста на тоналността.
Публикуваните произведения на Джезуалдо попадат в три категории: църковна вокална музика, светска вокална музика и инструментални. Най-известни са шестте му книги с мадригали, публикувани между 1594 и 1611 г., както и Tenebrae Responsoria, които са подобни на мадригалите, но използват текстове от Страстите Христови – форма използвана и от много други композитори.
Освен публикуваните си творби Джезуалдо оставя и многобройни ръкописи. Те съдържат някои от най-богатите му експерименти с хроматизма, както и композиции в модерни и авангардни форми като монодия. Някои от тези творби са от периода му във Ферара и са писани специално за виртуозните певици от concerto di donne.
Първите книги с мадригали, публикувани от Джеузалдо, са близки по стил до творбите на други негови съвременници. Експериментите с хармонични прогресии, дисонанси и яростни ритмични контрасти зачестяват в късните книги, като петата и шестата съдържат най-забележителните и екстремни примери в това отношение.
Характерно за стила му е редуването на пасажи в сравнително бавно темпо и краен, понякога шокиращ хроматизъм с диатонични пасажи в бързо темпо. Музиката и текстът са много тясно свързани със силен акцент върху отделни думи. Някои от хроматичните пасажи включват всичките 12 ноти от хроматичната гама макар и разпределени върху отделни гласове.
Влияние и репутация Джезуалдо няма особено влияние приживе, въпреки че някои композитори като Сигизмондо д'Индия и Антонио Цифра композират, имитирайки мадригалите му. Музиката му е преоткрита едва през XX век. Животът на Джеузалдо вдъхновява множество творби, включително роман на Анатол Франс, разказ на Хулио Кортасар и опера на Франц Хумел. Игор Стравински аранжира мадригала „Beltà, poi che t'assenti“ като част от своето произведение Monumentum pro Gesualdo, Алфред Шнитке пише опера, базирана на живота му, а Салваторе Шарино аранжира много от мадригалите му за инструментален ансамбъл. През 1997 г. Австралийският композитор Брет Дийн отдава почит на Джезуалдо в новаторската си творба „Карло“, в която смесва записани на лента мадригали със струнен оркестър и семплирани фрагменти от музиката му.
Олдъс Хъксли споменава мадригалите на Джезуалдо в книгата си „Дверите на възприятието“.
През 1995 г. Вернер Херцог прави за ZDF филма „Смърт за пет гласа“, посветен на живота и музиката на Джезуалдо.
Произведения, посветени на Джезуалдо или базирани на музиката му Опери „Gesualdo“ (1993) от Алфред Шнитке „Gesualdo“ (1998) от Франц Хумел „Принцът на Веноза“ (1998) от Скот Глазгоу
Други „Monumentum pro Gesualdo“ (1960) от Игор Стравински „Карло Джезуалдо“ (??) от Салваторе Шарино „Тенебре“ за струнен оркестър (1997) от Скот Глазгоу „Карло“ (1997) for String, Tape and Sampler от Брет Дийн
Файлове
Творби Мадригали В скоби е дадено името на поета, ако е известно.
Книга I (Madrigali libro primo), пет гласа, Ферара, 1594 Baci soavi e cari (Джовани Батиста Гуарини) Bella Angioletta, da le vaghe piume (Торкуато Тасо) Come esser può ch'io viva (Аллесандро Гати) Felice primavera (Тасо) Gelo ha madonna il seno (Тасо) Madonna, io ben vorrei Mentre madonna il lasso fianco posa (Тасо) Mentre mia stella, miri Non mirar, non mirare (Ф. Алберти) O dolce mio martire Quanto ha di dolce amore Questi leggiadri odorosetti fiori Se da sí nobil mano (Тасо) Sí gioioso mi fanno i dolor miei Son sí belle le rose (Грило) Tirsi morir volea (Гуарини)
Книга II (Madrigili libro secondo), пет гласа, Ферара, 1594 All'apparir di quelle luci ardenti Candida man qual neve Cara amoroso neo (Тасо) Dalle odorate spoglie Hai rotto e sciolto e spento In più leggiadro velo Non è questa la mano (Тасо) Non mai non cangerò Non mi toglia il ben mio O com'è gran martire (Гуарини) Se così dolce e il duolo (Тасо) Sento che nel partire Se per lieve ferita Se taccio, il duol s'avanza (Тасо)
Книга III (Madrigali libro terzo), пет гласа, Ферара, 1595 Ahi, disperata vita Ahi, dispietata e cruda Ancidetemi pur, grievi martiri Crudelissima doglia Deh, se già fu crudele Del bel de'bei vostri occhi Dolce spirto d'amore (Гуарини) Dolcissimo sospiro (Анибале Покатера) Donna, se m'ancidente (шест гласа) Languisce e moro, ahi, cruda Meraviglia d'Amore Non t'amo, o voce ingrata Se piange, aime, la donna del mio core Se vi miro pietosa Voi volete ch'io mora (Гуарини) Sospirava il mio core Veggio sí, dal mio sole
Книга IV (Madrigali libro quarto), пет гласа, Ферара, 1596 Arde il mio cor, ed è si dolce il foco A voi, entre il mio core Che fai meco, mio cor Cor mio, deh, non piangete (Гуарини) Ecco, morirò dunque Il sol, qualor più splende (шест гласа) Io tacerò, ma nel silenzio mio Luci serene e chiare Mentre gira costei Moro, e mentre sospiro Or, che in gioia credea Questa crudele e pia Se chiudete nel core Sparge la morte al mio Signor nel viso Talor sano desio
Книга V (Madrigali libro quinto), пет гласа, Джезуалдо, 1611 Asciugate i begli occhi Correte, amanti, a prova Deh, coprite il bel seno (Ридолфо Арлоти) Dolcissima mia vita Felicissimo sonno Gioite voi col canto Itene, o miei sospiri Languisce al fin chi da la vita parte Mercè grido piangendo Occhi del mio cor vita (Гуарини) O dolorosa gioia O tenebroso giorno O voi, troppo felici Poichè l'avida sete Qual fora, donna, undolce 'Ohimè' Se tu fuggi, io non resto Se vi duol il mio duolo S'io non miro non moro T'amo mia vita, la mia cara vita (Гуарини) Tu m'uccidi, oh crudele
Книга VI (Madrigali libro sesto), пет гласа, Джезуалдо, 1611 Alme d'Amor Rubelle Al mio gioir il ciel si fa sereno Ancide sol la morte Ancor che per amarti Ardita Zanzaretta Ardo per te, mio bene Beltà, poi che t'assenti Candido e verde fiore Chiaro risplender suole Deh, come invan sospiro Già piansi nel dolore Io parto, e non più dissi Io pur respiro in cosí gran dolore Mille volte il dí moro Moro, lasso, al mio duolo O dolce mio tesoro Quando ridente e bella Quel 'no' crudel che la mia speme ancise Resta di darmi noia Se la mia morte brami Volan quasi farfalle Tu piangi, o Filli mia Tu segui, o bella Clori
За него Cecil Gray, Philip Heseltine, Carlo Gesualdo, Musician and Murderer. London, St. Stephen's Press, 1926. The New Grove Dictionary of Music and Musicians, ed. Stanley Sadie. 20 vol. London, Macmillan Publishers Ltd., 1980. ISBN 1-56159-174-2 Gustave Reese, Music in the Renaissance. New York, W.W. Norton & Co., 1954. ISBN 0-393-09530-4 The Concise Edition of Baker's Biographical Dictionary of Musicians, 8th ed. Revised by Nicolas Slonimsky. New York, Schirmer Books, 1993. ISBN 0-02-872416-X Alfred Einstein: The Italian Madrigal. Princeton, 1949. Glenn Watkins, Gesualdo: The Man and His Music. 2nd edition. Oxford, 1991. ISBN 0-19-816197-2 Annibale Cogliano, Carlo Gesualdo. Il principe l'amante e la strega. Napoli: ESI, 2005. ISBN 88-495-0876-X. Annibale Cogliano, Carlo Gesualdo omicida fra storia e mito. Napoli: ESI, 2006. ISBN 88-495-1232-5. Annibale Cogliano, Inventario – Centro Studi e Documentazione Carlo Gesualdo. Avellino: Elio Sellino Editore, 2004. Salvatore La Vecchia, La Giostra del principe – Il dramma di Carlo Gesualdo (Prefazione di Ruggero Cappuccio), Atripalda (AV), Mephite Editore, 2010. ISBN 978-88-6320-063-8
Източници
Записи Gesualdo, Tenebrae. The Hilliard Ensemble: ECM New Series. ECM 1422/23 843 867 – 2 Gesualdo: Madrigaux. Les Arts Florissants: Harmonia Mundi France CD 901268 (selection from madrigal books 4 – 6) Gesualdo, Complete Sacred Music for Five Voices. Oxford Camerata, Jeremy Summerly: Naxos 8.550742 Gesualdo, Madrigali, Libro I. The Kassiopeia Quintet: GLO5221 (only complete edition of Gesualdo's madrigals currently available) Gesualdo, Madrigali, Libro II. The Kassiopeia Quintet: GLO5222 Gesualdo, Madrigali, Libro III. The Kassiopeia Quintet: GLO5223 Gesualdo, Madrigali, Libro IV. The Kassiopeia Quintet: GLO5224 Gesualdo, Madrigali, Libro V. The Kassiopeia Quintet: GLO5225 Gesualdo, Madrigali, Libro VI. The Kassiopeia Quintet: GLO5226 Gesualdo, Tenebrae Responsories for Maundy Thursday. The King's Singers: SIGCD048.
Външни препратки Carlo Gesualdo to Gesualdo Discography of Carlo Gesualdo