Дамаскин Велешки или Дамаскин Рилец е български учител и духовник от XIX век, Велешко-Струмишки митрополит. Той има важен принос в борбата за независима българска църква в Македония, а също и в укрепването на младата Българска екзархия.
Биография
Роден е със светското име Димитър Христов Димитров през 1817 година в Панагюрище. Замонашава се в Рилския манастир (1836) и бива ръкоположен за дякон (1839) и свещеник (1841). Учи в семинарията на остров Халки (1849-1855), където негов преподавател е Неофит Рилски . Там по време на обучението си написва няколко съчинения: Автобиография (на гръцки езикИздадени от Алексиева, А. Книжовно наследство на българи на гръцки език през XIX век. Т.1. С., 2010, 312-373.), Описание на моя светски живот (1850); Кратко описание на Рилския манастир (1851) (на гръцки език), Сборник от различни нрави и обичаи от различни места на България (1852); Разказ за пренасяне мощите на св. Иван Рилски (1854).
След завършване на семинарията учителства в Мехомия и във велешката махала Пърцорек, където въвежда взаимоучителния метод.Кънчов, Васил. Сегашното и недавното минало на град Велес, в: Избрани произведения, т. II, Издателство Наука и изкуство, София 1970, стр. 223 — 237.Чучков, Христо. Град Велес. Учебното дело и революционните борби, София, 1929 г. стр. 24 — 25.
От 1858 до 1861 година е главен учител в Кюстендил. След клевети пред турците от гръцките духовни власти е принуден да напусне града.
В края на 1862 г. ръководи българското настоятелство, което управлява Пловдивска епархия след заточването на митрополит Паисий. От 1869 година преподава и в Пловдивското класно училище. Занимава се и с писателска работа: съставя две издадени от Христо Г. Данов през 1868 г. слова, праща дописки до цариградския вестник „Македония“. Създава църковно-просветна школа при Араповския манастир край Станимака.
През 1872 г. пловдивският митрополит Панарет назначава Дамаскин за Велешко-Струмишки митрополит. Струмишката епархия обаче не е спомената в дадения му от османското правителство берат (1873). Оплаквания на велешани до Българската екзархия в Цариград стават причина да бъде временно отстранен от длъжността си в 1875 година.Алексиева, А. Книжовно наследство на българи на гръцки език през XIX век. Т.1. С., 2010, 894. През август 1875 за архиерейски наместник във Велес е изпратен свещеник Тодор Митов. През 1877 г. заболява и умира в Араповския манастир.Куманов, Милен. Македония: Кратък исторически справочник. С., 1993, 78-79.
Родословие
Литература Стоянов, М. Един малко известен възрожденски книжовник: Дамаскин Рилец. – Сборник в чест на акад. Димитър Косев. С., 1974, 107-116 Алексиева, А. Книжовно наследство на българи на гръцки език през XIX век. Т.1. С., 2010, 312-409, 893-894
Бележки
Категория:Български духовници Категория:Български писатели Категория:Възпитаници на Халкинската семинария Категория:Велешки митрополити Категория:Струмишки митрополити Категория:Български просветни дейци Категория:Български възрожденци Категория:Членове на Велешката българска община Категория:Монаси в Араповския манастир Категория:Родени в Панагюрище Категория:Починали в област Пловдив Категория:Хора с архиви в Държавен архив – Пловдив