Филип Артър Ларкин (, 9 август 1922 – 2 декември 1985) е английски поет, романист, библиотекар и джаз критик. Считан е за един от най-значимите поети на втората половина от XX век. Първата му стихосбирка „Северният кораб“ (North Ship) е публикувана през 1945 г., подир което Ларкин написва два романа „Джил“ (Jill, 1946) и „Момиче през зимата“ (A Girl in Winter, 1947). Филип обаче става известен едва през 1955 при публикуването на втората си стихосбирка „По-малко измамените“ (The Less Deceived), последвана от „Сватбите Уитсън“ (The Whitsun Weddings, 1964) и „Високи прозорци“ (High Windows, 1974). От 1961 до 1971 г. пише джаз критика за вестник „Дейли Телеграф“. Всички негови статии на тази тема са събрани в „All What Jazz: A Record Diary 1961–71“ (1985). Ларкин редактира и оксфордската книга за английска поезия от XX век (1973). Предложена му е позицията на поет-лауреат на Великобритания през 1984 г. след смъртта на Джон Бетшъман, но отказва.

След като завършва Оксфордския университет през 1943 г. с отличен по Английски език и литература, Ларкин става библиотекар. През 30-годишния период, когато работи в библиотеката към Халския университет, той създава най-значимите си публикувани произведения. Поезията на Ларкин е белязана от онова качество, което Андрю Моушън нарича съвсем английска, навъсена прецизност при описване на чувства, места и взаимоотношения; и от занижени хоризонти и угаснали очаквания, както се изразява Доналд Дейви. Ерик Хомбъргър го нарича „най-тъжното сърце в следвоенния супемаркет“. Дори самият Ларкин казва, че за него загубата и тъгата са това, което жълтите нарциси са за Уърдсуърт. Повлиян от поети като Уистън Хю Одън, Уилям Бътлър Йейтс и Томас Харди, в поемите на Ларкин се среща високо издържана стихотворна структура, както и гъвкави, свободи стихотворни форми. Тази двойственост е описана от Джийн Хартли, бивша съпруга на издателя на Ларкин Джордж Хартли, като: „пикантна смесица от лиричност и негодуване“, макар че антологистката Кейт Тюма пише, че в творбите на Филип Ларкин може да се открие повече от това, което тяхната репутация на песимизъм предполага.

Личността на Ларкин в обществения живот се възприема като тази на уединен англичанин, който не харесва славата и не може да понася кичозния публичен литературен живот. Посмъртно публикуваните през 1992 г. от Антъни Туейт писма на Ларкин задействат спорове около личния живот и реакционните политически възгледи на поета, описани от Джон Банвил като изправящи косата, но и на места весели. Лиза Джардайн нарича Ларкин „небрежен, закоравял расист и женомразец“. От друга страна, академикът Джон Озбърн казва през 2008 г., че „най-лошото, което някой е открил за Ларкин, са няколко глупави писма и склонност към порнография, съвсем леко по-засилена от това, което се счита за преобладаващо забавление“. Въпреки разразилата се полемика през 2003 г., почти две десетилетия след смъртта му, Ларкин е избран за най-обичания британски писател от изминалите 50 години, а през 2008 г. Таймс го определят като най-великия следвоенен британски писател.

През 1985 г. се открива, че Ларкин е болен от рак на хранопровода. На 11 юли същата година го оперират, но се оказва, че ракът се е разпространил и не подлежи на хирургическа намеса. На 28 ноември поетът припада и е закаран в болница, където умира след четири дена – 2 декември, на 63 години.

Творби Поезия The North Ship, 1945, ISBN 978-0-571-10503-8 XX Poems, 1951 The Less Deceived, The Marvell Press, 1955, ISBN 978-0-900533-06-8 „Church Going“ „Toads“ „Maiden Name“ „Born Yesterday“ (написано за раждането на Сали Еймис) „Lines on a Young Lady's Autograph Album“* The Whitsun Weddings, 1964, ISBN 978-0-571-09710-4 „The Whitsun Weddings“ „An Arundel Tomb“ „A Study of Reading Habits“ „Home is So Sad“ „Mr Bleaney“ High Windows, 1974, ISBN 978-0-571-11451-1Високи прозорци, превод от английски Кристин Димитрова и Георги Пашов. София: Издателство за поезия ДА, 2024.Катя Атанасова, „През „високия прозорец“ на Ларкин“, отзив в сп. „Култура“, бр. 4 (3007), Април 2024 г. „This Be The Verse“ „Annus Mirabilis“ „The Explosion“ „The Building“ „High Windows“ Collected Poems, под редакцията на Антъни Туейт (1988), ISBN 0-571-15386-0 „Aubade“ (за първи път публикувана през 1977) „Party Politics“ (последна приживе публикувана поема) „The Dance“ (недовършена и непубликувана приживе) „Love Again“ (непубликувана) Collected Poems, под редакцията на Антъни Туейт (2003), ISBN 978-0-571-21654-3

Проза Jill, 1946, ISBN 978-0-571-22582-8 A Girl in Winter, 1947, ISBN 978-0-571-22581-1 Trouble at Willow Gables и други разкази, редактор Джеймс Бут (2002), 1943–1953, ISBN 0-571-20347-7

Други All What Jazz: A Record Diary 1961–1971, Faber and Faber, ISBN 978-0-571-13476-2 Избрани писма от Филип Ларкин, 1940-1985 редактирани от Антъни Туейт (1992), ISBN 0-571-17048-X

Източници

Външни препратки The Philip Larkin Society/Официален сайт на Общество на любителите на творбите на Ларкин За и от Филип Ларкин на сайта Poetry Foundation За творбите на Ларкин на сайта WorldCat Mark Brown, „Photographer's papers reveal image-conscious Larkin“, The Guardian, 7 май 2008 Andrew Motion, „A fanfare for the common man“, The Guardian, 5 юли 2003 Andrew Motion, „The quarrel within ourselves“, The Guardian, 14 март 2008 Martin Amis, „Philip Larkin's women“, The Guardian, 23 октомври 2010

Категория:Английски поети Категория:Британски библиотекари Категория:Възпитаници на Оксфордския университет Категория:Родени в Ковънтри Категория:Личности (Кингстън ъпон Хъл) Категория:Починали от рак