Скалохори, наричано още Чърчища,. Чарчища, Чкалохор, Цкалохор (, Скалохори, катаревуса: Σκαλοχώριον, Скалохорион), е село в Република Гърция, дем Горуша (Войо) в област Западна Македония.
География Селото е разположено на 870 m надморска височина, северозападно от демовия център град Неаполи (Ляпчища, Населич), вдадено навътре в територията на дем Хрупища. Близо до селото извира Чърчищкият приток на река Беливод (Велос), която остава на няколко километра на югоизток от Скалохори.
Северозападно от Скалохори, на мястото на бившето село Братмир е запазена църквата „Свети Николай“.
История В Османската империя
В османските данъчни регистри от средата на XV век Черчища е споменато с 26 глави на семейства и двама неженени: Нико, а Дабо, Папа Никола, бежан, Димо, Йорг, пано, йорг, Лео, Яно, Никола, Йорг, Дидое, Йорг, Никола, Тодор, Стайо, Насте, Яно, Никола, Стайо, Дабижив, Яно, Стайо, Тодор и Михо, и две вдовици Илина и Кала. Общият приход за империята от селото е 1757 акчета.Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 106
В края на XIX век Чърчища е село в Населишка каза на Османската империя. Етническият характер на селото не е докрай изяснен. То е разположено на самата българо-гръцка езикова граница – на юг има само гръцки, а на север – само български села. На картата на австро-унгарския генерален щаб е отбелязано и с българското и с гръцкото име Čerčišta (Skalohori).
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Чърчища жиеят 370 гърци мохамедани. Същевременно той посочва и село Цкалохор с 400 гърци християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Чърчища е чисто помашко (гръцко мохамеданско) село в казата Населица на Серфидженския санджак с 93 къщи.
В началото на XX век християнските жители на селото са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Цкалохор (Tzkalohor) има 475 гърци патриаршисти.
Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Цикалохори (Τσικαλοχώριον) или на турски Чърчища (Τσέρτσιστα) в 1910 година има около 95 гъркогласни християнски семейства. В селото работи основно гръцко училище с 1 учител и 50 ученици мъже, както и женска забавачница с 1 учителка и 20 момичета. Според Панайотидис селото участва в гръцките национални борби в началото на века и е едно от най-развитите и прогресивни в Костенарията.
Същевременно според някои източници селото има български характер. На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Чарчища е обозначено като българско селище.
Църквата „Света Параскева“ е построена на хълм в 1859 година. Изгорена е от германците по време на Втората световна война и възстановена в 1960 година по инициатива на отец Томас Папатанасиу.
В Гърция През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Чърчища остава в Гърция. В селото днес има етнографски музей.
Населението традиционно произвежда жито, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Скалохори на 31 юли 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Бара Μπάρα Лекани Λεκάνηместност на И от Скалохори Богища или Божища Μπογίστα Панагия Παναγιάрека на И от Скалохори, ляв приток на Беливод
Личности Родени в Скалохори Никос Папатанасиу (1912 – 1948), гръцки военен Папатанасис Папатанасиу (Παπαθανάσης Παπαθανασίου), гръцки свещеник в началото на XX век
Бележки
Категория:Села в дем Горуша