Анархокапитализмът, известен още като пазарен анархизъм,Roderick T. Long, Tibor R. Machan, Anarchism/minarchism: is a government part of a free country?, Ashgate Publishing, Ltd., 2008, Preface, ISBN 978-0-7546-6066-8, ISBN 978-0-7546-6066-8 е политическа философия, която се застъпва за елиминирането на държавата, за суверенитет на личността, частна собственост и свободен пазар.
Анархокапиталистите смятат, че при липсата на държавни закони, с помощта на свободния пазар ще се развие по-добро общество, наричано „доброволно общество“.Edward Stringham, Anarchy and the law: the political economy of choice, p 51 В анархокапиталистическото общество силите на реда, съдилищата, както и всички други институции, се управляват с частно финансиране и на конкурентен принцип, а не централизирано чрез принудително данъчно облагане. Парите, заедно с всички други стоки и услуги, се предлагат от частни конкурентни финансови институции в условията на свободен пазар. Личните и стопански дейности в рамките на анархокапитализма се регулират от организации за разрешаване на спорове при доброволно участие, с доброволно договорени правила и закони, а не чрез наказания, репресия и политически монопол."Review of Kosanke's Instead of Politics – Don Stacy" Libertarian Papers VOL. 3, ART. NO. 3 (2011)
Различни теоретици са възприемали правни теории, подобни на анархокапитализъм. Терминът за пръв път се използва от Мъри Ротбард, който в средата на 20 век синтезира елементи от австрийската икономическа школа, класическия либерализъм, и от идеите на американските анархисти-индивидуалисти от 19 век Лизандър Спунър и Бенджамин Тъкър (отричайки, обаче, тяхната трудова теория за стойността и нейните следствия).„A student and disciple of the Austrian economist Ludwig von Mises, Rothbard combined the laissez-faire economics of his teacher with the absolutist views of human rights and rejection of the state he had absorbed from studying the individualist American anarchists of the 19th century such as Lysander Spooner and Benjamin Tucker.“ Blackwell Encyclopaedia of Political Thought, 1987, ISBN 978-0-631-17944-3, p. 290 Анархокапиталистическото общество според Ротбард ще спазва взаимно уговорен „правен кодекс, който ще бъде общоприет, и който съдилищата ще се задължават да следват.“Rothbard, Murray. For A New Liberty. The Public Sector, III: Police, Law, and the Courts Този пакт ще признава суверенитета на индивида и принципа за недопускане на агресия.
Анархокапиталистите се различават от минархистите, които се застъпват за ограничена държава (т.нар. „нощен пазач“), която да осигурява защита на личността, както и от повечето други анархисти, които често се стремят да забраняват или ограничават натрупването на собственост и притока на капитали.
Според Ротбард, няма такава стока или услуга, за чието производство или предоставяне да е необходима държава; не съществува данък, който е „неутрален“ към пазара; свободният пазар е абсолютно несъвместим с наличието на държава.
Философия Анархокапитализмът използва следните термини по начин, който понякога се различава от общоприетата употреба или от определението, дадено от други анархистични движения.
Анархизъм: всяка философия, която се противопоставя на всички форми на непровокирана принуда (включително на държавата) Доброволно: всяко действие, извършвано от човек или група хора, което не се влияе от принуда или измама Договор: доброволно обвързващо споразумение между лица Държава: организация, която облага с данъци и използва институционализирана, агресивна принуда Измама: убеждаване на някого да се раздели с нещо ценно чрез използването на нечестност Капитализъм: стопанска система, при която средствата за производство са частна собственост, и при която инвестициите, производството, разпределението, доходите и цените се определят чрез действието на свободния пазар, а не от централизирана институция Принуда: използване, или заплаха за използване, на физическа сила срещу лица или имущество Свободен пазар: пазар, където всички решения относно прехвърлянето на пари, стоки (включително средства за производство) и услуги са доброволни
Етика Анархокапиталистите се застъпват за общество, основано върху доброволната търговия с частна собственост и услуги (тоест върху всички човешки отношения, които не са причинени от заплахи или насилие, включително размяна на пари, потребителски стоки, земя и средства за производство), за да се сведат конфликтите до минимум, като в същото време се увеличи максимално личната свобода и благоденствие. В същото време, те признават благотворителността и колективното стопанство като част от същата етика на доброволното общество.Hess, Karl. The Death of Politics . Interview in Playboy Magazine, March 1969 Въпреки че анархокапиталистите са известни с това, че отстояват правото на частна собственост (индивидуална или съвместна), някои от тях смятат, че недържавна обществена или комунална собственост може да съществува в едно анархокапиталистическо общество.Holcombe, Randall G., Common Property in Anarcho-Capitalism, Journal of Libertarian Studies, Volume 19, No. 2 (Spring 2005):3 – 29. За тях е важно единствено тази собственост да бъде придобивана и прехвърляна без държавна принуда. Анархокапиталистите смятат, че единственият справедлив и икономически най-полезен начин да се придобие собственост е чрез доброволна търговия, дарение или труд, а не чрез агресия или измама.Avrich, Paul. Anarchist Voices: An Oral History of Anarchism in America, Abridged Paperback Edition (1996), p. 282
Анархокапиталистите виждат свободния пазарен капитализъм като основа за едно свободно и проспериращо общество. Според Мъри Ротбард разликата между свободния пазарен капитализъм и „държавния капитализъм“ се състои в това, че първият е „мирна, доброволна размяна“, а вторият – тайно партньорство между бизнеса и правителството, което използва принуда, за да руши устоите на свободния пазар.Rothbard, Murray N., A Future of Peace and Capitalism ; Murray N. Rothbard, Left and Right: The Prospects for Liberty . (Ротбард е смятан за създател на термина „анархокапитализъм“).Roberta Modugno Crocetta, Murray Rothbard's anarcho-capitalism in the contemporary debate. A critical defense , Ludwig Von Mises Institute.Michael Oliver, Exclusive Interview With Murray Rothbard, оригинална публикация в The New Banner: A Fortnightly Libertarian Journal, 25 February 1972. За по-ранна публикувана употреба на термина „анархокапитализъм“ от Ротбард, вж. Know Your Rights WIN: Peace and Freedom through Nonviolent Action, Volume 7, No. 4, 1 March 1971, 6 – 10. „Капитализъм“ в смисъла, в който анархокапиталистите използват термина, не трябва да се бърка с държавен монополен капитализъм, с „шуробаджанашки“ капитализъм, с корпоративизъм или със съвременните смесени икономики, където пазарните стимули и демотивиращи фактори могат да бъдат повлияни от действията на държавата.Adams, Ian. Political Ideology Today. Manchester University Press 2001. p. 33 Следователно анархокапиталистите отхвърлят държавата, смятайки я за агресивен субект, който краде собственост (чрез данъци и отчуждаване), инициира агресия, притежава монопол върху използването на сила, употребява правомощията си, за да благоприятства едни юридически и физически лица за сметка на други, създава монополи, ограничава търговията и ограничава личните свободи чрез закони срещу наркотиците, задължително образование, военна повинност, закони за храната, морала и други подобни.
Много анархисти разглеждат капитализма като система, която според тях е авторитарна и йерархична по своята същност, и подкрепят отчуждаването на частната собственост.Прудон, Пиер-Жозеф (1840). Що е собственост? Съществува значително напрежение между тези леви анархисти и анархокапиталистите, като първите обикновено отхвърлят анархокапитализма като форма на анархизма и считат, че „анархокапитализъм“ е оксиморон,Weick, David. Anarchist Justice. pp. 223 – 224Sabatini, Peter. Libertarianism: Bogus Anarchy.Кропоткин, П. А.. Анархия. а вторите твърдят, че такова отчуждаване е контрапродуктивно и ще изисква наличието на държава. На диаграмата на Нолан, анархокапиталистите се намират в крайния горен връх, тъй като те отхвърлят държавната намеса както в стопанската, така и в личната сфера.
Анархокапиталистите твърдят, че държавата е инициатор на агресия, защото използва сила срещу хора, които не са откраднали частна собственост, не са повредили чужда собственост, не са нападнали никого и не са извършили измама. Много от тях твърдят също, че монополите често са корумпирани и неефективни. Според анархиста-теоретик Мъри Ротбард, всички държавни услуги, включително и полицейската защита, са неефективни, защото им липсва пазарно ориентиран механизъм на ценообразуване, регулиран от доброволните решения на потребители, които закупуват услуги, изпълняващи техните приоритетни нужди, както и на инвеститори, които търсят най-печелившите предприятия, в които да инвестират. Много анархисти твърдят също, че частните агенции за защита и частните съдилища ще трябва да имат добра репутация, за да останат на пазара. Освен това, Линда и Морис Танхил твърдят, че никакъв монопол, основан на принуда и сила, не би могъл да възникне на един наистина свободен пазар,Linda & Morris Tannehill. The Market for Liberty, p. 81. както и че държавата не позволява на гражданите си да се откажат от нейните услуги и да изберат компетентни частни агенции за защита.
Ротбард основава своята философия на естественото право и предлага икономически обяснения, според които анархокапитализъмът е за предпочитане по прагматични причини. Дейвид Фридман заявява, че не е теоретик на абсолютните права, но също така „не е утилитарист“, обаче вярва, че „утилитарните аргументи обикновено са най-добрият начин да се защитят либертарианските възгледи“.Friedman, David D. The Machinery of Freedom. Chapter 42 Питър Лийсън твърди, че „идеята за анархия черпи своята сила от емпирични доказателства, а не от теории.“Leeson, Peter. „Anarchy Unbound; Or, Why Self-Governance Works Better Than You Think.“ Cato Institute, 6 август 2007. Cato-Unbound.org Ханс-Херман Хопе, от своя страна, използва „аргументационна етика“ като основание за неговия „анархизъм с частна собственост“,Hans-Hermann Hoppe „Argumentation Ethics“. Посетен на 23.3.2014. което е по-близко до подхода на Ротбард.
Анархокапитализмът, формулиран от Ротбард и други, се придържа категорично към централната либертарианска аксиома за ненападение:
Защитата на принципа на себепритежанието у Ротбард произтича от това, че според него всички други алтернативи са оборими – а именно, нито една група хора не може да притежава друга група хора, както и никой не може да има само частична собственост върху своята личност. Ротбард отхвърля тези две възможности, тъй като от тях не може да се изведе универсална етика, т.е. справедлив природен закон, който да може да управлява всички хора, независимо от мястото и времето. Единствената алтернатива, която остава според Ротбард, е себепритежанието, което той вярва, че е едновременно аксиоматично и универсално.Rothbard, Murray N. (1982) The Ethics of Liberty Humanities Press ISBN 978-0-8147-7506-6 p. 162. Посетен на 5.4.2014.