Ко̀ка-ко̀ла () е популярна газирана безалкохолна напитка, предлагана по целия свят, една от най-известните и продавани търговски марки в света. Известна е още със съкратеното разговорно наименование ко̀ла.
Кока-колата е създадена през XIX век от американеца Джон Пембъртън, който я замисля като лекарство, продавано без рецепта. С помощта на добре планирана рекламна стратегия бизнесменът Ейза Григс Кандлер превръща напитката във водещ продукт на световния пазар за безалкохолни напитки през XX век. Кока-колата продължава да е на челно място и през XXI век.
В наши дни кока-колата се произвежда като концентриран сироп, който се доставя на множество франчайзингови фирми за бутилиране, разпространение и продажба.
Компанията „Кока-кола“ произвежда още няколко напитки, които носят марката „Кока-кола“, но са различни по вкус и състав от класическата напитка. Най-популярната и разпространена от тях е диетичната кока-кола (позната в България с името Кока-кола зироу, ), която се превръща в най-популярната диетична напитка. Компанията произвежда също кока-кола с добавен екстракт на кафе (Coca-Cola Blāk), с вкус на ванилия (Coca-Cola Vanilla), череша (Coca-Cola Cherry), лимон (Coca-Cola with Lemon), както и кока-кола без кофеин (Caffeine-free Coke).
В изследване от 2011 г. кока-колата е посочена като най-престижната търговска марка в света.
В отговор на настояването на потребителите, желаещи по-естествен продукт, компанията е в процес на постепенно извеждане от употреба на хранителната добавка E211, наричана още натриев бензоат.
История Ранни години
Кока-колата е създадена в Кълъмбъс, Джорджия, от Джон Пембъртън първоначално като кокауайн – комбинация от вино и кокаин, наречена кока с френско вино на Пембъртън. В началото тя е продавана като лекарство срещу главоболие по пет цента на чаша в автоматите за газирани напитки, които стават популярни в САЩ по това време. След забраната на алкохола в Джорджия през 1886 г. виното в рецептата е заменено с безалкохолен сироп. Първите продажби са реализирани на 8 май 1886 г. в аптеката „Jacob's Pharmacy“ в Атланта; за първите осем месеца са продавани едва девет чаши средно на ден. Газираната напитка става популярна и поради факта, че по това време в САЩ се смята, че газираните напитки са много полезни за здравето.
Считайки, че две „C“ ще изглеждат по-добре в рекламите, Франк М. Робинсън, съдружник и счетоводител на д-р Пембъртън, предлага името Coca-Cola (кока-кола) и създава характерния за марката шрифт. Първата вестникарска реклама на кока-кола се появява във вестник „Атланта Джърнъл“ – приканваща гражданите да опитат „новата популярна газирана напитка“. По витрините на магазините се появяват изрисувани с маслени бои плакати с надпис „кока-кола“. Д-р Пембъртън обаче не осъзнава пълните възможности на напитката и започва да продава части от компанията си на други съдружници. Малко преди смъртта си през 1888 г. той продава цялата останала част от компанията на Ейза Григс Кандлер от Атланта – човек с голям търговски нюх.
Кандлер продължава да изкупува останалите дялове, докато придобива цялата компания.
Ерата на Кандлер На 1 май 1889 г. Ейза Кандлер публикува съобщение на цяла страница във вестник „Атланта Джърнъл“, че е „единствен собственик на кока-кола – вкусна, освежаваща. ободряваща, тонизираща.“ Собствеността, която Ейза Григс Кандлер всъщност придобива през 1891 г., му струва точно 2300 щатски долара.
До 1892 г. усетът на Кандлер към рекламата увеличава продажбите на сиропа кока-кола почти десетократно. Скоро той закрива фармацевтичната си фирма и се отдава изцяло на безалкохолната напитка. Заедно с брат си Джон С. Кандлер, бившия съдружник на д-р Пембъртън – Франк Робинс, и още двама нови съдружници Кандлер основава в щата Джорджия компания под името „Кока-Кола Къмпани“. Първоначалният капитал на компанията е 100 000 долара. Търговската марка „Кока-кола“, която се използва от 1886 г., е регистрирана в Патентното ведомство на САЩ на 31 януари 1893 г.
Същата година са изплатени и първите дивиденти – по 20 долара на акция, което възлиза на 20% от номинала на акцията. Оттогава до днес всяка година се изплащат дивиденти на акционерите. Уверен в силата на рекламата, Кандлер продължава направеното от Пембъртън в областта на маркетинга: разпространява стотици талони за безплатна кока-кола, разпраща сувенири – ветрила, календари, часовници – със символа на компанията.
Предприятието продължава да се разраства и през 1894 г. в град Далас, щата Тексас, е построена първата фабрика за производство на сиропа извън Атланта. Следващата година са открити заводи в Чикаго, Илинойс и Лос Анджелис, Калифорния. През 1895 г., три години след създаването на компанията, Кандлер обявява че „кока-кола ще се пие във всеки щат и на цялата територия на Съединените щати.“
Кока-колата започва да се продава в бутилки на 12 март 1894 г., а първите кутии се появяват през 1955 г. Кандлер се колебае дали да бутилира напитката, но тримата предприемачи (Дж. С. Мейфилд, А. О. Мърфи и Е. Х. Блъдуорт), които предлагат идеята, са толкова настоятелни, че той подписва договор, с който им отстъпва управлението на процеса. Неясният договор се превръща в проблем за компанията през следващите десетилетия. Нещата се усложняват още повече от решението на бутилиращата фирма да сключва договори с подизпълнители.
„Делауер“ – ерата на Удръф През 1919 г. компанията на Кандлер продава фирмата „Кока-кола“ на банкера от Атланта Ърнест Удръф и инвестиционна група за сумата от 25 милиона долара. Така е създадена компанията „Делауер“, като скоро след това половин милион от акциите на компанията са продадени публично на цена 40 долара.Юбилейно издание „120 години вдъхновение“, стр. 7 След четири години синът на Ърнест – Робърт Уиншип Удръф – е избран за президент на компанията и така дава начало на неговото активно ръководство, продължило повече от шест десетилетия.
Преди да се включи в бизнеса с безалкохолни напитки, 33-годишният мъж от Джорджия се издига от продавач на камиони до вицепрезидент и генерален управител на „Уайт мотор къмпани“. Новият президент на компанията обръща особено внимание на качеството на продукта. Удръф слага началото на кампанията „За качествена напитка“, залагайки на опитни служители, които да насърчават продавачите на наливна кока-кола да продават по-напористо и да предлагат напитката правилно. С помощта на основните производители на бутилирана кока-кола, под негово ръководство се налагат строги стандарти в качеството, чрез които се проследява и управлява всеки етап от производството. Удръф умело прогнозира големия потенциал на бутилирането и увеличава съществено рекламата и търговската подкрепа на продукта. Към края на 1928 г. продажбите на бутилирана кока-кола за първи път надвишават продажбите на наливната напитка.
Ръководената от Удръф компания постига небивал успех. Някои от търговските похвати, въведени от него и използвани до днес, са били смятани за революционни. Така например, през 20-те години на ХХ век компанията за първи път започва да използва картонена опаковка с шест бутилки кока-кола, като по този начин насърчава продажбите за вкъщи. Тази проста и обикновена опаковка е описана в рекламите като „опаковка за дома, с удобна дръжка“. През 1929 г. към картонената опаковка се прибавя още едно революционно въведение в директните продажби – метален хладилен шкаф, отворен в горната част, пълен с лед, с което става възможно продажбата на леденостудена кока-кола в магазините. По-късно металният хладилен шкаф е усъвършенстван с механизирано охлаждане и автоматичен монетен контрол. По този начин напитката вече може да се предлага в канцеларии, фабрики и стадиони.
Мащабната рекламна кампания дава резултат и по времето на своята петдесетгодишнина напитката вече се е превърнала в национален символ.
Начало на световното разпространение
За първи път кока-колата напуска САЩ през 1900 г., когато най-възрастният син на Кандлер – Чарлс Хауърд Кандлър, взима със себе си шише сироп, заминавайки за Англия. Малко по-късно в Атланта получават поръчка за пет галона сироп, което е първото количество за износ.
След няколко години са построени първите заводи зад граница – в Куба, Панама, Филипините, Пуерто Рико и Гуам. През 1920 г. във Франция започва да работи първата в Европа бутилираща компания. През 1926 г. Робърт Удръф твърдо насочва дейността на компанията към международния пазар, като създава международен отдел. През 1930 г. този отдел прераства в отделна компания, наречена „Експортна корпорация Кока-кола“. Това решение е плод на четирикратното увеличение на броя на страните, където се произвежда напитката.
Важна стъпка в увеличените продажби е сключеното през 1928 г. партньорство с организаторите на Олимпийските игри.
Втората световна война По време на Втората световна война компанията „Кока-кола“ следва политика на пренебрегване на евгениката и антисемитизма на нацистка Германия. Някои от висшите административни чиновници на компанията в Германия са видни членове на германската Националсоциалистическа работническа партия. Трудностите около доставянето на концентрата на кока-колата в Германия довеждат до създаването на нова напитка, търговска марка на „Кока-Кола Къмпани“ – Фанта.
Когато Съединените щати влизат във Втората световна война, Робърт Удръф издава заповед „всеки военен да получи бутилка кока-кола за 5 цента, където и да се намира и каквото и да струва това на компанията.“ Усилието да се снабдят въоръжените сили с кока-кола се прави в момент, когато от щаба на главнокомандващия американските войски в Европа – генерал Дуайт Айзенхауер в Северна Африка, се получава спешна телеграма. Тя е с дата 29 юни 1943 г. и съдържа искане да се изпратят материали и оборудване за десет бутилиращи завода.Юбилейно издание „120 години вдъхновение“, стр. 12
Макар и предшествано от указание пратките да не изместват военните доставки, искането включва и три милиона пълни бутилки кока-кола и запаси за производството на същото количество два пъти месечно. Скоро инженер на компанията заминава за Алжир, за да открие първия завод – предшественик на 64-те бутилиращи завода, влезли в действие по време на Втората световна война. Заводите са разположени в максимална близост до бойните линии в Европа и Тихия океан. По време на войната военнослужещите изпиват над пет милиарда бутилки кока-кола,Юбилейно издание „120 години вдъхновение“, стр. 12 без да се броят наливните количества от напитката.
Армията на САЩ позволява работниците на кока-кола да отидат на фронтовите линии като „технически офицери“. В действителност те рядко се доближават до истинска битка. Тяхната задача е да поддържат политиката на „Кока-кола“ за осигуряване на безалкохолни напитки за войниците, които от своя страна приветстват напитката като спомен от родината. С напредването на съюзниците напредва и „Кока-кола“, която има предимство при пласирането на напитките си в освободените страни.
Присъствието на кока-колата не само повдига бойния дух на войската, но и в много страни хората за първи път опитват тази напитка. Популярността ѝ нараства след войната, когато завръщащите се войници я превръщат в символ на американския начин на живот.
От 40-те до 60-те години на ХХ век Съединените щати, както и целият свят, се променят с невероятна бързина. Компанията „Кока-кола“ също преживява драматични промени в областта на маркетинга и пазарната си политика, които могат да се сравнят единствено с подема, последвал откриването на бутилирането през 90-те години на XIX век. Втората световна война променя света, а компанията открива, че пред нея стои нов, по-сложен световен пазар.The Chronicle Of Coca-Cola – Chapter: Moving with the times
От New Coke до наши дни През 1985 г. по време на силна рекламна кампания, „Кока-кола“ прави опит да промени рецептата на напитката. Промяната е проведена от тогавашния главен изпълнителен директор на компанията Роберто Гоизуета.