Славка Георгиева Чакърова-Пушкарова е българска учителка и революционерка, деятелка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография Славка Чакърова е родена през 1879 година в град Струга в семейството на възрожденеца Георги Чакъров и жена му Агния. Братята ѝ Александър и Станислав също са революционери, а сестра ѝ Анастасия Узунова е майка на друг деец на ВМОРО Христо Узунов; другата ѝ сестра Елисавета участва в изработването на Стружкото бойно знаме (1903).
Славка завършва българската девическа гимназия в Солун в 1895 година и веднага започва да учителства в Струга. Там създава женско дружество „Светлина" заедно с Костадина Хаджова, сестра си Анастасия, Царева Гълъбова и други. Освен с просветна дейност дружеството се занимава и с разпространяване на идеята за освобождение.
Славка Чакърова ушива знамето на първата чета от околията. Знамето е направено от черно кадифе от едната страна и червен атлаз от другата. Две години по-късно прави друго знаме с лъв и мома във вериги и разплетени коси. Това знаме се вее в четата на Милан Матов, а днес е положено във Военно-историческия музей.
По-късно Славка Чакърова заминава да учителства в Охрид. Там около нея се събира голяма група жени революционерки: Василка Размова, Поликсена Мосинова, Константина Бояджиева, Клио Самарджиева, Атина Шахова, Аспасия Каневчева, Костадина Настева, Фания Шулева, Флора Лещарова. Една от големите им акции в периода 1899 - 1900 година е пренасянето на оръжие за четите: използвайки сватбата на сестра си Елисавета в Струга, Славка и поканените ѝ колежки нареждат пушки и патрони на дъното на няколко лодки, превозват ги по Охридското езеро и ги складират пътьом в манастира „Пречиста“.
След Охрид Славка заминава за Скопие, където учителства четири години и продължава революционната си дейност. Там тя среща бъдещия си съпруг Никола Пушкаров, Стоян Каблешков (брат на Тодор Каблешков) и други . Става секретарка на местния революционен комитет. Тук отново около нея се събират революционерки като Люба Кюпева от Велес, Янка Каневчева от Охрид и Амалия Примджанова, все бъдещи съпруги на видни дейци на ВМОРО.100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация, Македонски научен институт, София 1994, стр. 44. ISBN 954-8187-10-8 С наближаването на датата за Илинденско-Преображенското въстание Славка и групата около нея организират набиране на парични средства за оръжие. След избухването на въстанието тя става заместник на мъжа си, който заминава за България, за да поведе чета.
След разгрома на въстанието тя се опитва да се върне в Струга минавайки през Солун, като пренася със себе си патрони и оръжие. На солунската гара е претърсена и арестувана. Изправена пред съд, но след протести в България освободена и екстрадирана там.
През 1906 г. сключва брак с Никола Пушкаров. В София, където живеят, тя дълги години се занимава с обществена и благотворителна дейност. За нея Христо Миланов Матов пише: Ако има пример на майка Тереза в македонските среди, това е Славка Чакърова-Пушкарова, която посвети живота си на чуждите страдания и на грижа за сираците.
Умира в София в 1956 или 1958 година.
Родословие
Бележки
Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Български революционери от Македония Категория:Възпитанички на Солунската българска девическа гимназия Категория:Родени в Струга Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български учители Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:Починали в София Категория:Погребани в Централните софийски гробища Категория:Деятелки на ВМОРО Славка Категория:Знамевезци