Община Видин e община в Северозападна България и е една от съставните общини на област Видин. Общинският център е град Видин.

География Географско положение, граници, големина Общината е разположена в североизточната част на област Видин. С площта си от 512,932 km2 е най-голямата сред 11-те общините на областта, което съставлява 16,79% от територията на областта. Границите ѝ са следните: на изток – Румъния; на юг – община Димово; на запад – община Грамада и община Кула; на северозапад – община Бойница на север – община Брегово и община Ново село.

Релеф, води Релефът на общината е предимно равнинен и слабо хълмист. Територията ѝ попада в най-северозападната част на Западната Дунавска равнина. По-голямата, източна част се заема от обширната и равна Видинска низина (224 km2) и тук, югоизточно от с. Ботево, на брега на река Дунав се намира най-ниската ѝ точка – 28 m н.в. Останалите периферни части на общината са със слабо хълмист релеф, с дълбоко всечените долини на десните притоци на Дунав. Най-високата ѝ точка е връх Алботин (251 m), разполоен в най-северозападната ѝ част, северно от Алботинския скален манастир.

Основна водна артерия в община Видин е участък от река Дунав на протежение от 48 km – от km 773 до km 821 (километрите се броят от устието на реката). От север на юг като десни притоци на Дунав се редуват долните течения на реките Тополовец (с левия си приток Делейнска река), Войнишка река и Видбол. В хълмистите части на общината те протичат в дълбоки долини, а при навлизането си във Видинската низина долините им стават широки и полегати, наклонът им е минимален, а течението бавно и мудно.

Населени места Общината има 34 населени места с общо население 47 847 жители по преброяването от 7 септември 2021 г. Населено място(старо име) Преброяване(от септември 2021) По настоящ адрес(ГРАО от 15 септември 2025) Площ(km²) Гъстота(д/km²) Надморска височина(м) Акациево (Раяновци)82733,48644 Антимово (Шеф)46648011,96240 Бела Рада40742825,569113 Ботево (Сабри паша кьой, Ботьово)54564,93736 Буковец61060518,15263 Видин357844362663,21837 Войница516914,199208 Въртоп673714,213209 Гайтанци953913,716192 Генерал Мариново (Мусумане)931187,07776 Гомотарци (Евдокия)53653623,01657 Градец (Гърци)1103116843,5658 Динковица1191217,70296 Долни Бошняк51505,301102 Дружба (Молалия, Свети Петър)16514213,952110 Дунавци1755234731,00556 Жеглица14316010,766138 Ивановци91696,75201 Иново63462320,08252 Каленик18820211,631223 Капитановци81685013,76943 Кошава28534612,61838 Кутово59169021,5740 Майор Узуново (Халваджии)2132489,84892 Новоселци855913в землището на град Видин-35 Пешаково (Гюзелия)98797,15787 Плакудер62816,642161 Покрайна (Кирим бег, Цар Борисово)1008108514,9139 Рупци1741258,36848 Синаговци33133723,79392 Слана бара (Татарджик)32433111,73936 Сланотрън37742515,99138 Търняне1221094,90162 Цар Симеоново (Глотинци, Симеоново)977611,33237Общо за общината:4784756644512,932 Населените места с кмет са със зелен фон, а тези без кметство – с жълт.

Административно-териториални промени през 1879 г. – с. Сабри паша кьой е преименувано на с. Ботьово от населението без административен акт; Височайши доклад № 5390/обн. 1 юли 1882 г. – преименува с. Глотинци на с. Цар Симеоново; Височайши доклад № 1251/обн. 7 март 1883 г. – преименува с. Назърска махала на с. Гурково; МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Шеф на с. Антимово; – преименува с. Мусумане на с. Генерал Мариново; – преименува с. Гърци на с. Градец; – преименува с. Гомотарци на с. Евдокия; – преименува с. Халваджии на с. Майор Узуново; – преименува с. Фусовица на с. Михалаки Георгиево; – преименува с. Гюзелия на с. Пешаково; – преименува с. Молалия на с. Свети Петър; – преименува с. Татарджик на с. Слана бара; – преименува с. Кирим бег на с. Цар Борисово; МЗ № 2604/обн. 28 май 1947 г. – възстановява старото име на с. Евдокия на с. Гомотарци; Указ № 334/обн. 13 юли 1951 г. – преименува с. Цар Борисово на с. Покрайна; Указ № 317/обн. 13 декември 1955 г. – заличава селата Видбол и Гурково и ги обединява в едно ново населено място – с. Дунавци; през 1956 г. – осъвременено е името на с. Ботьово на с. Ботево без административен акт; Указ № 582/обн. 29 декември 1959 г. – заличава с. Михалаки Георгиево и го присъединява като квартал на с. Синаговци; – заличава с. Смърдан и го присъединява като квартал на с. Иново; Указ № 381/обн. 25 октомври 1960 г. – преименува с. Раяновци на с. Акациево; Указ № 519/обн. 26 декември 1961 г. – заличава селата Антимово и Кутово и ги обединява в едно ново населено място – с. Златен рог; Указ № 466/обн. 28 август 1964 г. – преименува с. Свети Петър на с. Дружба; Указ № 546/обн. 15 септември 1964 г. – признава с. Дунавци за с.гр.т. Дунавци; Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – преименува с. Цар Симеоново на с. Симеоново; Указ № 1942/обн. 17 септември 1974 г. – признава с.гр.т. Дунавци за гр. Дунавци; Указ № 1580/обн. 22 май 1987 г. – заличава с. Новоселци и го присъединява като квартал на гр. Видин; Указ № 3005/обн. 9 октомври 1987 г. – закрива община Дунавци и присъединява гр. Дунавци и селата Ботево, Буковец, Въртоп, Гайтанци, Жеглица, Ивановци, Симеоново, Синаговци и Търняне и техните землища към община Видин; Указ № 250/обн. 22 август 1991 г. – заличава с. Златен рог и възстановява обединените в него села като отделни населени места – с. Антимово и с. Кутово; Указ № 231/обн. 22 октомври 1993 г. – възстановява старото име на с. Симеоново на с. Цар Симеоново; Указ № 187/обн. 1 август 2000 г. – отделя кв. Новоселци от гр. Видин и го възстановява като отделно населено място – с. Новоселци; Указ № 64/обн. 6 април 2001 г. – отделя с. Каленик и землището му от община Кула, област Видин и го присъединява към община Видин.

Население

Население по възраст Население по възрастови групи към септември 2021 година Общо 0 – 4 5 – 9 10 – 14 15 – 19 20 – 24 25 – 29 30 – 34 35 – 39 40 – 44 45 – 49 50 – 54 55 – 59 60 – 64 65 – 69 70 – 74 75 – 79 80 – 84 85+ 47847 1500 1799 2146 2125 1687 1731 2234 2699 3201 3917 4040 3532 3514 3943 4230 2908 1515 1126

Етнически състав

По етническа група от общо 59032 самоопределили се (към 2011 година)www.nsi.bg: българи: 54546 турци: 66 цигани: 3753 други: 322 неопределени: 345

Политика

2019 – Цветан Петров Ценков (Местна коалиция СДС, НДСВ, Нова алтернатива, ЗНС, БЗНС, БДСР) печели на втори тур с 58,29% срещу Огнян Кирилов Ценков (ГЕРБ) с 39,49%. 2015 – Огнян Кирилов Ценков (ГЕРБ) печели на втори тур с 55,06% срещу Росица Любенова Кирова (Коалиция Единни за промяна) с 2011 – Герго Гергов (БСП, ЗСАС) печели на втори тур с 53,26% срещу Владимир Тошев (ГЕРБ) 2007 – Румен Видов (ГЕРБ) печели на втори тур с 65% срещу Иван Ценов (Коалиция „ЗА ВИДИН“) 2003 – Иван Ценов (Всички за Видин) печели на втори тур с 52% срещу Добромир Тодоров (БСП, ПД Социалдемократи, ОБТ, БЗС Александър Стамболийски). 1999 – Иван Ценов (ОДС) печели на първи тур с 56% срещу Кръсто Спасов (БСП, БЗС Александър Стамболийски, ПК Екогласност, БКП Георги Димитров, БЕКП). 1995 – Иван Симеонов (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 60% срещу Борис Спасов (Обединена демократична опозиция).

Транспорт През общината преминава последният участък от 36,3 km от трасето на жп линията Мездра – Бойчиновци – Брусарци – Видин.

През общината преминават изцяло или частично 9 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 134,4 km: началният участък от 33,2 km от Републикански път I-1 (от km 0 до km 33,2); началният участък от 10,7 km от Републикански път II-11 (от km 0 до km 10,7); началният участък от 7,2 km от Републикански път II-12 (от km 0 до km 7,2); началният участък от 14,7 km от Републикански път II-14 (от km 0 до km 14,7); началният участък от 17,6 km от Републикански път III-121 (от km 0 до km 17,6); последният участък от 6,4 km от Републикански път III-122 (от km 31,5 до km 37,9); целият участък от 14,4 km от Републикански път III-1221;; последният участък от 14,2 km от Републикански път III-1411 (от km 11,3 до km 25,5); последният участък от 16 km от Републикански път III-1413 (от km 9,1 до km 25,1).

Топографска карта

Източници

Литература

Външни препратки Официален сайт на община Видин Видински информационен портал Нов портал на Видин Географска характеристика