Община Крушари се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Добрич.

География Географско положение, граници, големина Общината е разположена в северозападната част на област Добрич. С площта си от 417,458 km2 заема 6-о сред 8-те общини на областта, което съставлява 8,84% от територията на областта. Границите ѝ са следните: на изток – община Генерал Тошево; на юг – община Добрич-селска; на югозапад – община Тервел; на северозапад – община Кайнарджа, област Силистра; на север – Румъния.

Природни ресурси Релеф Цялата територията на общината попада в централната част на Добруджанското плато, което се характеризира с плоски и загладени хълмове, дълбоки и сравнително широки долини с полегати, а на места и стръмни склонове, разсечени от суходолията на реките Суха река и десните ѝ притоци Добричка река и други по-малки и безименни. Общият наклон на платото е на север. Средната надморска височина варира между 150 и 220 m. Максималната височина на община Крушари е 240 m, разположена в централната ѝ част, западно от село Александрия, в близост до хижа „Хапчаир“. Най-ниската точка на общината се намира в най-северозападната и част, северозападно от село Капитан Димитрово, в суходолието на Суха река – 47 m н.в.

Води Община Крушари е лишена от постоянно течащи повърхностни води. През нея от юг на север и от югоизток на северозапад преминават няколко дълбоки, на места каньоновидни суходолия. В западната ѝ част, по границата с общините Тервел и Кайнарджа преминава част от долното „течение“ на суходолието на Суха река. В миналото реката е била с постоянно течение и водите ѝ са били използвани за водоснабдяване на местното население. Сега в коритото на реката епизодично (основно напролет и при поройни дъждове) има водно течение. Суходолието ѝ е дълбоко всечено (на места до 100 – 150 m) в аптските варовици на Добруджанското плато със стръмни, на много места отвесни склонове, осеяни с множество пещери. На нея са изградени два сравнително големи язовира („Оногур“ и „Брестница“), които през пролетта се завиряват от топенето на снеговете и водата им се използва през лятото за напояване на земеделските земи.

В суходолието на Суха река, отдясно, на територията на общината се „вливат“ още няколко суходолия. Южно от село Ефрейтор Бакалово се „влива“ суходолието на Добричка река, а след това още три безименни по-големи. На последното от тях в райна на село Абрит са изградени два микроязовира („Залтана“ и „Абрит“), а преди село Капитан Димитрово е третият. Водите им също се използват за напояване през лятото.

Подпочвените води се намират най-малко на 25 m дълбочина и за питейни нужди експлоатацията им става посредством сондажи на дълбочина 50 – 100 m.

Климат Община Крушари попада в умереноконтиненталната климатична област. Известно влияние при формирането на местния климат оказва и близко разположения Черноморски басейн. Откритостта на Дунавската равнина на север позволява безпрепятствено нахлуване на студените континентални въздушни маси, поради което зимата е доста студена, пролетните мразове са често явление, d лятото е сравнително топло. Средната годишна температура е около 11°I, i юлски максимум 36 °C и януарският минимум -25 °C. Годишната сума на валежите се движи от 480 до 550 мм, т.е. районът е един от най-сухите в страната. Средният брой на дните със снежна покривка е 83. Годишната продължителност на слънчевото греене е над 2200 часа.

Почви Почвите, разпространени на територията на община Крушари, са основно черноземи – карбонатни, типични и излужени, с рохкав строеж. На откритите места в обработваемите земи се наблюдават проявления на ветрова ерозия. Нейно ефикасно противодействие са създадените полезащитни горски пояси, които същевременно изпълняват снегозадържащи и влагозадържащи функции в района.

Природни и исторически забележителности В землищата на селата Габер, Ефрейтор Бакалово, Зимница, Капитан Димитрово и Огняново попада част от Защитена територия Суха река, с обща площ от 2307.92 ха, обявена със Заповед № РД-538/12.07.2007 г. на МОСВ. Каньонът на руката и околностите му са природна и археологическа забележителност, както за Добричка област, така и за цяла Южна Добруджа. В българския участък на Суха река се срещат 132 вида птици – 98 от тях гнездят тук, а други са прелетни; 32 вида пернати са с неблагоприятен природозащитен статус в България и Европа. Край селата Габер, Огняново и Капитан Димитрово има множество малки пещери, като 31 от тяхса на територията на общината и са Картотекирани.

В близост до землището на с. Александрия на площ от 72 км се намира природната забележителност Александрийска гора, обявена като такава със Заповед №656/13.09.1979 г. Тя представлява единственото естествено находище на издънкови липови насаждения в област Добрич. На 1,5 km от село Александрия се намира местността Текето. Светилището, наречено „Текето“, придобива двойствен религиозен характер. До Руско-турската освободителна война то е чисто мюсюлманско светилище, посещавано и тачено от така наречените алиани, по-известни като къзълбаши. Името на местността идва от двуобредното светилище Мустафа Канаат – Св. Илия, почитано едновременно от мюсюлмани и християни. Наричано още Дървеното теке, преданието твърди, че тук са идвали на поклонение хора от цяла Добруджа и Лудогорието, за да молят светеца за прошка и благоденствие. Преданието твърди още, че тук е имало християнски манастир. Днес манастирът е възстановен до старото аязмо и местността е все така свещена.

Районът притежава уникални пещери, обявени за археологически паметници. Това са Скален манастир „Гяур евлери“ (Невернишки жилища), Пещерна колония „Кара кая“ (Черна скала) и Пещерна колония „Балабан кая“ (Голяма скала). „Гяур евлери“ е един от най-ранните скални манастири не само по българските земи, но и на територията на Европа.

На територията на община Крушари се намира най-големият укрепен античен център в земите на днешна Добруджа – Залдапа. Тя е родното място на Виталиан – предводител на известния бунт срещу император Анастасий, прераснал в 5-годишна гражданска война. Разположена е в м. Калето, между селата Абрит и Добрин. Обликът на укрепителната система свидетелства за късноримския ѝ произход. Величествените мащаби на Залдапа (над 35 ха) и монументалният характер на разкритите градежи не оставят никакво съмнение, че тя трябва да се причисли към най-големите и значителни късноантични градски центрове в тази част на Балканския полуостров.

Населени места

Общината се състои от 19 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)Абрит 193 19,673 Абдул Ехат, Аптаат Коритен 183 23,685 ХардалииАлександрия 44 35,032 Капаклии Крушари 987 18,081 АрмутлииБистрец 91 16,063 Параджик Лозенец 428 30,230 Баллар, Кара багларГабер 59 17,283 Гюргенлия Огняново 6 17,175 Кючук Ахмед, НадеждаДобрин 64 38,944 Деведжи кьой Полковник Дяково 176 29,953 АзапларЕфрейтор Бакалово 222 14,434 Бараклар Поручик Кърджиево 11 18,201 Кечи дересиЗагорци 92 18,682 Кокарджа Северняк 81 10,270 Терс КондуЗеменци 7 10,704 Ерджии Северци 137 11,553 Мурсал кьойЗимница 8 24,036 Кара къшла Телериг 308 38,186 Кьоселер, Хасъ КьоселерКапитан Димитрово 49 25,273 Кадъ кьой, Горно Кадъ кьой, Горно Кадиево ОБЩО 3146 417,458 няма населени места без землища

Административно-териториални промени Височайши доклад № 9283/обн. 22.12.1882 г. – преименува с. Капаклии на с. Александрия; Указ № 164/обн. 25.03.1899 г. – преименува с. Кючук Ахмед на с. Надежда; МЗ № 2191/обн. 27.06.1942 г. – преименува с. Абдул Ехат (Аптаат) на с. Абрит; – преименува с. Параджик на с. Бистрец; – преименува с. Хаджи кьой на с. Благовец; – преименува с. Гюргенлии на с. Габер; – преименува с. Деведжи кьой на с. Добрин; – преименува с. Бараклар на с. Ефрейтор Бакалово; – преименува с. Кокарджа на с. Загорци; – преименува с. Ерджии на с. Земенци; – преименува с. Кара къшла на с. Зимница; – преименува с. Кадъ кьой (Горно Кадъ кьой, Горно Кадиево) на с. Капитан Димитрово; – преименува с. Хардалии на с. Коритен; – преименува с. Армутлии на с. Крушари; – преименува с. Баллар (Кара баглар) на с. Лозенец; – преименува с. Азаплар на с. Полковник Дяково; – преименува с. Кечи дереси на с. Поручик Кърджиево; – преименува с. Терс Конду на с. Северняк; – преименува с. Мурсал кьой на с. Северци; – преименува с. Омур кьой на с. Стрелец; – преименува с. Кюселер (Кьоселер, Хасъ кьоселер) на с. Телериг; МЗ № 7552/обн. 21.11.1947 г. – преименува с. Надежда на с. Огняново; Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава с. Благовец и го присъединява като квартал на с. Добрин; – признава н.м. при клон „Абрит“ на ДЗС „Толбухин“ за с. Орлово; – заличава с. Стрелец и го присъединява като квартал на с. Лозенец; Указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – заличава с. Орлово поради изселване;

Население

Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):

Населено място Численост Населено място Дял (в %) Общо Българи Турци Цигани Други Не се самоопределят Не отговорили Българи Турци Цигани Други Не се самоопределят Не отговорили Общо 4547 1538 1513 433 8 168 887 100,00 33,82 33,27 9,52 0,17 3,69 19,50 Абрит 205 26 144 35 0 0 0 Абрит 12,68 70,24 17,07 0,00 0,00 0,00Александрия 67 64 0 0 Александрия 95,52 0,00 0,00Бистрец 113 12 99 0 0 2 Бистрец 10,61 87,61 0,00 0,00 1,76Габер 110 0 96 12 0 0 2 Габер 0,00 87,27 10,90 0,00 0,00 1,81Добрин 143 119 10 0 13 Добрин 83,27 6,99 0,00 9,09Ефрейтор Бакалово 280 3 112 0 0 0 165 Ефрейтор Бакалово 1,07 40,00 0,00 0,00 0,00 58,92Загорци 124 21 0 17 83 Загорци 16,93 0,00 13,70 66,93Земенци 16 16 0 0 0 0 0 Земенци 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00Зимница 8 7 0 0 0 Зимница 87,50 0,00 0,00 0,00Капитан Димитрово 85 0 82 0 3 0 0 Капитан Димитрово 0,00 96,47 0,00 3,52 0,00 0,00Коритен 259 85 172 0 0 0 2 Коритен 32,81 66,40 0,00 0,00 0,00 0,77Крушари 1402 796 351 13 241 Крушари 56,77 25,03 0,92 17,18Лозенец 545 32 47 4 0 150 312 Лозенец 5,87 8,62 0,73 0,00 27,52 57,24Огняново 11 11 0 0 0 0 0 Огняново 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00Полковник Дяково 290 140 124 0 0 0 26 Полковник Дяково 48,27 42,75 0,00 0,00 0,00 8,96Поручик Кърджиево 34 32 0 0 0 Поручик Кърджиево 94,11 0,00 0,00 0,00Северняк 148 0 141 0 3 0 4 Северняк 0,00 95,27 0,00 2,02 0,00 2,70Северци 211 22 187 0 0 0 2 Северци 10,42 88,62 0,00 0,00 0,00 0,94Телериг 496 152 307 0 35 Телериг 30,64 61,89 0,00 7,05

Вероизповедания Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:

Численост Дял (в %)Общо 4547 100,00Православие 1087 23,90Католицизъм 21 0,46Протестантство Ислям 917 20,16Друго Нямат 142 3,12Не се самоопределят 337 7,41Непоказано 2034 44,73

Транспорт През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 63,4 km: последният участък от 27,1 km от Републикански път III-293 (от km 20,2 до km 47,3); началният участък от 12,2 km от Републикански път III-2932 (от km 0 до km 12,2); последният участък от 10,9 km от Републикански път III-7001 (от km 44,8 до km 55,7); последният участък от 13,2 km от Републикански път III-7103 (от km 4,7 до km 17,9).

Топографска карта

Източници

Външни препратки