Община Берковица се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на област Монтана.

География Географско положение, граници, големина Общината е разположена в южната част на област Монтана. С площта си от 463,705 km2 заема 2-ро място сред 11-те общините на областта, което съставлява 12,91% от територията на областта. Границите ѝ са следните: на запад – община Георги Дамяново; на север – община Монтана; на изток – община Криводол, област Враца; на югоизток – община Вършец; на юг – община Годеч, Софийска област.

Природни ресурси Релеф Релефът на общината е високо и средно и ниско планински, като територията ѝ изцяло попада в пределите на Западна Стара планина и Западния Предбалкан.

В южната и западната половина на общината се заемат северните склонове две планини, части от Западна Стара планина. На запад до границата с община Георги Дамяново, на север до долината на река Огоста, на изток до долината на река Бързия и прохода Петрохан и на юг до границата със Софийска област се простират северните склонове на Берковска планина. От билото на планината на север до долината на река Огоста се спускат дълги и тесни ридове, между които в дълбоки и залесени долини протичат реките Бързия и Златица и техните многобройни малки притоци и дерета. Тук на границата с община Годеч се издига първенецът на планината и на общината връх Ком (2016 m).

На изток от долината на река Бързия и прохода Петрохан в пределите на общината попадат западните части на планината Козница с нейния първенец връх Тодорини кукли (1785 m), разположен на границата с община Вършец.

В северните подножия на двете планини на около 350 – 400 m н.в. е разположена Берковската котловина, която структурно принадлежи към Западния Предбалкан. Нейният наклон е от юг на север и се пресича от река Бързия. Към Западния Предбалкан се отнася и хълмистият и нископланински район северно от котловината и източно от долината на река Бързия известен под името Замфировска хълмиста област.

Минималната височина на община Берковица е водното огледало на язовир Огоста – 186 m н.в. (кота преливник), от който в пределите на общината попадат неговите най-южни части.

Води Основна водна артерия на община Берковица е река Бързия, която протича през нея с цялото си течение (35 km). Тя извира под връх Тодорини кукли и до село Бързия протича в дълбока и гориста долина. След селото пресича от юг север Берковската котловина, а между селата Мездрея и Комарево преминава през къс пролом. След това долината ѝ се разширява, като е заето от обработваеми земи и се влива от юг в язовир Огоста. Нейни основни притоци са реките: леви – Кадийска бара, Рибна бара, Даб фишек, Стругарница, Раковица, Берковска река (Камщица) и Костенка; десни – Берберска бара, Садена бара, Ширине, Врещица и Балювска река.

В северозападната част на общината, отново с цялото си течение протича река Златица, която също се влива в южната част на язовир Огоста.

В най-източната част на община Берковица, през землището на село Пърличево преминава част от горното течение на река Шугавица (десен приток на Огоста).

Население Населени места Общината има 20 населени места с общо население 14 501 жители (към 7 септември 2021). Населено място (Старо име) Преброяване(от септември 2021) По настоящ адрес(ГРАО от 15 септември 2025) Площ(km²) Гъстота(д/km²) Надморска височина(м) Балювица (Бальово)65478,321270 Берковица101911253180,655410 Бистрилица13515120,722255 Бокиловци86588,304405 Боровци60962527,058220 Бързия (Клисура)1298120086,331470 Гаганица21724334,612260 Замфирово (Гушанци)1027109147,971297 Комарево51617,503276 Костенци444019,053450 Котеновци11410627,544343 Лесковец373025,469390 Мездрея15918210,615380 Песочница27269,799360 Пърличево (Мечит махала)55587,948250 Рашовица742,842337 Слатина17915310,458370 Цветкова бара (Цветна бара)19131,668456 Черешовица433422,017465 Ягодово (Янчев чифлик, Ягодиново)1381725,477377Общо за общината:1450116825463,71 Населените места с кмет са със зелен фон, а тези без кметство – с жълт.

Движение на населението (1934 – 2021)

Възрастов състав Население по възрастови групи към септември 2021 година Общо 0 – 4 5 – 9 10 – 14 15 – 19 20 – 24 25 – 29 30 – 34 35 – 39 40 – 44 45 – 49 50 – 54 55 – 59 60 – 64 65 – 69 70 – 74 75 – 79 80 – 84 85+ 14501 514 522 633 555 500 570 671 688 805 1054 1133 1108 1218 1209 1337 962 598 424

Етнически състав

Етнически групи от общо 18287 самоопределили се (към 2011 година):www.nsi.bg българи: 15065 турци: 12 цигани: 3059 други: 76 неопределени: 75

Административно-териториални промени МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Мечит махала на с. Пърличево; МЗ № 5750/обн. 24 септември 1947 г. – преименува с. Гушанци на с. Замфирово; Указ № 3/обн. 11 януари 1950 г. – преименува с. Клисура на с. Бързия; Указ № 47/обн. 9 февруари 1951 г. – преименува с. Янчев чифлик на с. Ягодиново; Указ № 334/обн. 13 юли 1951 г. – преименува с. Ягодиново на с. Ягодово; през 1956 г. – преименувано е с. Бальово на с. Балювица без административен акт; през 1964 г. – преименувани са к. Цветна бара на к. Цветкова бара без административен акт; Указ № 757/обн. 8 май 1971 г. – заличава с. Калиманица поради изселване; На основание §7. (3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ бр. 63/14 юли 1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.

Транспорт През общината от север на юг, по долината на река Бързия преминава последният участък от 15,5 km от трасето на жп линията Бойчиновци – Берковица.

През общината преминават изцяло или частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 70,2 km: участък от 37 km от Републикански път II-81 (от km 54,2 до km 91,2); началният участък от 6 km от Републикански път III-812 (от km 0 до km 6,0); началният участък от 12,6 km от Републикански път III-815 (от km 0 до km 12,6); участък от 1,5 km от Републикански път III-1621 (от km 2,3 до km 3,8); целият участък от 13,1 km от Републикански път III-8104.

Топографска карта

Източници

Външни препратки Официален сайт на община Берковица Онлайн пътеводител на град Берковица, съдържаща богата информация и мултимедия . Гражданско сдружение „Заедно за Берковица“