Кларѝса Орсѝни (; * 23 ноември 1453, Монтеротондо; † 30 юли 1488, Флоренция, Флорентинска република) от рода Орсини, е италианска благородничка, съпруга на Лоренцо де Медичи „Великолепни“, де факто владетел на Флоренция от 1469 до 1492 г. , и майка на папа Лъв X.
Произход
Тя е дъщеря на Якопо (Джакомо) Орсини (1424 – 1482), господар на Монтеротондо и Брачано, и неговата съпруга и братовчедка Мадалена Орсини (ок. 1415 – 1450), сестра на кардинал Латино Орсини. Дядо ѝ по бащина линия е Орсо Орсини, господар на Монтеротондо, а баба ѝ – Лукреция Конти, дъщеря на Илдебрандино Конти, господар на Валмонтоне. Дядо ѝ по майчина линия е Карло Орсини, господар на Брачано, а баба ѝ – Паола Джиронима Орсини, 6-а графиня на Талякоцо.Информацията е взета от geni.com Има двама братя и една сестра:
Риналдо († 1510), архиепископ на Флоренция Ауранте (*ок. 1459, † сл. 1497), съгосподарка на Капри като съпруга на Джан Лудовико Пио ди Савоя и съпруга на маркиз Лоренцо Маласпина ди Граньола Орсо, нар. Органтино († 1479), господар на Монтеротондо
Биография Брачни преговори
Първото споменаване за Клариса е в писмата на флорентинката Лукреция Торнабуони, съпруга на Пиеро де Медичи „Подагрения“ и майка на Лоренцо Великолепни. Лукреция пристига в Рим на 26 март 1467 г., за да намери жена за Лоренцо. Тя действа уверено: на 27 март се среща с Клариса и майка ѝ на път за литургията в Свети Петър, на 28 март отива лично в двореца на кардинал Латино Орсини (брат на Клариса) и същия ден изпраща на съпруга си писма, в които дава щателно описание на Клариса по отношение на физически характеристики, характер и семейство. Начините, по които протича търсенето на булка, предполагат, че Лукреция напуска Флоренция именно с цел да опознае младата Клариса и да проучи почвата за бъдещ годеж: това би обяснило защо още на 5 април тя е готова се да се върне, без да е оценила друга кандидатка. Намерението на Медичите очевидно е да свържат името си с един от най-атрактивните благородническите римски домове според тенденцията, честа през Средновековието и Модерната епоха, да се комбинира наскоро придобито богатство с древна благородническа титла. Допълнителна подкрепа за успеха на годежа е присъствието в Рим на Джовани Торнабуони, брат на Лукреция и директор на местния клон на Банката на Медичите, която по това време е и папската банка.
Лукреция описва Клариса на съпруга си Пиеро, за да може той да добие представа за нея възможно най-подробно. Тя я описва като кръглолика, рижа, с изящна тънка шия, висока на ръст и с хубава фигура.Иван Кулас, „Лоренцо Великолепни“, глава2
Лукреция продължава с обобщение на състоянието на сем. Орсини, като сочи неговите основни представители и съответните им владения в Лацио. Фактът, че самият Лоренцо е видял момичето също дава допълнителна сигурност на избора: срещата вероятно се е случила предишната година, по случай Великден 1466 г., когато Лоренцо пребивава в Рим за няколко седмици в рамките на пътуване до столиците на италианските държави. Одобрението, което последва в рамките на няколко дни (в писмо от 5 април Лукреция отбелязва утвърдителния отговор на сина си) кара някои историци да клонят към хипотеза за искрения интерес на Лоренцо към Клариса, както от политическа, така и от лична гледна точка.
Преговорите започват едва през 1468 г. с посредничеството на Джовани Торнабуони и Филипо де Медичи, архиепископ на Пиза; работи се в атмосфера на секретност и от двете страни, до такава степен че дори бракът чрез пълномощник в Рим на 27 декември 1468 г. е отбелязан строго в рамките на сем. Орсини. Месец преди този ден Филипо де Медичи докладва на Пиеро как слухът за този съюз започва да се разпространява в града, особено от някои членове на семейство Паци, поради което е препоръчително бракът да се сключи скоро. Самият архиепископ по-късно представя младоженеца, отсъстващ от церемонията. Интересно е да се отбележи как Филипо де Медичи обръща внимание на разликите в брачните ритуали в Рим и Флоренция, обяснявайки необходимостта и следователно трудността от намиране на компромиси, които да зачетат и двете традиции: пример в този смисъл се отнася до зестрата, която е установена на цифрата от 6000 флорина според флорентинския обичай и на която на младоженеца ще бъде платен подарък за булката на стойност, съответстваща на 1/4 от самата зестра, според римския обичай.
След брака чрез пълномощник Клариса и нейното семейство чакат напразно Лоренцо да им гостува в Рим: първоначално той е задържан във Флоренция поради организирането на турнир, в който ще участва на 7 януари 1469 г. Сем. Орсини, съзнавайки символичното значение на събитието, изразяват подкрепата си за младия състезател в турнира в писмата си: когато Клариса научава за победата на съпруга си, тя се радва дълбоко. Въпреки че турнирът приключва, Лоренцо не отива в Рим, вероятно поради несигурното здраве на баща му и рисковете, свързани с такова натоварващо пътуване.
Брак
Клариса тръгва за Флоренция на 15 май 1469 г., придружена от най-близките роднини на съпруга си: Гулиелмо де Паци, господар на Чивитела, и Бернардо Ручелай, писател и хуманист, съпрузите на сестрите на Лоренцо, както и Джулиано де Медичи и Джентиле де Беки, първи учител на младите потомци на Медичите и близък сътрудник на Пиеро. Пътуващите прекосяват Тоскана, предизвиквайки ликуващи демонстрации в градовете, посетени от сватбеното тържество. Пътуването приключва на 2 юни с пристигането на Клариса във Флоренция. Тя гостува в двореца на сем. Алесандри в очакване на официалните тържества. Сутринта на 4 юни, придружена от процесия от тридесет млади мъже и тридесет девойки, Клариса язди по улиците на Флоренция на гърба на коня на Лоренцо и стига до Палацо Медичи, на чиито прозорци е закрепена маслинова клонка като знак за късмет. Провежда се празничен банкет и в края на деня булката се връща в Палацо дели Алесандри. Същото се случва и на следващия ден, 5 юни, когато се провежда банкетът в градската резиденция на Карло де Медичи. Едва на третия ден, с отслужването на литургия за съпруга в базиликата Сан Лоренцо, младата Клариса се настанява в двореца на съпруга си.
Живот във Флоренция преди Заговора на Паци През 1467 г. Лукреция, говорейки за бъдещата си снаха, твърди, че „тя е много скромна и скоро трябва да бъде сведена до нашите обичаи“; Въпреки това Клариса има през целия си живот поведение, което за флорентинците, според някои историци, клони към високомерна благородническа арогантност и като цяло тя не е обичана от хората поради това. От друга страна е сигурно, че младата жена се бори да се адаптира към един социален и културен контекст, много различен от родния ѝ.
Няколко месеца след сватбата, на 2 декември умира нейният тъст Пиеро Подагреният. Така съпругът ѝ Лоренцо става де факто господар на Флоренция, въпреки че първите дни са усложнени от много младата му възраст – фактор, който не му дава авторитета, необходим за ролята, и от военното положение в Северна Италия. Клариса скоро забременява с първото им дете –Лукреция, която се ражда през август, и през следващите девет години тя ражда още девет деца. Седем от тях надживяват детска възраст.
В ранните години във Флоренция Клариса намира неочакван довереник в лицето на поета Луиджи Пулчи, известен с непочтителния характер, който го отличава в Кръга на Медичите. Той я придружава при първото ѝ пътуване до Рим през 1472 г., като дава подробни отчети за дните им на Лоренцо и ѝ посвещава думи на утеха от загубата на двама преждевременно родени близнаци (1471 г.). Освен това, когато се състои спорът между Пулчи и Матео Франко, Клариса поема защитата на Пулчи и години по-късно се оплаква, че не иска да свърши като него, тоест да бъде обект на шеги на двора на Лоренцо.
Тя прави всичко възможно, за да удовлетвори молбите на родното си семейство: през 1474 г., по нейно настояване, Лоренцо успява да получи инвеститурата като архиепископ на Флоренция за девера си Риналдо Орсини; в същото време тя урежда браковете на своята зълва Ауранта, която остава вдовица през 1469 г., с Леонардо Маласпина, и на нейните дъщери Маргарита и Дзафира съответно за Гаспаре Сансеверино (1475) и Галеото II Маласпина (1476), син на Габриеле, маркиз на Фосдиново. Другият брат на Клариса, Органтино, кондотиер, многократно прибягва до посредничеството на Лоренцо, за да получи служби при различни италиански господари. В допълнение към защитата на интересите на роднините Клариса също така се занимава с благотворителност и се застъпва пред съпруга си и за молбите на обикновените хора.
Веднага след Заговора на Паци (26 април 1478 г.) Клариса и децата са отдалечени от Флоренция, за да избегнат рисковете, свързани с новите опити за преврат и чумната епидемия, избухнала междувременно. Отначало те са приютени от семейство Панчатики от Пистоя, но Клариса се оплаква, че на вратите не стоят много пазачи. Подозренията се оказват основателни, когато е разкрит и осуетен заговор за отвличането на нея и децата ѝ с цел примамването на Медичите в капан. В него е замесен и Бернардо Балдиноти от Пистоя, който е екзекутиран в първите дни на декември 1478 г. Още през септември обаче възникват сериозни проблеми, които застрашават здравето на Клариса, психологически изтерзана от страха за живота на съпруга и децата ѝ: тя е бременна само в няколко месеца, когато започва да страда от тревожни заболявания. Лоренцо незабавно праща личния си лекар Стефано дела Торе, който предписва почивка на легло, за да избегне помятане. При това обстоятелство Клариса изразява страх да не стане жертва на същата съдба, сполетяла съпругата на Джовани Торнабуони, Франческа Пити, която умира от преждевременно раждане години по-рано.
Конфликт с Анджело Полициано
След заговора на Балдиноти семейството е преместено от Пистоя в по-защитената Вила на Медичите в Кафаджоло. Още по това време Анджело Полициано говори в писмата си за скуката и тежестта на положението, което разстройва духовете на всички. След раждането на малкия Джулиано на 12 март 1479 г. има нарастване на напрежението между Клариса и Полициано, учител на синовете ѝ Пиеро и Джовани де Медичи, което води през май същата година до окончателен разрив между двамата. Историците са разделени в приписването на събитието на различни причини, вероятно съпътстващи: от една страна стресът на Клариса поради принудителната ѝ раздяла с Лоренцо, от друга – различията в концепцията за образователния път на Джовани, вече предопределен за църковна кариера.
Напоследък са направени тълкувания, свързани с конкретната връзка, развила се с течение на времето между Клариса, Лоренцо и Полициано. Полициано е приет много млад, между 1470 и 1473 г., в Палацо Медичи; освен това пристигането на Клариса се случва едва няколко години по-рано: следователно тримата едновременно преплитат отношенията си. Анджело създава връзка на подчинение с главата на семейството, в която се смесват взаимно възхищение на интелектуално ниво и силен емоционален заряд, който поради социалния статус на младия учен в Кръга на Медичите не му е позволено да изрази. Освен това той често играе ролята на посредник между съпруга и съпругата, когато придружава Лоренцо далеч от Флоренция.