Карл Кауцки () е германо-чешки философ и политик от еврейски произход. Водещ теоретик на марксизма, промулгира ортодоксален марксизъм след смъртта на Фридрих Енгелс, за което си навлича гнева на Ленин в неговия известен памфлет „Пролетарската революция и ренегатът Кауцки“.

Биография Роден е на 16 октомври 1854 година в Прага, тогава в пределите на Австро-Унгария. Когато е 7-годишен, семейството му се премества от Прага във Виена. През 1874 завършва история и философия във Виенския университет. На следващата година става член на социалдемократическата партия на Австрия, а през 1880 се присъединява към германската социалистическа група в Цюрих. През 1881 г., под натиска на Едуард Бернщайн, който е секретар на Карл Хохберг, се запознава с Карл Маркс и Фридрих Енгелс в Лондон и става марксист.

През 1883 г. Кауцки започва да издава в Щутгарт вестник „Новото време“ (на немски: Die Neue Zeit) и е негов несменяем главен редактор до 1917, преди избухването на Октомврийската революция.

В периода 1885 – 1890 е при Енгелс в Лондон, където теоретизира и философства. През 1891, заедно с Август Бебел и Едуард Бернщайн, съставят Ерфуртската програма на Социалдемократическата партия на Германия. След смъртта на Енгелс Кауцки се превръща в достоен негов заместник, влиятелен теоретик и главен идеолог на марксическия империализъм (за избухването на Световна социалистическа революция).

През Първата световна война е депутат в Райхстага, като при избухването ѝ гласува за нужните на Германия военни кредити, а в хода на проточилия се световен конфликт постепенно преминава на пацифистки позиции (основавайки нова Германска независима социалдемократическа партия), което дава повод да бъде обвинен за „ножа в гърба“ (популярен израз на десницата и военните за избухналата Ноемврийска революция).

В края на войната, участва във формирането на коалиционен кабинет между неговите независими социалдемократи и старите социалдемократи, критикувайки както немския империализъм, така и руския болшевизъм (който сключва Брест-Литовския договор).

През 1920 година Кауцки отново сменя политическата си сила и завръща в старата Социалдемократическа партия.

В началото на 20-те години на 20 век живее в Берлин, а съпругата му Луиза Кауцки е близка приятелка на Роза Люксембург. През 1924 се мести със семейството си във Виена, където остава за постоянно до 1938 година. По време на аншлуса бяга в Прага, откъдето се мести в Амстердам.

През 1934 година, десет години след смъртта на Ленин, му посвещава своя брошура-отговор озаглавена „Марксизмът и болшевизмът: демокрация и диктатура“, в която обвинява Ленин и Троцки, че са заменили царската диктатура с болшевишка и са предприели насилствено промени, за които в Русия не съществуват икономически основания. По-късно осъжда и политиката на Сталин.

Умира на 17 октомври 1938 година в Амстердам на 84-годишна възраст.

Библиография

Der Einfluß der Volksvermehrung auf den Fortschritt der Gesellschaft. 1880. Karl Marx´ ökonomische Lehren. 1887. Thomas More und seine Utopie. 1888. Friedrich Engels. 1887. Die Klassengegensätze von 1789: Zum hundertjährigen Gedenktag der großen Revolution. 1889. Das Erfurter Programm in seinem grundsätzlichen Teil erläutert. 1892. Die Vorläufer des neueren Sozialismus. 1895. (2 Bände) Die Agrarfrage: Eine Uebersicht über die Tendenzen der modernen Landwirthschaft und die Agrarpolitik der Sozialdemokratie. 1899. Bernstein und das Sozialdemokratische Programm: Eine Antikritik. 1899. Die Soziale Revolution. 1902. Ethik und materialistische Geschichtsauffassung. 1906. Der Ursprung des Christentums. 1908. Der Weg zur Macht. 1909. Der Imperialismus. 1914. In: Die Neue Zeit, 1914/2. Nationalstaat, imperialistischer Staat und Staatenbund. 1915. Elsaß-Lothringen. Eine historische Studie. Dietz, Stuttgart 1917. Die Diktatur des Proletariats. 1918. Terrorismus und Kommunismus. Ein Beitrag zur Naturgeschichte der Revolution. 1919. Die Internationale. 1920. Die proletarische Revolution und ihr Programm. 1922. Die materialistische Geschichtsauffassung. 1927. (2 Bände) Krieg und Demokratie. 1932. (3 Bände) Erinnerungen und Erörterungen. 1960.

На български език Основите на социалната демокрация. Пловдив и др.: Труд и др., 1905. Етиката и материалистическото разбиране на историята: Един опит. София : Заря, 1906. Карл Маркс : Животът, учението и дейността му. София: Раб. борба, 1906. с Август Бебел. Патриотизъм, война и социална демокрация. Пловдив: „Ив. Г. Игнатов“, 1908. От Платона до анабаптистите. Т. 1. 1911 Класовите противоречия във Френската революция. София: Право, 1919. Тероризъм и комунизъм: Принос към естествената история на революцията. Хемус, 1919 На другия ден след социалната революция. 1919 Медицина и исторически материализъм. Акация, 1930 (като Карл Каутски) Карл Маркс: живот, учение и дейност. София: РСДП, 1946 Икономическото учение на Карл Маркс. Изд. на БКП, 1949 Произход на християнството. Изд. Христо Ботев, 1995 Пролетарската революция и нейната програма. Кооп. Съгласие, 1923.

Източници

Norbert Leser, Kautsky, Karl. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 11, Duncker & Humblot, Berlin 1977, ISBN 3-428-00192-3, S. 373 f. Карл Кауцки. Живот в дати в Lebendiges Museum Online (DHM und HdG)

Външни препратки Произведения на Карл Кауцки в Deutsche Digitale Bibliothek

Категория:Германски политици Категория:Германски философи Категория:Австрийски философи Категория:Марксисти Категория:Социалдемократи Категория:Германски социалисти Категория:Австрийски атеисти Категория:Германски атеисти Категория:Възпитаници на Виенския университет Категория:Евреи в Австро-Унгария Категория:Родени в Прага Категория:Починали в Амстердам