Община Радомир се намира в Западна България и е една от съставните общини на област Перник.

География Географско положение, граници, големина Общината е разположена в югоизточната част на област Перник. Част от нейната територия на запад попада в историко-географската област Краище. С площта си от 540,488 km2 заема 2-ро място сред 6-те общините на областта, което съставлява 22,57% от територията на областта. Границите ѝ са следните: на запад – община Земен и община Ковачевци; на север и североизток – община Перник; на изток – община Самоков, Софийска област; на юг – община Дупница и община Бобов дол, област Кюстендил; на югозапад – община Кюстендил, област Кюстендил.

Природни ресурси Релеф Релефът на община Радомир е твърде разнообразен – ниско планински, хълмист и котловинен. От северозапад на югоизток, на протежение от 34 km се простира Радомирската котловина с площ от 238 km2, което съставлява 44% от територията на общината. Нейната ширина варира от 7 km на югоизток до 22 km на северозапад. Северозападно от село Прибой, в Прибойския пролом на река Струма се намира най-ниската точка на общината – 626 m н.в.

От всички страни Радомирската котловина е оградена от ниски планини. На североизток от нея, до границата с Община Перник се простират югозападните склонове на планината Голо бърдо. Нейният най-висок връх Ветрушка (1158 m) се издига на около 4 km североизточно от град Радомир, на границата с Община Перник.

Североизточно от селата Долна Диканя и Горна Диканя в пределите на община Радомир попадат крайните югозападни, ниски части на планината Витоша. Тук максималната ѝ височина връх Солище (1173,5 m) се намира североизточно от село Горна Диканя. Югоизточно от селата Горна Диканя и Дрен се простират крайните северозападни разклонения на планината Верила, която затваря от югоизток тясната част на Радомирската котловина. Най-високата ѝ точка на територията на общината е връх Градище (1349 m), разположен югоизточно от село Дрен

На юг и югозапад от Радомирската котловина се издигат северните склонове на Конявска планина, която се поделя на четири обособени части. Най-на изток се простират северните и североизточните склонове на Гологлавските височини с връх Манастирище (1094 m) издигащ се южно от село Чуковец. На запад от тях е рида Колош с едноименния си връх (1314 m), разположен южно от село Житуша. Източно и югоизточно от Конявския проход е разположен Централния, най-висок дял на Конявска планина. В него, южно от село Драгомирово се намира най-високата точка на община Радомир – 1189 m н.в. Северозападно от Конявския проход в пределите на общината попадат югоизточните части на Риша планина (крайния северозападен дял на Конявска планина). Тук максималната височина достига 1134 m, разположена северозападно от село Байкалско.

От северозапад Радомирската котловина се загражда от крайните южни части на планината Черна гора. На северозапад от село Копаница височината и достига до 969 m н.в. на територията на община Радомир.

Води Основна водна артерия на община Радомир е река Струма, като в нейните предели протича част от горното ѝ течение. Реката навлиза в общината при Чардакския пролом, който свързва Радомирската котловина на юг с Брезнишката котловина на север. Струма се насочва на юг през Радомирската котловина и минава западно от град Радомир. Северозападно от село Беланица реката остро завива на северозапад и западно от село Прибой навлиза в третия си по ред пролом – Прибойския, намиращ се в най-южната част на планината Черна гора. В пределите на община Радомир попада неговата горна част, която е залята от водите на язовир Пчелина.

През цялата Радомирската котловина, от югоизток на северозапад с цялото си течение (37 km) протича река Арката, първият по-голям ляв приток на Струма. Реката води началото си от крайните северозападни части на планината Верила, протича по южната периферия на Радомирската котловина и източно от село Поцърненци се влива в Струма. Коритото на реката в пределите на котловината е коригирано, като е оградено с диги и водите ѝ масово се използват за напояване на земеделските земи.

Население Етнически състав (2011) Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

Численост Дял (в %) Общо 20 896 100,00 Българи 18 487 88,47 Турци 34 0,16 Цигани 893 4,27 Други 30 0,14 Не се самоопределят 164 0,78 Неотговорили 1288 6,16

Населени места Общината има 32 населени места с общо население 17 238 жители към 7 септември 2021 г.

+ Списък на населените места в община Радомир, население и площ на землищата им Населено място Население(2021 г.) Площ на землищетоkm2 Забележка (старо име) Населено място Население(2021 г.) Площ на землищетоkm2 Забележка (старо име) Байкалско 40 21,076 Чокльово Касилаг 44 11,023 Касилак Беланица 15 1,804 Кошарите Кленовик 197 10,180 Бобораци 97 7,720 Кондофрей 139 16,951 Борнарево 43 5,565 Копаница 127 11,060 Владимир 141 10,380 Кошарите 72 5,053 Горна Диканя 175 35,004 Негованци 106 8,553 Гълъбник 205 22,971 Муси бей Николаево 44 6,652 Дебели лаг 153 19,091 Дебели лак Поцърненци 77 15,446 Долна Диканя 370 29,795 Прибой 210 15,548 Долни Раковец 322 13,125 Радибош 25 10,829 Драгомирово 15 7,790 Ново село Радомир 11921 47,499 Дрен 838 40,887 Старо село 148 15,855 Друган 435 29,790 Стефаново 412 31,394 Жедна 84 10,417 Углярци 31 15,439 Житуша 90 10,586 Червена могила 63 8,341 Извор 491 25,119 Чуковец 108 17,545 ОБЩО 17238 540,488 няма населени места без землища

Административно-териториални промени Указ № 238/обн. 13.09.1919 г. – преименува с. Празноглавци на с. Светля; МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Муси бей на с. Гълъбник; – преименува с. Мехмед бей чифлик на с. Петруново; МЗ № 2915/обн. 16.01.1942 г. – обединява н.м. Борнарево (от Делибалтин чифлик), н.м. Панзърски чифлик и н.м. Котев чифлик (от Черногорски чифлик) в едно ново населено място – с. Борнарево; Указ № 131/обн. 14.03.1950 г. – преименува с. Ново село на с. Драгомирово; Указ № 334/обн. 13.07.1951 г. – преименува с. Чокльово на с. Байкалско; Указ № 28/обн. 01.02.1952 г. – заличава селата Кошарите и Петруново и ги присъединява като квартали на с. Беланица; Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – признава м. Владимир за с. Владимир; – заличава с. Търновец (Търновец чифлик) и го присъединява като квартал на с. Извор; – признава н.м. Мутишов чифлик за отделно населено място – с. Николаево; – заличава с. Калугерски чифлик (Калугер чифлик) и го присъединява като квартал на с. Поцърненци; – заличава с. Костуринци и го присъединява като квартал на с. Слатино; – признава м. Старо село за с. Старо село; – обединява селата Горни Раковец и Проваленица в едно ново населено място – с. Стефаново; – признава м. Червена могила за с. Червена могила; през 1956 г. – уточнено е името на с. Дебели лак на с. Дебели лаг без административен акт; Указ № 183/обн. 14.05.1957 г. – заличава с. Канджулица и го присъединява като квартал на с. Извор; през 1965 г. – осъвременено е името на с. Касилак на с. Касилаг без административен акт; Указ № 881/обн. 30.11.1965 г. – обединява селата Житуша и Кленовик в едно ново населено място – с. Колош; Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – осъвременява името на с. Калища на с. Калище; – осъвременява името на с. Пчелници на с. Пчелинци; Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – обединява махалите Грамаде и Опалово в едно ново васелено място – с. Друган; Указ № 1260/обн. 16.06.1972 г. – заличава с. Сирищник и го присъединява като квартал на с. Ковачевци; Указ № 45/обн. 20.01.1978 г. – заличава с. Върба и го присъединява като квартал на гр. Радомир; – заличава с. Пчелинци поради изселване; Указ № 2932/обн. 30.09.1983 г. – отдела селата Егълница, Калище, Ковачевци, Косача, Лобош, Ракиловци, Светля и Слатино и техните землища от община Радомир и създава нова община Ковачевци, област Перник с административен център с. Ковачевци; Указ № 250/обн. 22.08.1991 г. – заличава с. Колош и възстановява селата Житуша и Кленовик като отделни населени места; – отделя кв. Кошарите от с. Беланица и го възстановява като отделно населено място – с. Кошарите; Указ № 92/обн. 17.04.1992 г. – преименува с. Беланица на с. КошаритеТова с. Кошарите е различно от отделеното на 22.08.1991 г. с. Кошарите от село Беланица; Указ № 23/обн. 15.02.1994 г. – възстановява старото име на с. Кошарите на с. Беланица.

Транспорт През общината преминават два участъка от железопътната мрежа на България: от север на юг, а след общинския център град Радомир, на югоизток – участък от 28,9 km от трасето на жп линията София – Благоевград – Кулата; в западната част на общината – началният участък от 9,9 km от трасето на жп линията Радомир – Кюстендил – Гюешево.

През общината преминават изцяло или частично 8 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 132 km: участък от 8,1 km от автомагистрала Струма (от km 302,7 до km 310,8)в този си участък автомагистрала Струма на протежение от 2,7 km се дублира с Републикански път I-1 (от km 302,7 до km 305,4); участък от 11,8 km от Републикански път I-1 (от km 302,7 до km 314,5)на протежение от 2,7 km Републикански път I-1 се дублира с автомагистрала Струма (от km 302,7 до km 305,4) с Републикански път I-6; участък от 32,4 km от Републикански път I-6 (от km 42,3 до km 74,7); началният участък от 9,4 km от Републикански път III-603 (от km 0 до km 9,4); целият участък от 11,9 km от Републикански път III-604; участък от 17,3 km от Републикански път III-623 (от km 21 до km 38,3); последният участък от 27,4 km от Републикански път III-627 (от km 30 до km 57,4); целият участък от 16,4 km от Републикански път III-6041.

Топографска карта

Външни препратки Официален сайт на община Радомир

Литература

Бележки